авторитарниятАвторитарният подход към възпитанието е вреден. Чували ли сте пълнолетен, млад човек да казва, че родителите му диктуват неговия живот, че искат да го разделят с половинката, че са обсебени от мисълта той да живее по начин, който те кажат? На мен се случва все по-често да разбирам за подобни истории. Надявам се да имам късмета тази статия да достигне до точно тези родители, за да си дадат сметка какво причиняват на децата си.

Родителите на такива деца са с авторитарен подход към възпитанието и с авторитарен начин на мислене. От ранна детска възраст са налагали правилата, които е трябвало децата да спазват. А именно – не им е било позволено да имат различно мнение и да проявяват инициатива, която да се различава от стереотипа на родителите им. Не са им давали да имат лично пространство, имали са прекалено високи изисквания към тях, перфекционисти са, потискали са желанието на децата им за изява, не са им позволявали да изразяват емоции като гняв, ярост, страх, тъга.

И най-важното – никога не признават, че са сгрешили!

Сега, когато „децата” са вече пълнолетни и зрели хора, те се чувстват несигурни, когато желаят да направят нещо, което родителите им не биха одобрили. Усещат непоносимост към тях, страхуват се да изразят истинските си чувства пред тях, чувстват се „малки“, когато са с тях. В същото време обаче им е трудно да се откъснат емоционално от тях и все още търсят тяхното одобрение. Това за съжаление са някои от пораженията на авторитарния стил на поведение и връзка „родител-дете“. Тези родители губят децата си, а децата страдат, че им се налага да предприемат този избор.

Много хора и връзки са си патили от свръхконтролиращи родители, които се месят в личния живот на децата си, взимат решенията, вместо тях и не им дават възможност да пораснат, да бъдат независими възрастни хора.

Много от децата на авторитарни родители в по-зряла възраст имат проблеми. Например:

•   перфекционисти, които рядко се радват на успехите си;
•   чувстват се застрашени около контролиращи хора;
•   губят себе си във връзки, защото поставят потребностите на останалите на първо място;
•   трудно им е да са спонтанни;
•   чувстват, че са „оценявани“ дори когато няма никой около тях;
•   очакват от другите да ги съдят, да ги наранят, да се възползват от тях;
•   прекалено самокритични са.

Автор: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание „Психика“ във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.