За мен идеалната Коледа е вкусна вечеря, чаша червено вино и филма „Коледна песен” по Дикенс на компютъра.
Обаче съм в чужбина, живея в общежитие и празнуваме заедно с още куп колеги-съквартиранти. А те са по традициите. Според традицията на Коледа трябва да има седем постни ястия на масата. Добре, лошо няма! Ама колегите решават, че месо не може. Не било според традицията.
И нали устата ми е голяма и трудно я държа затворена. (Една приятелка все ми казва да си повтарям „Имам предни зъбки, имам предни зъбки”… Но не действа тая мантра.) Та… Отварям си аз голямата уста и казвам, че е крайно лицемерно цял ден да ядем луканки и кюфтета, а вечерта да се правим на праведни вярващи с постно. И питам кого лъжем така: себе си или Бог?! И ме обявиха, че не вярвам в Бог.
Ами вярвам си! В много богове вярвам и в душата ми има олтар за всеки от тях, но не лицемернича!
Как да е, болшинството печели и се примирих с постна храна на връх Коледа.
Банкетът започна. Музика, танци, наздравици… Докато един от колегите не започна да разказва как навремето тормозил магарето на село и едва не го уморил, как удавил котката и още подобни, заливайки се от смях. Е, това вече не ми понесе и му казах, че е жестоко да се тормозят животни. Съответно влязохме в лют спор. Другите мълчат, понеже не искат да си развалят отношенията с колегата. Но аз обичам животните и просто няма да съм аз, ако премълча.
Малко след това се прибрах в стаята си, защото не ми понася да съм на една маса с човек, който тормози животни. Не съм веган и ям месо. Но дядовците ми, когато колеха животно на село, първо се молеха, а после благодаряха на гадинката, че дава живота си, за да се нахраним ние. Това безсмислено тормозене на животни за собствено удоволствие е жестоко и гадно. Разделяла съм се и с близки приятели заради тормоз над животни.
На другия ден колегата идва и ме пита гледам ли на карти. Отговарям, че даже ги колекционирам. Имам близо 30 различни колоди Таро. А той светва като елха с лампички и ми заявява, че съм вещица, която му е направила черна магия. Обаче той нали бил вярващ и не го хванала. И понеже съм вещица, то съм лош човек и той повече няма да общува с мен.
И като ме напуши на смях… Смях се с цяло гърло, чак сълзи ми потекоха от очите. И го питах той защото е религиозен, затова ли си позволява да тормози животни и да върши и други грехове? И като ги натрупа, какво прави? Моли се на Бог да ги опрости и пак наново? А колегата побесня и изхвърча от стаята.
Така вече няколко дена колегата ходи и разправя на останалите колко зла вещица съм и как трябва да се пазят от мене. Аз пък използвам това да видя на кой колко му е умът в главата.
Но се замислям… Аз не съм религиозна и разчитам на съвестта си да постъпвам правилно. Той (а дали само той?) е набожен, всяка втора дума в устата му е Бог, но не спира да създава сплетни и интриги и да върши и други грехове.
И се питам кои са по-добри? Атеистите, които живеят според собствената си съвест и носят отговорност за действията си или религиозните лицемери, които разчитат на Бог да им опрощава греховете?!?
Автор: Цветана Вълчанова, водеща семинари
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
