Биполярно разстройство

биполярно За първи път като самостоятелно заболяване биполярно разстройство е било описано през 1854 година почти едновременно от французите Ж. П. Фалре като “циркулаторна психоза” и Ж. Г. Ф. Байярже като “умопомрачение в две форми”. В продължение на близо половин век обаче не било признавано за заболяване, докато накрая немският психиатър Емил Крепелин не го обосновал и въвел в употреба под името манийно-депресивна психоза (МДТ). Последвало проучване на МДТ във времето довело до получаването на нови знания за това заболяване и днес то е известно като биполярно афективно разстройство.

Биполярно афективно разстройство (известно все така и със старото си наименование: манийно-депресивна психоза или циклофрения, често съкращавано и като БАР) е заболяване от групата на т.нар. афективни разстройства. БАР се дължи на химично неравновесие в някои области на мозъка и е болест, а не състояние.

БАР се характеризира с промяна в настроенията, при които периоди (т.нар. епизоди) с депресия и меланхолия са последвани от периоди на еуфория. Посочените промени не са реакция на нещо отвън, не са и специфична особеност на характера или някаква прищявка на даденото лице. Изцяло продукт на химичното неравновесие на мозъка са. Ето защо описаните промени на настроението са предимно без сериозен външен повод, изживяват се тежко и траят поне по няколко седмици. Характерно е, че се изменя цялостното поведение. Ежедневието на грубо се нарушава.

Между посочените периоди с депресия и меланхолия може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването.

Болестните епизоди са с различна продължителност. Епизодите траят между няколко седмици и 2 години (средно 6 – 7 месеца), а т.нар. светли промеждутъци (наричани също така и интермисии, интерфази) между фазите могат да траят от 5 до 7 години, но е възможно и съвсем да отсъстват. Може да се случва така, че болният да има десетки години на напълно нормално и спокойно съществуване.

За да се овладее болестта обаче и да се постигнат описаните светли промеждутъци, се изисква специфично лечение, което продължава през целия живот. Често пъти тя обхваща както болния, така и неговото семейство. Ето защо е важно да се търси навременна психиатрична помощ.
 
Автор: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top