Възникване на позитивната психология – част 3

психология За прочит на “Възникване на позитивната психология” част 1 – КЛИК

За прочит на “Възникване на позитивната психология” част 2 – КЛИК

Концептуално погледнато 6-те добродетели и 24-те сили са заложени вътре в нас, те са част от нас. Добродетелите са:

ØМъдрост и знание

ØСмелост и мъжество

ØХуманизъм и любов

ØСправедливост

ØУмереност

ØТрансцедентност/духовност

Към всяка една добродетел принадлежи поне по една сила, а именно:

Към Мъдрост и знание:

любознателност; любов към знанието; способност за съждението (мисъл и рефлексия); изобретателност; изкуството да общуваме; умение за перспектива.

Към Смелост и мъжество спадат:

храброст; упорство (не инат, то е недобро); завършеност на характера (себеутвърждаване, добавка по Василев В).

Хуманизъм и любов: доброта; способността да обичаме и да бъдем обичани (може да се разсъждава много по тази тема, но ще го оставим за друга статия).

За справедливостта да кажем колективизъм; правдивост и лидерство.

Умереността се описва със самоконтрол от една страна; благоразумие; смирение от друга.

Иде ред и на духовността. 

Тя е описана като чувство за естетика; благодарност; надежда; вяра; прошка; хумор; увлеченост.

Като ги гледа човек за първи път си казва: „Хубаво де, но какво общо имат тези неща с психологията, че даже и с позитивната чак. Това са неща от битието, защо трябва да ми ги набиват едва ли не в очите?!”. Много просто – съзнанието определя битието и когато променим манталитета си, ние променяме и начина си на живот. Да вземем примерно:

Смелост и мъжество. С какво се характеризират? Храброст, упоритост, завършеност на характера и себеутвърждаване.

Всяка една добродетел е свързана с останалите; всяка една сила е взаимно зависима от останалите. Не говоря само за отделния порядък, към когото спадат, за всичките, преплетени в едно. Кога имаме завършеност на характера – когато сме преминали през всички тези сили, които да ни калят, да ни оформят. Не можем да проявяваме благодарност или прошка, ако не виждаме защо да го правим или за какво. Можеш да благодариш на някого, че те е разсмял (хумор и виж приятния живот) или да покажеш милост някому като простиш без значение какво. Когато човек прости нещо някому, първо освобождава себе си от негативното, второ прави другия свой длъжник; трето актът на милосърдие те прави човеколюбив и състрадателен, развива емпатията.

Друг пример: Умереност, характеризирана със самоконтрол; благоразумие; смирение. Самоконтролът е способността да се приемаш такъв, какъвто си, да познаваш границите на собствения Аз, за да проявяваш благоразумието да ги не прекрачваш, колкото и да ти се иска. Това е смирението, да познаваш себе си и да се контролираш; да наблюдаваш окръжаващия свят и да си благодарен, че го има; да се радваш на всяко едно нещо, за да живееш осъзнато, проявайки прошка, храброст и милосърдие.

Автор: психолог Димитър Делийски

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top