Рисунки – детето и цветът

рисункиДетските рисунки са част от невербалната комуникация с детето. Те могат да бъдат неоценим помощник в опитите ви да научите повече за емоционалното състояние на детето – за неговите предпочитания, мечти, страхове, затруднения и много други преживявания, които то трудно изразява с думи.

Тълкуването на детската рисунка

е комплекс от разчетени значения. Предназначението на детските рисунки е свързано със себереализиране, облекчаване на стреса, изявяване на неизказани емоции, развиване на критично мислене, развитие на моторика и култивиране на въображението.

Фактът, че в изобразителната дейност на детето се отразява общото му психическо развитие мотивира използването на рисунките за диагностични цели – за определяне на умствено изоставане или за откриване на психични отклонения.

Рисуването като специализирана терапия (арт терапия) е един от най-безболезнените начини за регистриране и разрешаване на проблеми в процеса на развитието на детето. Този тип работа с деца е отворен и пряк като приложение и комуникация. Не зависи от вербални възможности и предразполага към емоционално разшифроване на преживявания, страхове и травми./1/

Всеки елемент от в детската рисунка носи смисъл,

който може да бъде използван при диагностика на проблем – символика на форми и фигури, значение на цветове и колоритни комбинации, позициониране и мащаб, ракурс и пространствена локация, процес на рисуване, склонност към автопортретиране или себеигнориране.

В настоящия текст, отделяме внимание на цвета. Цветът е навсякъде в детското ежедневие. Често е приеман за даденост и точно заради  това понякога не се замисляме за дребни детайли като: избор на цвят в интериор, подбор на колорит за облекло или дизайн на ситуационна среда в контекста на детската психология.

Цветът има водеща роля при в процеса на възприемане на заобикалящата среда. Независимо от цвета и неговата функция открояването се използва, за да бъде осъзната произтичащата от него специфична изразност на изображението. /2/ Подборът на цвят, интензивното му въздействие и подчертаната многоаспектна роля на контраста привличат вниманието.

Децата приемат света по различен начин.

Използването на цветове за тях означава повече, отколкото за нас, възрастните. Цветът в детската рисунки има безпределни диагностични възможности, но анализирането му се свързва с три фактора: повторяемост (с цел установяване на систематични практики за определен интервал), изчерпателност (на децата трябва да се предоставят всички цветове, а не определен брой от тях.

Така изборът на цвят ще се разтълкува правомерно)/2/, динамика при анализа (използване на различни подходи, ориентирани към потвърждаване на евентуален проблем)

Цветът е важен елемент от детската рисунка.

Ето, накратко, номинализирани значения на цветовете при избора им в рисунка:

Бяло – чистота, лекота, свобода, хармония

Жълто – оптимизъм, независимост, нетърпение, интерес към новото и непознатото. Децата, които проявяват афинитет към жълтото са уверени, обичат да са център на внимание.

Оранжево – пиетет към този цвят изявяват деца, които имат стабилно семейство, сигурност и добри приятелски взаимоотношения. Те са с изострена чувствителност, с богато въображение, но е възможно да изпитват моментен дискомфорт от нови места и хора.

Червено – общителни, адептивни, експресивни тези малчугани демонстративно изявяват чувствата си. Носи енергия, но може да бъде и ключ към стаена агресия.

Небесно синьо – избират го деца, които се стремят към равновесие и имат потребност някой да ги насочва. Това са фантазьори и мечтатели, които в трудни моменти са склонни да се отчайват.

Тъмно синьо – този цвят е признак за интензивна концентрация, внимание, насочено към вътрешни проблеми и себеанализ.

Зелено – цветът насочва към лидерство, подтиснатост, авторитарност, упоритост и педантизъм.

Сиво – изборът на този “над емоционален” цвят маркира съзнателно изолиране от околните, затовореност, потайност. Децата, които го избират са мълчаливи и интровертни.

Кафяво – това е цветът, който обозначава плахост, несигурност. В комбинация с червено е индекс за депресия.

Черно – черният цвят е символ на тайнственост, загадъчност и е повод да се търси корена на подсъзнателно блокирани събития и емоции. Избират го личности с контролирани реакции, с ограничено, слабо развито въображение. Работата с този цвят означава, че детето прикрива някакво тежнение или дискомфорт. Черното е сигнал за забрана и опасност. Задраскването на рисунката с черен или друг цвят е опит на детето да я изтрие от съзнанието си, да я направи невидима.

Колкото повече цветове използва детето при своите рисунки,

толкова по-пълноценен и хармоничен е живота му. При разглеждането на цвета като фактор трябва да се имат пред вид индивидуалните особености на детето, пречупени през възрастово обусловените стадиални и спецификата на състоянието.

Автор: Даниела Маркова, доктор на изкуствознанието, арт терапевт

Бележки
Маркова, Д., Кодът на детската рисунка, C., 2017
Марков, К., Цветът и пространството в българската стенопис и мозайка през 80-те години, сборник “Материали от международна научна конференция “Цвят и език”, София, 2011″, организирана от сдружение “Група Цвят – България” и СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2011г., стр. 301-310

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
Когато се стартира нов бизнес често пъти се търси и…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top