Стиснатите мъже

стиснатите Мъжът, който харесвате, ви кани на среща. Вие естествено приемате. Отивате в някое заведение и всичко е прекрасно до момента, в който решите да тръгвате.

Сервитьорът носи сметката, мъжът уверено я поема, а секунди след това ведро вдига поглед и ви съобщава: „Твоята е точно 15.89 лв.“ Сигурно ще бъдете разочаровани. Дали обаче сте прави?
„Всеки трябва сам да си я плати” – пали се приятелят ми Дани.

Защо да плащам на жена да прекара с мене няколко часа в заведение – унизително е! Не ми е нужно да плащам нечии сметки, за да се чувствам уверен, силен и готин.“ А приятелката ми Венета веднага го репликира: „Мъжът трябва да плаща сметките – 1-вата, 2-рата… чак до N-ата. След това трябва да може да плати памперсите, тока, водата, апартамента, колата, компютъра и всяка новопоявила се нужда. И да не чака благодарност. А ако се справи, ще му остане вътрешното удовлетворение.“

Първото е много крайно според мен, обаче напоследък все по-често се среща. Дали защото светът стана малко по-меркантилен, а обитателите му малко по-егоистични? Доскоро общоприето беше разбирането, че който кани – черпи. Но вече забелязвам как все по-голяма част от моите приятелки, печелещи добре и ценящи независимостта си, държат да си платят сами. Причината – за да не се чувстват „длъжни“. Обикновено ги питам – и с мъжете, които харесват, ли правят така?!
 
Има и друго: Ако харесвам мъжа – искам да плати. Така ще го харесвам още повече. Ако обектът срещу мен се окаже разочарование, си плащам аз. Или поне наистина опитвам. Достатъчно ще бъде натоварен, като откажа да изляза с него втори път. И между другото, не намирам това за лошо. Защото не приемам ситуацията като възможност за аванта. Следващият път ще го почерпя аз. Като вид тест – част от запознанството. Ако го харесвам и издържи – добре. А ако не…

Веднъж една приятелка излязла с българин, отраснал в чужбина. Била изумена, когато мъжът, когото харесва, искрено се възмутил и казал: „Що за сервитьори? В Германия винаги първо питат заедно ли ще плащате, или поотделно!“

Да, донякъде така нещата се опростяват. Но да не се заблуждаваме. Цялата човешка история се върти около следния сценарий. Жената винаги е търсила здравия и побеждаващ екземпляр. В началото задачата й е била по-лека – трябвало е да е сигурна, че той може да убие животно и да намери храна. И сега очакванията са подобни, макар и малко видоизменени.

Жената продължава да търси силния и побеждаващ мъж, но към тези неща вече се включва и качеството финансово стабилен. За да може да гарантира издръжката на потомството й. И гените й да оцелеят. Плащането на сметката е като вид декларация – да, аз съм готов да се справя с това. Или поне да опитам.

Разбира се, не трябва да сме крайни. И ако наистина харесваме мъжа, е хубаво да му покажем, че нямаме намерение да го ползваме само като кредитна карта. Но неговият жест е важен. Той е знак за възпитание, манталитет и правилна преценка на междуполовите взаимоотношения.

И жените, които са на противното мнение, вървят срещу природата. И може би в скоро време ще намерят начин да се размножават сами. Което надали ще е приятно. Хубавото е, че до момента не познавам мъж, който на 100% да приема женската еманципация. И въпреки това – въпросът със сметката остава спорен. Затова решихме да надникнем в мислите на няколко типа мъже и да разберем какво стои зад тях.

„Ако плати мъжът, неизбежно следват помисли от типа на „тя сега ще реши, че искам нещо“, жената пък вероятно ще си каже: „Този смята, че като плаща, ще му „вържа“, и т.н. Ако оставиш да плати жената, определено ще помисли, че си скръндза. Споделянето на сметката за мен изглежда най-удачният вариант.“

Знам, че има жени, които харесват деликатните мъже. Които много внимават и гледат от всяка една ситуация да излязат на чисто. Те по-често не губят, но по-важното е, че и рядко печелят. Този мъж няма много да рискува за вас. Както и за повечето неща, които го заобикалят. Той иска да му е удобно и безконфликтно. Може би като малък майка му го е била с чехъл по главата.

Всъщност, измислям си. Но най-вероятно сте попаднала на твърде неопитен представител на срещуположния пол, на когото някоя агресивна мадама му е развила теорията – „ти за каква ме мислиш“. След което е решил за в бъдеще разходите винаги да се делят. Защото… е по-справедливо.
„Aко пие „Търговище“ – плащам. Ако е свикнала да пие „Финландия“ – да си я плаща.“

 Типът тарикат. И дребен търгаш. Как въобще сте отишли на заведение? Доста по-добър вариант за него е просто разходка из парка, където да изпиете по чаша кафе и после на някоя пейка да поиска да правите секс. Защото е по-романтично.

Хубавият извод от тази новина е, след след като все пак ви е поканил на заведение, вероятно много ви харесва. И ако успеете по някакъв начин да преглътнете тази негова „пестеливост“, може да бъдете сигурни, че след време в знак на обич от негова страна ще получите марков парфюм от „Ефтерпа“. Който да обличате, за да няма нужда да дава пари и за някакви излишни „парцалки“.

„Оказва се, че срещу мен седи мацка, която е ДОСТА по-заможна от мен и спокойно си прави сметки от по 100 лева на вечер. И въпросът, кой ще плаща сметките, става още по-деликатен, защото тя започва да държи да плаща и МОИТЕ сметки… А пък ако реша да бъда „джентълмен“, направо ставам смешен.“
 
Тук съветът ми е по-скоро към мъжете. Преди да се зарадвате, че ви харесва толкова точна жена, си преценете мястото, което ви е отредено в тази връзка. Защото, колкото и да ви обича, по никакъв начин не сте застрахован от евентуална ситуация, в която в компания любимата ви, пила 2 чаши вино, на висок глас заявява: „Нали знаеш кой плаща сметките?! Така че – мълчи!“

„Никой мъж не може да си позволи да бъде почерпен от жена. Това го смазва психически. Това е последното право, останало ни от еманципацията на жените. Ако ни бъде отнето и то, ще се признаем за тотално победени. Разумът ми казва: „Какво толкова, вие сте равни, и тя може да плати!“ Ама сърцето – НЕ! Мъж без пари се чувства все едно, че няма топки.“

Автор: Маринела Младенова, Клинична социална работа

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top