смъртта

смърттаТемата за смъртта (не, не съм повлияна от паниката по COVID-19). За много от вас, момичета и момчета, това е тема, която е доста далеч от нещата, за които разговаряте помежду си и като цяло смъртта е далечна като мисъл в живота ви (всъщност тя е такава и за нас, „по-възрастните”, поради простата причина, че смъртта е нещо, което сякаш никога няма да дойде или поне, ако дойде, няма да е хич скоро). Но е хубаво да сте „образовани” и за нея (статията може да е полезна и на родители на деца в тийнейджърска възраст). Аз няма да се впускам в широки анализи, а само ще акцентирам върху важните неща. Не забравяйте, че с тази информация винаги може да сте полезни на ваш връстник, ако той е загубил близък човек и му е трудно да се справи със скръбта. Първо, ще можете да разберете неговите емоции по-добре, и второ, да му помогнете със съвет.

Получих писмо от жена, която наскоро е загубила майка си. В него тя питаше как да се справи с емоциите и поведението на 15-годишния си син, който осъзнава, че вече няма да види баба си. Затова нека най-напред да обърнем внимание на фазите, през които тийнейджърите преминават след загубата на близък човек:

•   Първа фаза – т.нар. отрицание. Те искат да повярват, че починалият човек ще се върне при тях и че всичко това е само един сън, от който ще се събудят.

•   Втора фаза – след отрицанието идва гневът. Тогава обикновено човек се ядосва на починалия или на други хора, без да има причина за това.

•   Трета фаза – правят се мислени преговори с Господ. Въпроси като „Ще върнеш ли него/нея, ако направя еди-какво си?” биват често задавани от тийнейджърите.

•   Четвърта фаза – в нея място заемат депресията и вината. Най-тежката фаза, през която тийнейджърите се чувстват виновни за смъртта на близкия си човек. Някои например изпитват угризения, че не са се държали добре с него и че смъртта му е тяхното „наказание”.

Процесът на скърбене може да отнеме една или две години. През този период тийнейджърът ще приеме, че смъртта е неизбежна. Да, той ще продължи да тъгува за близкия си човек, но ще приеме реалността такава, каквато е. Напълно нормално е да страда от безсъние, да има трудности в училище, да е объркан и раздразнителен и дори да започне да проявява интерес към смъртта. Важно е до него да има поне един приятел, с когото да споделя мислите и емоциите си. Този приятел, от своя страна, трябва да е търпелив и да му показва подкрепата си.

А това е моят съвет към момичетата и момчетата, които в момента преживяват нещо подобно – разбирам как се чувствате. Загубили сте важен човек прекалено рано. Нормално е след това да загубите мотивация и плановете ви да се объркат. Но помислете си какво би казал/а той/тя, ако ви види затворени в себе си, изолирани, пасивни, несигурни. Със сигурност ще се натъжи. Имате цял живот пред себе си и времето е ваше. Близкият ви човек иска да продължите напред, защото сте силни и ще се справите! Ако усещате обаче, че ви е трудно да преодолеете скръбта и изпадате в депресивни състояния, потърсете училищния психолог. Ако нямате такъв, установете контакт с психолог, който има умения и знания в сферата на психологическото консултиране и по-специално – който има професионален опит с проблем като вашия. Някои травми не са лесни за преодоляване и затова ролята на специалиста в тази ситуация е от голямо значение. Работейки с него, ще можете да изкарате на повърхността мисли, емоции и чувства в едно защитено пространство, усещайки подкрепа.

Автор: психолог Мария Коева

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.