благодарността

благодарносттаБлагодарността е интересно явление не само в позитивната психология. Тя е заучен модел на поведение, начин на възпитание, вид манталитет. Благодарността съществува от времето на праисторическия човек до днес под различни форми и проявления. Тя е форма на общуване в обществото и социума.

Благодарните деца, в последствие възрастни, са много по-успешни през жизнения си цикъл, отколкото неблагодарните или неутралните и особено т.нар. непукистите. Защо това е така? Просто е, благодарността отключва центровете на удоволствие както на предаващия, така и на приемника на отношението. Допаминовите и серотониновите рецептори улавят повече от тези хормони, което предизвиква в крайна сметка близостта между хората. Да не забравяме и окситоцина. Един човек става много по-привлекателен за околните, когато не само показва, но изказва благодарността си. Вярно, че вокализацията в общуването е около 10-15%, словестните знаци – думите – са едва 7% от посланието, но словестният израз е важен компонент в играта, наречена общуване.

Но защо е важно да благодарим и да сме благодарни? Това повишава самооценката ни и оценката на другите за нас. Почват да ни възприемат за позитивни личности, като дружелюбни и приятелски настроени. Все пак никой не иска да има врагове, особено в близкото си обкръжение! Когато сме благодарни и благодарим, тогава все повече почваме да настройваме мозъка и съзнанието си да виждат положителните неща в окръжаващия ни свят, в другите хора, ставаме все по-малко негативни. Разбира се не можем съвсем да не изпитваме отрицателни емоции, но те са кратколетни и не толкова дълбоки, за да завладеят ума ни до степен на деструкция. Благодарните хора са позитивни дори в несполуката и са оптимисти за бъдещето, депресивните състояния са в десетки пъти по- малко от останалите, особено спрямо негавистите.

От друга страна, погледнато от еволюционна гледна точка, благодарността е унисекс свойство, но това е типично женско качество, но доброто възпитание ни налага, особено ако сме с типично мъжки мозък, да проявяваме благодарност за всяко нещо(!), което са ни сторили, особено добро. Макар че според мои наблюдения (и не само; много научни изследвания го доказват все повече!) мъжете също изказват благодарност и показват благоразположение, но по различен начин. Просто жените ИСКАТ ДА ГО ЧУЯТ! За тях е важна вокализацията на знака толкова, колкото и самият знак.

И понеже все ми се натрапва БЛАГ и ДАР; нека поразмишляваме върху това. Самата дума благ идва от старославянски и означава добро (в някои случаи сладко). Изразът благ език описва някого, можещ да говори добре, добро, да помирява, да запленява с изказа си.

Веднага се сещам за Благолаж от разказа на елин Пелин, „Косачи”. (И как е описан – човек с „хитри и умни очи”). Благо, добре лъже, сиреч думите му се леят, езикът му „маже”. Жалко, че мнозинството психолози и психотерапевти нямат такъв език… Дар се поднася, когато отиваш някъде, у някого на гости, дарове са давани на владетелите.

Подарявам е всъщност съвременната форма на израза „По-давам в дар”. Семантиката се е променила с времето, но значението на думите е останало същото, ако са сами за себе си.

Та и думата Благодаря всъщност е сбор от добър + дар. Благодарността всъщност не е само дума, тя е жест на благоразположение спрямо другия или другите; тоест приемане на другостта, на различието, но чрез този акт приемаме, показваме равнопоставеност въпреки различията и другостта.

В заключение на тези си мишления ще спомена, че благодарността като част от 24-те сили в психологията обединява всички тях в себе си. Мъжество, разум, трансцедентност, умереност и т.н. Твърдя го, защото съм убеден, че е проява на смелост да поднесеш извинението и благодарността си за това, че са ти помогнали в даден момент. Разум, понеже така показваш своята благоразположеност към същите тях; умереност, понеже така изпълняваш неволно дори сентенцията „Дръж приятелите си близо, враговете си още по-близо!”.

Духовността, по-скоро душевността в случая е чрез добро разположение към някого да разбереш какво мисли за теб. Предателят е винаги на масата, както се знае от хилядолетия опит. Във виното е истината-казват латините – а във водата е здравето.

„Травиата” започва с: „Да пием и веселим, докато сме млади…” . In vino veritas… но благодарността остава и след нас, без значение от това как са се променили нравите, от там и тълкуванието що е истина….

А тя, Истината, винаги е една и съща….

Автор: психолог Димитър Делийски

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.