Наркомания – митове и реалност за болестните зависимости

НаркоманияЗа проблема с известната на всички ни наркомания може да се говори безкрайно, засягайки различни аспекти на това заболяване, нездравословно привличане и престъпна дейност. Всичко зависи от подхода и гледната точка по много сложната тема. Основното обаче е следното: с всяка изминала година наркозависимите стават все повече. Най-страшното е, че основно това са младежи, често тийнейджъри, които не подозират, че месец или два след първото веселие, ги очаква да вземат хапче или инжекция.

Прието е да се счита, че най-често в наркомания се въвличат деца от неблагополучни семейства, маргинални младежи, които вече имат криминален опит или възрастни хора, преживяващи тежък шок или морално сломени.

В същото време това мнение е вярно само отчасти. Наркотичната зависимост не избира по никакви критерии. Може да е наследникът на успешен изпълнителен директор или пък трудна тийнейджърка на самотна майка. Пред първата доза всички са равни. И няма особено значение дали е било само “трева” или направо “хероин”. Необратимите процеси в мозъчната дейност започват практически мигновено. Въпросът е в едно: колко време ще мине от първата доза до първата абстиненция. И възможно ли е освобождение?

Безобидни наркотици не съществуват

Обикновено наркотиците са разделени на няколко категории. Освен това почти всяка държава има свои собствени определения за забранени и разрешени наркотици. В редица държави разпространението на конопените производни е криминално престъпление, да не говорим за хашиш и други, дори по-мощни наркотици на основата на опиум.

В същото време пушенето на марихуана в Нидерландия е станало част от националната култура. И Нидерландия не е единствената. Цял списък страни от Европа, Южна и Северна Америка, Австралия, имат в законодателствата си уговорки, касаещи марихуаната.

На практика обаче по целия свят има единодушно мнение по отношение на опиатите – цяла група наркотици, получени от опиумния мак. Той също така служи като суровина за лекарства: добре познатият на всички ни морфин в продължение на много години е влизал в състава на болкоуспокояващите средства. Сега е заменен от производни, които не предизвикват пристрастяване: морфин, кодеин, папаверин и други. Но в умели ръце и лекарството за главоболие може да се превърне в наркотик.

Затова и списъкът със забранени и на пръв поглед невинни препарати, чието разпространение е ограничено, нараства всяка година. Това е цяла война между традиционните фармацевти и „черни“ гении, които неуморно разработват нови формули.

Сходна е ситуацията и с психотропните средства. Те са се превърнали в надеждни съюзници на наркодилърите. Известни са химични съединения, които още от първата употреба прекъсват необходимите връзки в мозъка и човек почти моментално сяда на “колелата” на наркозависимостта.

За най-противоречиви наркотици се считат смесите за пушене, борбата срещу които все повече наподобява на война с вятърни мелници. Докато длъжностните лица да добавят поредната вредна формула към списъка на забранените вещества, то съвременните алхимици вече създават нова. Уви, малко хора се удава да бъдат наказани и в повечето случаи наказанието им е много по-хуманно в сравнение с причинените от тях вреди.

Как разрушават наркотиците

Съвременната класификация на средствата за получаване на съмнително удоволствие изглежда примерно така:

– строго забранени вещества, които включват опиати (предимно хероин), хашиш и психотропни вещества;

– наркотични и психотропни лекарства, чието разпространение е ограничено и контролирано от съответните ведомства;

– психотропни препарати, чието разпространение също е ограничено;
     
– вещества, използвани във фармацевтичното производство;

Това е на езика на чиновниците. Всяка от групите наркотици е бомба със закъснител. Обектът на поражение е човешкият мозък. В ролята на часовников механизъм е типът на наркотика, продължителността и обема на употребата му. Но резултатът е почти винаги един и същ – експлозия. И смърт. Понякога бързо. Понякога дълго и болезнено. Всичко зависи от силата на тялото на зависимия, участието на роднини, които непрекъснато се борят със страшната болест, поразила любимият им човек. Понякога агонията се простира в продължение на няколко десетилетия.

