човечностОказва се, че е лесно да говорим за трансцедентност, за духовност. Какви ли не гурута има в момента, които проповядват това и как да го постигнем за един месец… хората се хващат на въдицата, особено отчаяните от живота, уморените от несполуките и едва ли не безсмисления вече битовизъм хора; дотолкова им е втръснало всичко в този живот на удоволствия и хедонистично промиване на мозъците с какви ли не реклами.

Та уморени от безсмислието и еднообразието, хората тръгват да стават духовни. Пропускат нещо важно – за да си духовен първо трябва да имаш душевност, богата при това и пълна с позитивната нагласа, че (ще) успяваш всеки път – без значение от пречките и времето, нужно за изпълнение.

Какво излиза?- хората в стремежа си да станат отново човечни, в търсенето на това вече загубено качество, изведнъж тръгват да стават духовни.

Абсолютна глупост! Защото прескачат няколко стъпала наведнъж…. и в един момент падат от стълбата, защото не са усвоили предишни важни уроци. И се обзалагам, че въпреки духовните практики, повечето „пробудени” чувстват душевен вакуум, поне в началото, докато разберат какво им липсва. А то е много простичко, но и много трудно, липсва им човечност, липсва им душевността на собствения Аз.

Селигман, Чиксенмихай, Бренър Ризър и т.н. много добре може би дефинират що е то човечност:

Доброта и щедрост – да правим добро около себе си;
Любов – да придадем значимост на личните и интимните взаимоотношения;

Емоционална интелигентност – да осъзнаем емоциите.

До тук добре, ще бъдем добри, ще подаваме ръка на другите, ще обърнем внимание на взаимоотношенията си с околните, ще се опитаме да разбираме емоциите си… Звучи много простичко, все едно разказваме приказка на дете; и да, това наистина е приказка, но за нашия личен живот. А когато трябва да претворим тази приказка в реалност, тогава става сложно. Защото всички се стремят да ни възпитават и да си налагат собствената гледна точка, но никой не ни учи на хуманизъм и толерантност, само се говори за това. И какво се оказва в един момент?- хуманизатори много, човеколюбци няма! И трябва да се научим някак сами на това да бъдем, да сме човеци, а не хора.

Доброта и щедрост са умението да правим добро около себе си.

Според позитивната психология, известни са 6 добродетели и 24 сили за щастие. Добротата и щедростта представляват една от тези сили, част от добродетелта “Човечност”, свързана със способността на човека да поддържа отношения на уважение и любов с хората, които го заобикалят и с които общува.

Що е “доброта” и “щедрост”?

Нека започнем с дефиниция за доброта:

“Доброта е качеството, благодарение на което отделяме време на другите и им помагаме, вникваме в преживяванията на хората около нас и улесняваме живота им, доколкото можем.”

Добротата неизменно е свързана със щедростта, с даването. Признак на добротата са всички дарове, които правим – било материални, било от към време, усилия или обич.

В тази връзка, нека дадем и дефиниция за щедрост:
“Щедрост е желанието да даваме или подкрепяме повече от нужното или очакваното.”

Даването е част от живота. Понякога даваме с надеждата да получим, или пък даваме част от онова, което сме получили.

Каква е връзката между добротата и щедростта, от една страна, и щастието, от друга?

Дълго време се е смятало, че оцеляването на човешкия род се основава на закона на по-силния. Днес много специалисти по социална психология констатират, че оцеляването ни като вид е резултат по-скоро от солидарността и взаимопомощта, от проявата на доброта, великодушие и щедрост един към друг.

Понякога сме склонни да смятаме, че добротата може да ни навреди, тъй като прави от нас наивници, които лесно могат да бъдат използвани и употребени. Но ако е придружена от самоуважение, добротата е положително качество, с помощта на което изграждаме здрави взаимоотношения с околните и се себеизразяваме (чрез способността да даряваме).

Да проявяваме доброта означава да се грижим за себе си и за околните, без едното да изключва другото. Не бива да се престараваме да бъдем добри, от желание да бъдем учтиви. Въпросът е не да се жертваме, а да живеем с хората в атмосфера на разбирателство и великодушие.

Как точно добротата и щедростта увеличава щастието и радостта от живота?

Най-напред, установено е, че жестовете на внимание към другите повишават настроението. Освен това, добротата е заразителна – ако сме мили и добри с хората, най-често получаваме подобно отношение в замяна.

Когато сме добри и щедри към околните, ние всъщност се откриваме към тях. Подхождаме с оптимизъм и позитивизъм към хората и живота като цяло.

Не се налага постоянно да се пазим, все да сме нащрек… Смята се, че любезните и добри хора страдат от тревожност далеч по- малко от нелюбезните.

Смята се също така, че щедрите хора често са по- щастливи от онези, които по някакви причини се въздържат да бъдат такива.

Любовта е умението да придадем значимост на интимните и личните ни взаимоотношения.

Любовта представлява една от тези сили, част от добродетелта “Човечност”, свързана със способността на човека да поддържа отношения на уважение и любов с хората, които го заобикалят и с които общува.

Какво значи да получаваш или да даваш любов? Ти любящ и обичан човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв. Любовта е умението да придадем значимост на интимните и личните ни взаимоотношения. Любовта представлява една от тези сили, част от добродетелта “Човечност”, свързана със способността на човека да поддържа отношения на уважение и любов с хората, които го заобикалят и с които общува.

Какво значи да получаваш или да даваш любов? Ти любящ и обичан човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?

Що е “любов”?

Нека започнем с дефиниция за любов: “Любов е интензивно чувство на дълбока привързаност.”

