Тълкуването на детската рисунка
е комплекс от разчетени значения. Предназначението на детските рисунки е свързано със себереализиране, облекчаване на стреса, изявяване на неизказани емоции, развиване на критично мислене, развитие на моторика и култивиране на въображението.
Фактът, че в изобразителната дейност на детето се отразява общото му психическо развитие мотивира използването на рисунките за диагностични цели – за определяне на умствено изоставане или за откриване на психични отклонения.
Рисуването като специализирана терапия (арт терапия) е един от най-безболезнените начини за регистриране и разрешаване на проблеми в процеса на развитието на детето. Този тип работа с деца е отворен и пряк като приложение и комуникация. Не зависи от вербални възможности и предразполага към емоционално разшифроване на преживявания, страхове и травми./1/
Всеки елемент от в детската рисунка носи смисъл,
който може да бъде използван при диагностика на проблем – символика на форми и фигури, значение на цветове и колоритни комбинации, позициониране и мащаб, ракурс и пространствена локация, процес на рисуване, склонност към автопортретиране или себеигнориране.
В настоящия текст, отделяме внимание на цвета. Цветът е навсякъде в детското ежедневие. Често е приеман за даденост и точно заради това понякога не се замисляме за дребни детайли като: избор на цвят в интериор, подбор на колорит за облекло или дизайн на ситуационна среда в контекста на детската психология.
Цветът има водеща роля при в процеса на възприемане на заобикалящата среда. Независимо от цвета и неговата функция открояването се използва, за да бъде осъзната произтичащата от него специфична изразност на изображението. /2/ Подборът на цвят, интензивното му въздействие и подчертаната многоаспектна роля на контраста привличат вниманието.
Децата приемат света по различен начин.
Използването на цветове за тях означава повече, отколкото за нас, възрастните. Цветът в детската рисунки има безпределни диагностични възможности, но анализирането му се свързва с три фактора: повторяемост (с цел установяване на систематични практики за определен интервал), изчерпателност (на децата трябва да се предоставят всички цветове, а не определен брой от тях.
Така изборът на цвят ще се разтълкува правомерно)/2/, динамика при анализа (използване на различни подходи, ориентирани към потвърждаване на евентуален проблем)
Цветът е важен елемент от детската рисунка.
Ето, накратко, номинализирани значения на цветовете при избора им в рисунка:
Бяло – чистота, лекота, свобода, хармония
Жълто – оптимизъм, независимост, нетърпение, интерес към новото и непознатото. Децата, които проявяват афинитет към жълтото са уверени, обичат да са център на внимание.
Оранжево – пиетет към този цвят изявяват деца, които имат стабилно семейство, сигурност и добри приятелски взаимоотношения. Те са с изострена чувствителност, с богато въображение, но е възможно да изпитват моментен дискомфорт от нови места и хора.
Червено – общителни, адептивни, експресивни тези малчугани демонстративно изявяват чувствата си. Носи енергия, но може да бъде и ключ към стаена агресия.
Небесно синьо – избират го деца, които се стремят към равновесие и имат потребност някой да ги насочва. Това са фантазьори и мечтатели, които в трудни моменти са склонни да се отчайват.
Тъмно синьо – този цвят е признак за интензивна концентрация, внимание, насочено към вътрешни проблеми и себеанализ.
Зелено – цветът насочва към лидерство, подтиснатост, авторитарност, упоритост и педантизъм.
Сиво – изборът на този “над емоционален” цвят маркира съзнателно изолиране от околните, затовореност, потайност. Децата, които го избират са мълчаливи и интровертни.
Кафяво – това е цветът, който обозначава плахост, несигурност. В комбинация с червено е индекс за депресия.
Черно – черният цвят е символ на тайнственост, загадъчност и е повод да се търси корена на подсъзнателно блокирани събития и емоции. Избират го личности с контролирани реакции, с ограничено, слабо развито въображение. Работата с този цвят означава, че детето прикрива някакво тежнение или дискомфорт. Черното е сигнал за забрана и опасност. Задраскването на рисунката с черен или друг цвят е опит на детето да я изтрие от съзнанието си, да я направи невидима.
Колкото повече цветове използва детето при своите рисунки,
толкова по-пълноценен и хармоничен е живота му. При разглеждането на цвета като фактор трябва да се имат пред вид индивидуалните особености на детето, пречупени през възрастово обусловените стадиални и спецификата на състоянието.
Автор: Даниела Маркова, доктор на изкуствознанието, арт терапевт
Бележки
Маркова, Д., Кодът на детската рисунка, C., 2017
Марков, К., Цветът и пространството в българската стенопис и мозайка през 80-те години, сборник “Материали от международна научна конференция “Цвят и език”, София, 2011″, организирана от сдружение “Група Цвят – България” и СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2011г., стр. 301-310
…
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
