Просякът – светец и неговият бизнес

светецКой просяк е наистина светец?

Понякога на улиците виждаме да просят хора, които са временно изпаднали в нужда. От професионалните просяци ги отличава това, че те не са всеки ден на улицата, за да просят и не умеят да предизвикват съжаление с професионални способи.

Това са хората, изпаднали до просене от нямане на къде вече, не искат много и след като го получат, си тръгват веднага от улицата.

Не за тях ще пиша днес. Те са честни хора, с достойнство, но временно закопани от недоимъка. Ясно е, че за тях просенето не е професия, нито е начин на живот. На такива си струва да се помага. Те са истинските СВЕТЦИ. За разлика от едни други.

Днес ще пиша за бизнеса на онези просяци,

които са професионалисти в своята област и определено не възнамеряват да си сменят работата.

Накрая ще разгледам и как един съвсем професионален просяк успя да стигне до това медиите да го произведат до ниво на светец без да има реални заслуги за което. Историята на просяка – светец е сълзлива, затова моля, ако хора със слаби нерви искат да я четат- да си подготвят носни кърпички за сълзите. Аз лично вече си подготвих! Всеки път се просълзявам на идеята!

За онагледяване на просенето като бизнес, започвам с един действителен случай. Става дума буквално за бизнесмен (колкото и да е невероятно). Богат човек, имащ няколко успешни фирми. Не е като да не му върви в печеленето на пари от бизнес. Но търговският му нюх (впрочем безупречен) му показал още едно място, където се печелят пари. При това без да се плаща нищо на държавата. Улиците на София.

Поради тази причина, като настане вечер, нашият бизнесмен, целият порядъчно изцапан и преоблечен в стари дрехи, излиза на допълнителна заработка. За ужас на случайно попадналите на него познати.

Следва пример

за организирането на цяла “бизнес верига” за професионално просене.

На нея бях пряка свидетелка, когато се разхождах веднъж навремето покрай Римската стена, София. Няколко полицая бягаха с огромна скорост към един просяк – професионалист. При това изведнъж доста внезапно от всякакви тайни ъгли започнаха да бягат подозрителни особи, кой захвърлил патерица и започнал бесен спринт, кой нещо друго.

Така накрая около двадесетина професионални просяци бягаха усърдно от групата на полицията, която ги преследва по ясни на всички ни причини. Дали полицаите успяха да ги заловят, не зная. Но пък гледката беше хубава. Браво на тези полицаи! Пожелавам си повече такива служители на реда в България! На такива полицаи и съм ЗА да се увеличат заплатите!

А може би причините просенето да не е законен начин за правене на бизнес, не са докрай ясни на всички?

Нека да ги изясня. Измамата, масово използвана от професионалните просяци, както и това, че те са здрави, а не искат да работят и обират държавата за неправомерно получавани помощи, е най-малкият проблем.

Бизнесът на просяка – чудовище

Преди време седях на кафе с приятели. В кафето влезе едно чудовище (и вие няма да го броите за човек след малко), влачещо ревящо и осакатено по ръката ясно от кого три – четири годишно дете. Чудовището искаше пари за “лечение” на детето, представяйки ситуацията сякаш детето само се наранило. Но надали имаше човек, на който да не му беше ясна жестоката истина. Чудовището получи скандал от всички в заведението. Но не се трогна!

Съвременното робство

и просенето като бизнес

Сходна гледка видях на поредната ми разходка из София (зимна разходка беше). Една тинейджърка и бебе на няма и месец, бяха принудени на професионално просене в минусови температури. Бяха в оскъдно облекло с цел да предизвикват повече съжаление. Не се виждаше кой ги е изпратил в студа да просят. Нямаше скандали от страна на минувачите защо тази двойка просяци са навън. Нямаше полиция, нито социални. Жестокостта беше в пълен размер. Още се чудя дали бебето е оцеляло в студа. Дано поне да е оцеляло!

Нараняването на себе си с цел просене

Има професионални просяци, които като си нямат кого друг да наранят, но все пак твърдо решени да изкарват пари именно от просия и то именно с такива средства като кръв и рани, нараняват самите себе си.

Така по улиците на София може да се види да проси примерно млад мъж с безобразно раздран крак. Постоянно минавах покрай него и съм го виждала как сам се наранява, за да не зарасне раната и да може да проси по този начин.

Не е единственият такъв случай. Но се набиваше доста на очи, защото в стремежа си да предизвиква съжаление, професионалният просяк беше прекалил доста в себе-нараняването си.

Ето че дойде и заветният ми разказ за моята среща с

просяка – светец от близо.

Случката е от преди няколко години. Седях на разговори с приятели на пейките пред храм “Св. Седмочисленици”. Там, на два-три метра от мен, беше Той. Професионалният просяк, играещ го Светец.

Външният му вид беше безупречно премислен да буди умиление.

Мястото и времето беше избрано стратегически: централен район и богаташи минават в обедната си почивка.

Кутията в ръцете му беше умишлено непрозрачна, за да не се вижда колко пари има в нея.

Просякът привличаше вниманието към себе си, като раздаваше поклон и молитва на минувачите. Вярващите сред тях, изпадаха във възторг при театралните му умения да се моли фалшиво.

Аз по навик, може би дори по професионално изкривяване, започнах да смятам приходите от дарения, които просякът получаваше. 20 лв + 20 лв + 10 лв + 50 лв и така нататък (лесно се смяташе, главно събирах 20 плюс).

Пътникопотокът пред храма беше огромен и трябваше да смятам светкавично.

За минута професионалният просяк получи с просене такава сума пари, каквато свят да му се завие на обикновения работещ българин. Или поне на мен светът успя да ми се завие. =)

Който си е подготвил

носните кърпички за сълзите, сега е моментът да ги извади!

Боже, горкият човек, който проси, как си няма никакви пари и не знае кога да спре да проси, защото може още и още. Непрозрачната кутия не разкрива приходите, а хората явно се трогват от фалшива религиозност. Да забършем сълзите в очите си, докато Го съжаляваме!

После прочетох за медийните му изяви. Дарил малко пари, спечелени чрез заблуда на хората, че е беден, на църквата. Явно, за да не бъде гонен от пред храмовете и да проси необезпокоявано. Спрямо приходите му от професията му на просяк, парите, дарени на църквата, са като капка в океана.

Но нищо. Пи Ар-ът си върви. Браво. Аплодисменти. Няма да коментираме, че Той не проси от един ден. Той така от години проси!

Бедничкият, Той няма какво да яде от толкова много изпросени хиляди и хиляди левове на ден, а на църквата дал съвсем малко спрямо приходите му от свещения бизнес с просене на пари! За да си плати такса Спокойствие. Колко мило от негова страна!

Накрая този професионален просяк починал от старост, но славата му, преувеличавана от медиите, вече е толкова набъбнала, че той е провъзгласен за светец! За мен е Светецът-измамник, покровител на мошениците. Точно от такива светци имаме нужда, явно, браво на църквата!

В заключение искам да споделя, че като се замисля- липсват ми онези полицаи, които гонеха въпросната групичка просяци, дето описах в началото на материала! А на вас?

Автор:
Людмила Боянова,
икономист и психолог

Последвайте е-списание „Психика“ във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
"Всичко е в ръцете на човека и всичко му се…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top