Научих за следния случай: Един човек ходил във Финландия по работа. Наложило му се да има взаимоотношения с местната администрация. Когато трябвало да си получи документите от служителката, решил да и подари кутия бонбони.
На пръв поглед- нищо лошо. Всички ние до такава степен сме свикнали да дадем по нещо на някой държавен или пък не, служител, от който зависим, че даже не би ни направило впечатление. Обаче нашият човек останал изненадан. Бил навикан от служителката и накаран незабавно да си прибере бонбоните, защото тя си върши работата и няма нужда от подкуп, за дето я е свършила.
Във Финландия за вземането на такъв дребен подарък уволняват. Какво ли правят за по-голям подарък, историята запазва мълчание, но надали е като у нас. Имат закони хората и ги спазват. И не като врата у полето, през която само нямащите пари минават, а достатъчно стриктно.
Това ме подтикна да разсъждавам върху темата
за трудовата дисциплина и наказанията в сферата не само на администрацията, но и на бизнеса.
Щеше ли служителката да бъде честна, ако не я грозеше незабавно уволнение? Всъщност дори не само тази конкретна служителка, а като цяло администрацията? При това не само в този случай, а по принцип за спазването на трудовата дисциплина.
Струва ми се, че желаещите да получат подкуп, дори малък, биха били единици, ако има такъв закон, който регламентира наказания за видове “подаръци” и той се спазва. Трудовата дисциплина по принцип се затяга, когато има регламентирани наказания за недопустимо поведение от страна на служителите.
Това от една страна, а от друга…
Известни са ми едни типажи работодатели,
които наемат някого със задължение едва ли не по длъжностна характеристика да бъде им кошче за душевни отпадъци.
За тях служителят да е винаги виновен за всичко по подразбиране. Това също не е хубаво. По принцип крайностите не са хубаво нещо. Още повече, че когато в една фирма има изграден екип, хората се разбират, работят заедно сътрудничейки си, то наказанието е изобщо излишно.
Правилата, които гарантират спазването на трудовата дисциплина обаче според мен са нещо, което си заслужава да съществува.
Те трябва да са ясно регламентирани от трудовото законодателство (в момента там има какво да се оправя и да се добави) и на базата на това и да са част от организационната култура на фирмата.
Още нещо е важно.
Когато са въведени едни такива правила за трудова дисциплина, те трябва да се спазват еднакво спрямо всички – от чистачката до шефа без изключение. В противен случай се получават двойни стандарти. Също така не трябва да има променяне на правила със задна дата.
Наказанието трябва да отговаря по строгост на постъпката. И всяко следващо провинение да се наказва по-строго от предишното.
Остана само да разгледам и въпросът какво според мен не става за форма на наказание що се отнася до служител, който е имал недопустимо трудово представяне.
Според мен следните неща са неприемливи:
1. Прави се оперативка и два часа се крещи истерично по провинения пред останалите служители.
Такава практика с публичните наказания, според мен не трябва да съществува въобще. А особено, ако ще се крещи и истерясва. Такава практика на “наказание” говори лошо за шефа.
2. Същото като горното, но на четири очи.
Правилното е грешката да бъде указана на служителя на четири очи, но хладнокръвно, като може да се потърси първоначално решение на проблема по реда на сътрудничеството и от тук насетне, ако това не помогне- да се съобрази наказанието по реда на действащото трудово законодателство.
3. Служителят се провинил и затова като попита нещо свързано с работата и да не му се предоставя информацията.
4. Да се спира достъпа до необходимите ресурси, от които зависи представянето на служителя в работата.
5. Парични глоби.
Такова нещо е забранено по силата на действащото в България трудово законодателство, но въпреки това има такива работодатели, които си го позволяват. Според мен в случая те са за наказание и е отговорност на държавата да следи за недопускането на такива практики.
6. Лишаване от право на отпуска.
Това също е сред незаконните практики, които някои работодатели все още си позволяват. Отново е дело на държавата да се намесва и да прекъсва подобни “наказания”.
Автор: Людмила Боянова (икономист и психолог)
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
