Жените под чехъл

жена Мъж под чехъл се счита вече за толкова естествена форма на отношения в една връзка, че чак звучи нереалистично съществуването и на жените под чехъл.

Мъжките чехли обаче са къде-къде по-големи и с дебели подметки…

Защо да няма и жени под чехъл тогава!?

Жените винаги са търсили начин да се еманципират. Желаели са да бъдат независими от мъжете. Сменили са полите с панталони, доказвайки, че няма нищо мъжко, непригодно за жени…

Но хората много добре са казали, че това, което можеш сам да си причиниш, никой друг не може да ти го стори! Така и еманципацията доведе до положение, в което жените се превърнаха в мъже. И наред с дузина женски, плюс типично мъжки, задължения, жените се сдобиха и със смятаната за мъжка „привилегия“ – да бъдат под чехъл.
 
Отдавна е отминало времето, описано в Талевата четирилогия, където жените са били господарки в дома, а мъжете са слушали за всичко съпругите си.

Ако едно време тази форма на взаимоотношения се е считала за съвсем естествена, то в днешно време тя би породила подигравки и съжаление по адрес на мъжа под чехъл, който помага вкъщи, слуша и уважава жена си.

 

Какво е обаче нередното

в това мъжа да помага вкъщи, вместо да лежи пред телевизора, докато жена му „жонглира“ с прахосмукачката, парцала и гъбата за чинии?
 
Ако често ви се налага сама да ковете пирони, да играете ролята на хамалин и редовно ви се случва да водите безумни спорове с мъжа си, в които той ви държи под отговорност за какво ли не, то е силно вероятно да сте жена под чехъл.
 
Може би с изчезването на кавалерите се появиха жените под чехъл. Кавалерството в днешно време е обект на пазарлъци и е на принципа „давам нещо, получавам нещо“.

Никога обаче не може да сте сигурни колко дебела ще ви излезе сметката, ако например помолите мъжа ви да ви вземе от работа с колата в дъждовен ден, точно по средата на второто полувреме на футболния мач.

Ето защо много жени се примиряват с факта, че отново ще трябва да се справят сами. И да играят ролята на мъж. И така неусетно попадат в категорията жени под чехъл.

Нереално много са семействата, в които жената чисти, пере, мие чинии, гледа децата, почти не се среща с приятелки, защото е нон-стоп заета. А когато те й дойдат на гости, стават свидетели на следната ситуация. Мъжът лежи, почива си и мрънка, че жена му вдига шум, докато чисти и му пречи на съня. А от време на време й подвиква да му донесе чаша вода или нещо за хапване.

 
А жената,

от страх да не бъде изоставена и да се справя с всичко сама (не че досега не е се е справяла с всичко сама), позволява да бъде поставяна в унизителното положение.

Плачевно е как има мъже, които възприемат жените си като слугини. А не като равни партньори в живота. И смятат за нормално да ги държат на каишка.

 
Синдромът „жена под чехъл“

често е следствие от влиянието, или по-скоро липсата му, на майката върху сина. Когато майката прекалено много угажда на сина си, впоследствие той се превръща в глезльо. И след време ще очаква и от жена си да се държи с него като с принц.

Така всъщност някои от представителките на нежния пол сами се поставят в ролята на жени под чехъл. Глезят синовете си, в същото време търпят грубото отношение от страна на мъжете си (мамини синчета). И, за да не се стига до конфликт, жените са склонни да направят компромис със себе си. Свикват на грубо отношение и започват да играят ролята на мъж.

При всички положения нито „жената под чехъл“, нито „мъжът под чехъл“ са нещо нормално. Всяка крайност говори за наличието на проблем. Не може един да дефилира на сцената, а друг да му се кланя и пляска от публиката и да се счита, че между тези двама души има нормални отношения.

В една връзка е нужно известно равенство – такова, че след споровете да не бъде винаги един и същ победителя. Ако мъжът до вас често ви ядосва, това със сигурност означава, че ви контролира и, като умел кукловод, от време на време лекичко дърпа конците, за да играете по неговите правила и, за да ви научи къде е мястото ви – някъде ниско в краката му, кланяйки му се.
 
Не позволявайте да се превръщате в една от много унижавани и третирани като слугини от половинките си жени и в никакъв случай не живейте с убеждението, че това са нормални взаимоотношения. Семейството трябва да е екип, а не криворазбрана форма на състезание между половете.

Автор: Маринела Младенова, клинична социална работа

Последвайте е-списание „Психика“ във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top