Как да се помогне на агресивно дете

агресивно На всички се е случвало по един или по друг повод, да видят агресивно дете. То напада останалите деца, блъска ги, рита ги, обижда ги. Може да счупи чужди лични вещи. То задължително се превръща в кошмар не само за съучениците си, но и за родители, учители и всички, които са около него.

Изглежда неспособно да схване какви трябва да са нормите на поведение. Внимателните обяснения на родители, учители, възпитатели, ги изслушва и след това продължава да се държи по стария начин.

Положението изглежда сякаш безнадеждно. Щом с обяснения на норми на поведение не става, тогава изобщо за какво говорим? Може ли изобщо да се направи нещо? И ако да, то какво?

За да се отговори на тези наистина сложни въпроси, е важен индивидуален подход към всеки такъв случай. Но има и общи елементи, които важат и които може да се използват като отправна точка за разнищване на този проблем.

Истина е, че причините, поради които се проявява детска агресия, са наистина много и най-разнообразни. Ето защо преди да се предприема какъвто и да е опит да се помогне на агресивното дете, то първо трябва да се определи коя е причината за неговата прекомерна агресия.

Често пъти като основни причинители на агресивното поведение у детето, се нарочват лошо възпитаните негови родители. Има и такива случаи, но те не са единствената възможна причина за детска агресия. Колкото и парадоксално да звучи, изследванията сочат, че агресивни деца се срещат и при добре възпитани родители, които се стараят да не изпускат контрол над децата си, а не само при невъзпитани такива.

Причините могат да бъдат наистина разнообразни, включително да са намесени някои соматични заболявания или заболявания на главния мозък. Тогава трябва задължително медицинска намеса, за да има реална полза за здравето на самото дете.

Според някои изследвания, когато детето се чувства недостатъчно обичано в семейството си, не получава достатъчно прегръдки и сигурност от най-близките си (без значение какво показват за пред хората от даденото семейство), то детето може да формира качества като тревожност, недоверие, жестокост, егоизъм и агресия.

Същото може да се получи и понякога, когато детето е свидетел на агресия и на насилие в семейството си. То вижда агресията в къщи и я възпроизвежда, тъй като не умее да различи в това нелепо поведение.

Често пъти, за да се коригира агресивното поведение на детето, родителите вземат мерки под формата на наказания. Според зависи от самите родители, наказанията варират. Може да бъдат много строги наказания или пък леки такива. И двата варианта са неработещи. Ето защо:

При първия вариант родителите налагат строги наказания. Тук изследванията идват на помощ. Строгите наказания само подтискат агресията и жестокостта у детето, но не я премахват. Агресията се подтиска, но само до момента на порастването. Тогава вече подтисната агресия избухва с пълна сила.

Това е така, защото агресията е вид химия, свързана с адреналин, която не изчезва. Тази химия трябва да се изразходи. Ако не се изразходи, се натрупва. И се натрупва до един момент, когато дори и без смислен повод, тази агресия избухва и нанася разрушения включително в личния живот.

Изцяло погрешен се оказва и вторият подход, при който родителите реагират твърде леко на агресивното поведение на детето си. Детската агресия отново не изчезва и обяснението: “то детето е в такъв период, ще му мине от само себе си”, просто не върши работа. Детето просто решава, че щом мама и тати не възразяват, значи агресивното поведение е позволено. Тогава развива навик да действа агресивно.

Ще кажете: “и таз добра, щом и наказанията не работят, то изобщо остана ли нещо, с което да се помогне на тези деца?”

Да. Има какво да се направи. Както споменах, агресията има химично изражение. Тя не може да се махне по друг начин, освен ако не се изразходи. Не трябва и агресията да се подтиска, пак поради същата причина. Сигурно вече се досещате какъв е правилният подход. Агресивното дете трябва да се научи от една страна на нормите на поведение на обществото, а от друга страна – трябва да се научи как безопасно да изрази агресията си, която периодично ще се проява пак и пак. Да се научи да не насочва агресията си към други хора и техните вещи.

На помощ идват всякакви спортове, свързани с много движение и със спазване на дисциплина. Освен това и училищният психолог трябва да е винаги насреща, за да чуе това дете, да научи чувства ли се достатъчно обичано, дали не отмъщава с агресия, защото се чувства ненужно на света и отхвърлено и така нататък. Да го научи как да не вини другите за своята агресия. Да помогне на детето да оцени своята агресивност и да знае, че за нея има последици, които не се виждат веднага. Например, че другите деца ще се плашат, ще странят. В крайна сметка да си сам не е хубаво. Никой не иска да е сам. Не и наистина. И още много други неща. Ако има необходимост, при разкрито насилие в семейството и разкрита неподходяща семейна среда, може да се сезират съответните институции.

За финал, ще споделя още нещо, което редовно се забравя в такъв вид материали. Когато се работи с деца с агресия, никога не трябва да се забравя, че има и деца, които са жертви на тази агресия. И с тези деца също трябва да се работи.

автор: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top