Но може ли това съществуване да се нарече нормален живот? Недвусмислен отговор на въпроса ще дадат очите на наркоман, дори не обезобразени от черната чинийка на разширената зеница. Дори ако човек е намерил сили да откаже доза, то тя винаги е с него, в съзнанието му. Наркоманът знае точно какво го очаква след така желаната инжекция, вдишване или хапче. И никога не може да забрави за това чувство, нито за минута.

Наркотиците в миналото – реалност?

В медиите периодично се прокрадват оптимистични истории за онези, които са се излекували, например, от хероинова зависимост – една от най-трудните. Но при тези единични случаи и психиката, и съзнанието, и възприемането на света, веднъж осакатени, никога вече няма да бъдат отново същите. Слънцето няма да грее толкова ярко, както преди. Дъждът няма да ромоли така пламенно, както преди. Детето няма да се смее толкова заразително, както преди. Всичко ще стане различно и ще бъде възприето чрез филма на негатива на преживяването, поглъщащ светлината и усещането за радостта от живота.

Ако не беше така, то защо след продължително лечение, години по-късно, възникват сривове и наркоманията шумно отново напомня за себе си? Целият живот на закъсалия наркоман е борба със себе си. Важно е наблизо да има любящи хора, които да са готови да го подкрепят, а не да упрекнат, да подадат ръка за помощ навреме и да му помогнат да откаже “обаждането до / от приятел”.

И кой е той, този приятел? На езика на крадците и полицаите – “хъкстър”. Продавачът на “дрога”, както наричат наркотиците. Дребната риба в гигантския механизъм на криминалния бизнес, който е проникнал във всички сфери на обществото: от маргиналното дъно до успешния връх.

И ако децата в неравностойно положение, влизайки в лоша компания и опитващи се да не останат по-назад от връстниците си, послушно вдишват задушаващите изпарения на токсичното лепило, то “златната младеж” бляскаво вдишва лентата на най-белия кокаин. Но подобно на човекът от тъмното влажно мазе, то и големецът, заслепен от прожекторите на нощния клуб, започва пътуването си към никъде. Разбира се, ако наблизо няма хора, които могат да спрат. Само че те ще могат ли да го спрат?

Проблемът с отказването от наркотиците се крие преди всичко не във физическата, а в психическата зависимост. Всеки наркотик влияе върху производството на серотонин, който често се нарича хормон на радостта или щастието, което не е напълно вярно, но отразява същността. Попадането в кръвта на този невромедиатор просто предизвиква приятни усещания за удоволствие, добро настроение, позитивни мисли и оцветява света около нас в розови тонове на оптимизъм. Другото, активирано от наркотиците, е допаминът, притежаващ сходни черти.

Получавайки серотонин и допамин с наркотиците, тялото спира да ги произвежда самостоятелно, което всъщност води до пристрастяване. До момента не е измислена противоотрова, способна веднъж завинаги да принуди наркомана да забрави за моментите на щастие, преживени през първия период на приемане на наркотици, когато еуфорията, необикновеният подем и възторг са основните усещания.

Но и не е дадено на човек, страдащ от наркомания, да намери достоен еквивалент за премахването на симптомите на абстиненция – проява на физическа зависимост към наркотиците. “Счупването” е неизбежно при сприране на употребата на източника на забранени удоволствия. Най-тежко преживяват спирането на наркотиците онези, които са били пристрастени към хероин. Именно те са, които са загрижени за постоянната наличност на резервна доза.

Впрочем, дори по-евтините наркотици, които като правило, са от дизайнерски произход и мястото на “производство” може да бъде всяка кухня, причиняват силен абстинентен синдром. Понякога абстиненцията продължава до месец и половина! Почти невъзможно е да се премахнат напълно болезнените усещания, дори с помощта на заместителна терапия. Колко невъзможно е да се върнат поне дори проблясъците на радостта от живота. Наркоман, който се подлага на лечение, дава следното описание на състоянието си: усещането е за изтривалка в обществена тоалетна, мръсно, миризливо, ненужно на никого.