Формулирано по този начин, звучи изненадващо кратко, но любовта е точно това – силно, дълбоко чувство на харесване на някого. Много често, в контекста на интимните и личните взаимоотношения, тази привързаност може да е на романтична или сексуална основа.

Любов и щастие

Без всякакво съмнение, съществува директна и неразривна връзка между любовта и щастието. За мнозина именно любовта е ключът към щастието. Чувството, че обичаш и че си обичан, до голяма степен осмисля живота и допринася за усещане за благополучие. Любовта неизменно се посочва и като важен елемент от колелото на живота.

Има различни начини да се обича – страстно, приятелски, дълбоко… Например, в началото на запознанството ни с някого, можем да изпитваме страст към него. Това е интензивна любов, която запълва липси, сбъдва фантазии, понякога лекува рани. Но тази любов е толкова наситена и страстна, че трудно може да издържи вечно. Обикновено продължава от няколко месеца до 2-3 години и след това преминава в по-различно чувство.

Любовта може да бъде и основана на приятелство. Такава любов е породена от съпричастност, емпатия, интерес към другия.

Приятелството понякога може да прерасне в по-съкровено чувство. От страстта или от приятелството може да възникне дълбока любов. Тя се разгръща във времето и позволява на двама души да живеят заедно, запазвайки отчасти своята независимост. Подобна любов е основана на уважение, привързаност, утвърждаване на себе си, на партньора и на връзката.

Интересно за любовта е, че тя трябва да тече в двете посоки. Човек трябва да умее да обича, но и да приема любов. В противен случай равновесието се нарушава и пред любовта възникват пречки. Любовта води до истинско щастие, когато е реципрочна и взаимна.

Емоционална интелигентност е умението да осъзнаваме емоциите – нашите и на хората около нас.

Емоционалната интелигентност е една от тези сили, част от добродетелта “Човечност”, свързана със способността на човека да поддържа отношения на уважение и любов с хората, които го заобикалят и с които общува.

“Емоционална интелигентност е форма на интелигентност, чрез която овладяваме чувствата и емоциите си, както и тези на другите.”

Идеята за емоционалната интелигентност получава световна популярност благодарение на книгата “Емоционалната интелигентност” на Даниел Голман, публикувана за първи път през 1995 г. Оттогава темата за емоционалната интелигентност се развива интензивно и задълбочено.

Емоционално интелигентният човек разграничава своите емоции и ги използва, за да направлява съзнанието и действията си. Всеки може да подобри своята емоционална интелигентност. За целта е нужно да работим за развитието на пет способности:

– Самоосъзнаване – яснота относно чувствата и мненията ни; способност да използваме инстинкта и интуицията си, за да направляваме решенията си; умение да се самооценяваме справедливо и да вярваме в себе си.

– Саморегулация – талант да контролираме емоциите си; търпение и да не очакваме незабавна отплата за усилията ни; умение да се възстановяваме бързо след емоционална обърканост.

– Мотивация – да правим това, което обичаме; да се оставяме стремежите да ни водят; да постоянстваме въпреки трудностите.

– Емпатия – способност да променяме мнението си; умението да се поставяме на мястото на другата страна и да разбираме неговите мисли, чувства, настроения и поведение; да поддържаме спокойни и стимулиращи отношения с различните хора.

– Социални умения – способност да овладяваме емоциите си в отношенията с другите; умението да проумяваме какво се случва около нас в човешките взаимоотношения; способност да изглаждаме различия, да преговаряме, да си сътрудничим в екип.

Казано накратко, емоционалната интелигентност е способността да осъзнаваме чувствата и емоциите си, както и тези на околните, за да можем да ги контролираме и променяме.

Емоционална интелигентност и щастие

Каква е връзката между емоционалната интелигентност и щастието?

Всички хора сме различни. Това е предпоставка за проблеми между хората, но благодарение на емоционалната интелигентност, ние можем да се съобразяваме с различията да зачитаме околните, да проявяваме разбиране към темперамента и намеренията им и да не очакваме от тях онова, което не могат да ни дадат.

Тази интелигентност, наричана още “социална интелигентност”, е много полезна за човека, защото който има познание за другите, разбира по-добре заобикалящия го свят и може да постига по-добре своите собствени цели в живота. А това е в пряка връзка с щастието. Емоционалната интелигентност ни позволява също да разбираме по- осезаемо какво изпитваме самите ние при различни обстоятелства. По този начин получаваме по-голяма гъвкавост и адаптивност, с което можем да правим по-добър избор за различни важни аспекти от колелото на живота ни

– работа, семейство, партньорски и приятелски взаимоотношения, свободно време.

Емоционалната интелигентност предлага широк диапазон от възможности, най-често свързани с взаимоотношенията, а това е в пряка връзка с темата за щастието.

От всичко казано до тук излиза, че човечността не е едно (голямо) нещо, а много малки, събрани в едно понятие, в думичка. Ако префразирам Алън Пийз, то терминологията и понятийният апарат са създадени от мъжете; жените говорят, но мъжете с малко думи казват много – с условието, че това не е сексизъм, а научно доказан факт (Пийз, Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния).

Та какво е човечността? Хуманизмът е вече изброеното: доброта и щедрост, любов, грижа и обич, социална и емоционална интелигентност. Тоест всичко това, което всички ни казват и учат да бъдем, но никой не ни обучава как да го постигнем. Всеки го носи в себе си, но колцина го показват наистина? И накрая, но не на последно място, човечност е безкористност. Познавате ли такъв човек? Защото аз не!

Автор: Вейсел Исмет Индже, психолог

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.