Хипнозата – какво е това

Хипнозата Хилядолетия назад, в големи центрове на човешката цивилизация като Индия, Китай, Египет, Вавилон, Асирия и други, хипнозата е имала своята лечебна, религиозна и магическа роля.

Още от миналото за привеждане в хипноза са ползвали фиксирането на погледа, примерно в кристали. Може би така тръгват разказите за видяното в кристалните топки и вълшебните огледала.

Хипнозата е позната от древността и по българските земи. Известна е повече под името „баене” и е използвана с лечебна цел, редом с билки от знахарките, за които се вярвало, че чрез баене и билки можели както да лекуват болести, така и да ги причиняват.

Основание за това, че баенето е всъщност хипноза, се открива във възвратната форма на глагола „бая” в редица славянски езици, означаваща „отдавам се на сън”. Например в чешкия „bajistsi” e „мечтая, отдавам се на сън, на илюзия”, а в руския език приспивната песен е „Баю, баюшки, баю…”. Също така баенето се свързва и с гадателството.

За прабългарите пък Меандър пише, че жреците им чрез бързи движения на едно място изпадали в транс и след това са можели да режат тялото си или да се изгарят, без при това да изпитват болка.

Хипнозата е започнала своя пробив в науката с изследванията на един английски хирург – J. Braid (1795-1860). Той категорично отхвърлил Месмеровата концепция за животинския магнетизъм, като доказал, че става въпрос за хипноза.

Горе-долу по онова време сред лекарите набира популярност хипнозната анестезия (операциите масово се правили под хипноза, за да са безболезнени). За авторитета на хипнозата сред лекарите свидетелства факта, че тя е с призната лечебна стойност от Британското Медицинско Дружество от 1891 г.

Мнозина имат грешната представа, че хипнозата е състояние, подобно на съня. Но изследванията на мозъчните биотокове, които позволяват да се изучават съня и хипнозата, изясняват, че между съня и хипнозата има съществени различия. Според електроенцефалографичните показатели, човек под хипноза всъщност бодърства.

При хипнозата липсва това, което обичайно характеризира съня. Поради тази причина хипнозата и съня не трябва да се идентифицират и хипнозата – това не е просто частичен сън, а друг род състояние на мозъка.

Отличителна черта на хипнозата се явява несвойствената нито на съня, нито на бодърстването, избирателност в усвояването и преработката на получаваната информация.

Доста хипнотизатори се опитват да разделят хипнозата на стадии. Има много спорове относно това колко са последно на брой тези стадии- дават ги 3,6,9,12, че и повече стадии се изкарват. Най-удобно е хипнозата да се раздели на 3 стадия:

1-лека- Характеризира се със съвсем лека сънливост и отпускане.

2-средна-hypotaxia- тежест в тялото, трудности с говоренето и мисленето, наблюдава се спонтанна и внушена каталепсия (феномен на восъчна гъвкавост на ставите и мускулите).

3-дълбока; с възможност да се внушават халюцинации, да се докара анестезия (нечувствителност, обезчувствяване на някоя част от тялото) или огромна болка, лекуват се известно количество болести (например неврози и т.н., но е грешна представата, че с хипноза може да се лекува всичко), може и да се внушат и някои болести и т.н.

Съществуват и най-различни видове хипноза, в зависимост от начините, по който се постига тя или пък целта, която обслужва. Сред по-интересните е т. нар. аблационна хипноза- тя се получава по условен път, без да е необходимо присъствието на хипнотизатор.

Друг вид хипноза, която предизвиква интерес, това е регресивната хипноза. Някои хора имат грешната представа, че тази хипноза е доказателството за съществуването на прераждането. При регресия към по-ранна възраст под хипноза човек може да разказва един начин как се е развило едно събитие и с какъв край, а след хипнозата – да разкаже същото събитие по друг начин с друг край. Това кара редица специалисти да се съмняват, че регресия изобщо е възможна, защото понякога се получава едно преплитане между реалност и несъзнавано желание как би трябвало да изглежда реалността и всъщност понякога надделява несъзнаваното, вместо реалността.

Друга причина хипнозата да не става за доказателство, че има прераждане, това е фактът, че в състояние на хипноза могат да се предизвикват сънища с определена тематика.

Под хипноза човек може да се потопи изцяло във фантазиите си или да се идентифицира изцяло с герой от филм, пиеса, разказ. В състояние на хипноза често се разказват сънища, които очевидно са били забравени в състояние на пълно съзнание. Иначе ако даден сън по принцип се помни, под хипноза човек разказва още подробности от съня. Та поради това, “миналият живот”, който може да се види под хипноза, ще е точно един предизвикан сън, но няма да бъде нищо повече от сън.

🔥 За консултация по имейл с психолог Боянова: КЛИК

Автор: психолог Людмила Боянова

Последвайте психолог Людмила Боянова във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psiholog.boyanova/

Scroll to Top