Марихуана: да се пуши или да не се пуши?

Ако названията на твърдите наркотици като хероин или кокаин звучат зловещо сами по себе си, то ​​пушачите на марихуана, са убедени, че невинната им зависимост няма да доведе до сериозни последици. Това обаче е поредната заблуда на пристрастяването. Отначало начинаещите фенове на веселия дим са убедени, че могат да се откажат по всяко време, когато си поискат и не забелязват как стават зависими.

Може да се направи аналогия с алкохола или цигарите. Но ако наличието на тези два лоши навици позволява на човек да остане дълго време социално адаптиран и полезен за обществото, то с наркотиците всичко се случва много по-бързо.

И тук любителите на марихуаната изглеждат като някакво междинно звено: от една страна, човекът пуши, взема порцията си от удоволствие и живее без нова доза за месец-два. От друга страна, като всеки друг наркоман, той не забелязва момента, в който един месец е намален на две седмици, а две седмици на една. В много случаи пушачите на трева в крайна сметка получават и хероин, и други тежки наркотици. Само става по-дълго времето за този преход от едно качество към друго.

Наркоманите може да се позовават и на опита на държави, където така наречените леки наркотици са легализирани или декриминализирани. Но досега никой не е успял да докаже, че употребата на марихуана има благоприятен ефект върху човешкото тяло. Това е наркомания, макар и не толкова изразена и ужасяваща.

Профилактика и пропаганда – оръжие срещу наркотиците

Още един изключително неприятен аспект на употребата на наркотици е разпространението на сериозни заболявания сред наркоманите. Често жертви на практически нелечими инфекции стават напълно невинни хора. Сред болестите от такъв тип лидерите са:
-хепатит С;
-СПИН;

За опасностите, които таят тези заболявания, е говорено много. Основното е, че те са нелечими. Всеки може да бъде изложен на риск. Вирусите се предават чрез сексуален контакт и кръв. Но ако личният живот наистина е дело лично, то и човек трябва да разбере какво може да се очаква дали в случай на незащитена близост с недостатъчно добре познат партньор, дали с кръв като посредник между носителя и жертвата, а тогава всичко става много по-сложно.

Например, как можете да защитите на сто процента едно дете от неволно убождане с използвана от болен наркоман спринцовка? А дивите случаи на подплъзване на игли в пощенски кутии или поставянето им на седалки и пейки на обществени места, уви, не са плод на болна фантазия, а сурова реалност…

Все още никой не е изобретил ефективно оръжие срещу наркотиците. Всякакви забрани, наказателна отговорност, принудително лечение, ранна смърт не спират нито производителите, нито дистрибуторите, нито наркоманите.

На по-нататъшното въвличане в наркоманията може да бъде противодействано само чрез здравословен начин на живот и пропаганда на опасностите, с които са изпълнени тези забранени вещества. Това е огромна работа, упорита работа, която изисква максимална отдаденост, а не изпълнение само заради отметка.

На всички е известно, че здравословният начин на живот е добър. Но това изисква работа върху себе си, определени усилия за спортуване, самодисциплина. Важно е този процес да започне в семейството и детето да види пред очите си положителен пример от своите родители, който ще бъде подкрепен в детската градина и училище. И тогава ще имаме надеждата, че обществото ни ще стане по-здраво във всеки смисъл на думата, а кривата на новооткритите наркомани ще слезе надолу.

Източник : https://www.jlady.ru

Превел на български език при спазени условия на източника : психолог Людмила Боянова

Авторските права на превода са запазени! Никаква част от този превод не може да се ползва под каквато и да било форма без писмено разрешение от преводача!

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
Със сигурност не съм първата, а няма и да съм…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top