Смъртта – загубата на близък човек за тийнейджърите.

смъртта Темата за смъртта (не, не съм повлияна от паниката по COVID-19). За много от вас, момичета и момчета, това е тема, която е доста далеч от нещата, за които разговаряте помежду си и като цяло смъртта е далечна като мисъл в живота ви (всъщност тя е такава и за нас, „по-възрастните”, поради простата причина, че смъртта е нещо, което сякаш никога няма да дойде или поне, ако дойде, няма да е хич скоро).

Но е хубаво да сте „образовани” и за нея

(статията може да е полезна и на родители на деца в тийнейджърска възраст).

Аз няма да се впускам в широки анализи, а само ще акцентирам върху важните неща. Не забравяйте, че с тази информация винаги може да сте полезни на ваш връстник, ако той е загубил близък човек и му е трудно да се справи със скръбта. Първо, ще можете да разберете неговите емоции по-добре, и второ, да му помогнете със съвет.

Получих писмо от жена, която наскоро е загубила майка си. В него тя питаше как да се справи с емоциите и поведението на 15-годишния си син, който осъзнава, че вече няма да види баба си.

Затова нека най-напред да обърнем внимание

на фазите, през които тийнейджърите преминават след загубата на близък човек:

•   Първа фаза – т.нар. отрицание. Те искат да повярват, че починалият човек ще се върне при тях и че всичко това е само един сън, от който ще се събудят.

•   Втора фаза – след отрицанието идва гневът. Тогава обикновено човек се ядосва на починалия или на други хора, без да има причина за това.

•   Трета фаза – правят се мислени преговори с Господ. Въпроси като „Ще върнеш ли него/нея, ако направя еди-какво си?” биват често задавани от тийнейджърите.

•   Четвърта фаза – в нея място заемат депресията и вината. Най-тежката фаза, през която тийнейджърите се чувстват виновни за смъртта на близкия си човек. Някои например изпитват угризения, че не са се държали добре с него и че смъртта му е тяхното „наказание”.

Процесът на скърбене

може да отнеме една или две години.

През този период тийнейджърът ще приеме, че смъртта е неизбежна. Да, той ще продължи да тъгува за близкия си човек, но ще приеме реалността такава, каквато е. Напълно нормално е да страда от безсъние, да има трудности в училище, да е объркан и раздразнителен и дори да започне да проявява интерес към смъртта. Важно е до него да има поне един приятел, с когото да споделя мислите и емоциите си. Този приятел, от своя страна, трябва да е търпелив и да му показва подкрепата си.

А това е моят съвет към момичетата и момчетата, които в момента преживяват нещо подобно – разбирам как се чувствате. Загубили сте важен човек прекалено рано. Нормално е след това да загубите мотивация и плановете ви да се объркат. Но помислете си какво би казал/а той/тя, ако ви види затворени в себе си, изолирани, пасивни, несигурни. Със сигурност ще се натъжи. Имате цял живот пред себе си и времето е ваше.

Близкият ви човек иска да продължите напред, защото сте силни и ще се справите! Ако усещате обаче, че ви е трудно да преодолеете скръбта и изпадате в депресивни състояния, потърсете училищния психолог. Ако нямате такъв, установете контакт с психолог, който има умения и знания в сферата на психологическото консултиране и по-специално – който има професионален опит с проблем като вашия.

Някои травми не са лесни за преодоляване и затова ролята на специалиста в тази ситуация е от голямо значение. Работейки с него, ще можете да изкарате на повърхността мисли, емоции и чувства в едно защитено пространство, усещайки подкрепа.

Автор: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top