Какво искат жените от мъжа над 40

мъжа На 20 години искахме мъжа да е красив, демоничен, страстен. Е, добре, имахме го такъв. Сега, на 40 години, вече знаем, че искаме нещо по-различно – единствено тихо щастие.

Едва след 35-те ставаме по-сговорчиви. И вече не се оставяме да бъдем ухажвани от първия хубавец наоколо. Очевидно имаме същите вкусове, но вече си казваме, че красотата е другаде.

Това, което днес ни завладява, е очарованието на неговото лице. Малките бръчици около очите, погледът, усмивката, здравите ръце, на които разчитаме, когато се плъзгаме надолу. Вече сме открили и омайващите грозници.
 
Онова, което не приемаме, е дребничкият, посредствен, невзрачен мъж, който се мушка навсякъде, второкачественият отегчителен мъж.
 
Верен, но как? Ако и на 40 той все още не си оставя пяната за бръснене при нас? Непреклонни ли сме?

Е, да. Сексуалният самарянин, който бяга след всяка фуста, по-добре без него. Вече нямаме желание да се състезаваме с всички момичета. Но ако понякога той допуска отклонение, за което после съжалява, ние сме склонни да се направим, че нищо не знаем.
 
В леглото. Ако не се получи малката искра в началото, веднага стоп! На 38 години нямаме повече време за обучение, времето тече вече обратно, хоризонтът има граница. Искаме нещо хубаво веднага, нещо, което да възпламени тялото и погледа ни.
 
„Без нас” – на мъжете с чувство за малоценност, на тези с едипов комплекс, или които не харесват хубавата любов.
 
Един бунтовник на 20 години е нещо опияняващо, но днес това ни уморява. Искаме обикновена любов, дори страстта не ни заслепява повече.
 
Двама навсякъде – това вече е много. Сърдечните пориви, безсънните нощи – мерси, опитали сме го, затова го оставяме за мелодрамите.
 
На жените в зряла възраст, зажаднели за яснота и спокойствие, е нужна тиха устойчива любов, приятна за кожата й, в която се чувстваме удобно.
 
Един мъж, с когото ни е добре в леглото, на масата, в киното, на плажа, ето това е всичко.
 
Ако той ни сервира шампанско, то е заради удоволствието да си поговорим, да си разкажем как е минал денят. Всъщност важно е да бъдем двама.
 
Не понасяме и празнодумците. На 20 години се хранехме с мечти. Изпитвахме нужда да се извисим над реалността и доверчиво се хванахме на номера, с който той се перчеше. Сега слушаме историята на живота му без клишета, с всички наранявания и любови. И ако е Дон Жуан, добре е да ни го признае честно, можем да го разберем.
 
Намира ни красиви. И когато срещнем погледа му, имаме чувството, че сме лакомство, а той е един изгладнял мъж. Никога няма да ни омръзне тази лакомия. Неговите влюбени ръце, които сграбчват талията ни като че ли сме Клаудия Шифър. Той може да бъде куц и плешив, но ако ни разкраси с думи, ние ще направим от него нашия малък мъж за ежедневния живот.
 
Неговите пари. Преди двадесет години бихме предпочели художник в мансарда под течащия покрив. Има моменти, когато ни е забавно да изкачваме петия етаж без асансьор. И други, когато предпочитаме асансьора. С един състоятелен човек се живее много по-лесно, отколкото с мъж, пълен с дългове. Приятно е да се живее с човек, който има здрави, чисти връзки с парите, без да бъде прахосник или скъперник…
 
Неговите вкусове. На младини откривахме шеметните висини с русия младеж, който четеше руски романи или обичаше водката. С времето се уморихме. Да имаме едни и същи интереси – вече е добре. Да изпадаме заедно в ентусиазъм пред разходка с мотор или вкусно блюдо, това е вече животът ни.
 
Толкова приятно е това съучастничество, което ни кара да се радваме на общи усещания. То не изключва запазените лични области, които с удоволствие бихме разкрили пред другия.
 
Но за това имаме необходимото време.

Автор: Маринела Младенова, Клинична социална работа

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top