дететоДетските рисунки са част от невербалната комуникация с детето. Те могат да бъдат неоценим помощник в опитите ви да научите повече за емоционалното състояние на детето – за неговите предпочитания, мечти, страхове, затруднения и много други преживявания, които то трудно изразява с думи.

Тълкуването на детската рисунка

е комплекс от разчетени значения. Предназначението на детските рисунки е свързано със себереализиране, облекчаване на стреса, изявяване на неизказани емоции, развиване на критично мислене, развитие на моторика и култивиране на въображението.

Фактът, че в изобразителната дейност на детето се отразява общото му психическо развитие мотивира използването на рисунките за диагностични цели – за определяне на умствено изоставане или за откриване на психични отклонения.

Рисуването като специализирана терапия (арт терапия) е един от най-безболезнените начини за регистриране и разрешаване на проблеми в процеса на развитието на детето. Този тип работа с деца е отворен и пряк като приложение и комуникация. Не зависи от вербални възможности и предразполага към емоционално разшифроване на преживявания, страхове и травми./1/

Всеки елемент от в детската рисунка носи смисъл,

който може да бъде използван при диагностика на проблем – символика на форми и фигури, значение на цветове и колоритни комбинации, позициониране и мащаб, ракурс и пространствена локация, процес на рисуване, склонност към автопортретиране или себеигнориране.

В настоящия текст, отделяме внимание на цвета. Цветът е навсякъде в детското ежедневие. Често е приеман за даденост и точно заради  това понякога не се замисляме за дребни детайли като: избор на цвят в интериор, подбор на колорит за облекло или дизайн на ситуационна среда в контекста на детската психология.

Цветът има водеща роля при в процеса на възприемане на заобикалящата среда. Независимо от цвета и неговата функция открояването се използва, за да бъде осъзната произтичащата от него специфична изразност на изображението. /2/ Подборът на цвят, интензивното му въздействие и подчертаната многоаспектна роля на контраста привличат вниманието.

Децата приемат света по различен начин.

Използването на цветове за тях означава повече, отколкото за нас, възрастните. Цветът в детската рисунки има безпределни диагностични възможности, но анализирането му се свързва с три фактора: повторяемост (с цел установяване на систематични практики за определен интервал), изчерпателност (на децата трябва да се предоставят всички цветове, а не определен брой от тях.

Така изборът на цвят ще се разтълкува правомерно)/2/, динамика при анализа (използване на различни подходи, ориентирани към потвърждаване на евентуален проблем)

Цветът е важен елемент от детската рисунка.

Ето, накратко, номинализирани значения на цветовете при избора им в рисунка:

Бяло – чистота, лекота, свобода, хармония

Жълто – оптимизъм, независимост, нетърпение, интерес към новото и непознатото. Децата, които проявяват афинитет към жълтото са уверени, обичат да са център на внимание.

Оранжево – пиетет към този цвят изявяват деца, които имат стабилно семейство, сигурност и добри приятелски взаимоотношения. Те са с изострена чувствителност, с богато въображение, но е възможно да изпитват моментен дискомфорт от нови места и хора.

Червено – общителни, адептивни, експресивни тези малчугани демонстративно изявяват чувствата си. Носи енергия, но може да бъде и ключ към стаена агресия.

Небесно синьо – избират го деца, които се стремят към равновесие и имат потребност някой да ги насочва. Това са фантазьори и мечтатели, които в трудни моменти са склонни да се отчайват.

Тъмно синьо – този цвят е признак за интензивна концентрация, внимание, насочено към вътрешни проблеми и себеанализ.

Зелено – цветът насочва към лидерство, подтиснатост, авторитарност, упоритост и педантизъм.

Сиво – изборът на този „над емоционален“ цвят маркира съзнателно изолиране от околните, затовореност, потайност. Децата, които го избират са мълчаливи и интровертни.

Кафяво – това е цветът, който обозначава плахост, несигурност. В комбинация с червено е индекс за депресия.

Черно – черният цвят е символ на тайнственост, загадъчност и е повод да се търси корена на подсъзнателно блокирани събития и емоции. Избират го личности с контролирани реакции, с ограничено, слабо развито въображение. Работата с този цвят означава, че детето прикрива някакво тежнение или дискомфорт. Черното е сигнал за забрана и опасност. Задраскването на рисунката с черен или друг цвят е опит на детето да я изтрие от съзнанието си, да я направи невидима.

Колкото повече цветове използва детето при рисуване,

толкова по-пълноценен и хармоничен е живота му. При разглеждането на цвета като фактор трябва да се имат пред вид индивидуалните особености на детето, причупени през възрастово обусловените стадиални и спецификата на състоянието.

Автор: Даниела Маркова, доктор на изкуствознанието, арт терапевт

Бележки
Маркова, Д., Кодът на детската рисунка, C., 2017
Марков, К., Цветът и пространството в българската стенопис и мозайка през 80-те години, сборник „Материали от международна научна конференция „Цвят и език“, София, 2011″, организирана от сдружение „Група Цвят – България“ и СУ „Св. Климент Охридски“, София, 2011г., стр. 301-310

Последвайте е-списание „Психика“ във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.