Това е типичен мъжки страх и предимно се наблюдава при силния пол. Това, което най-вече ги плаши, е загубата на свободата.
Докато до скоро са можели спокойно да купонясват по цели нощи, да флиртуват с различни жени, да ходят където внезапно им хрумне, без да се налага да дават обяснения и т. н., сега изведнъж в живота им се появява някой, който грубо се опитва да им отнеме всичко това. Започват да се чувстват като завързани, сякаш жената им слага белезници и постепенно все повече и повече ограничава свободата им.
Дори и преди връзката мъжът да не е водел кой знае какъв свободен живот и да не е ходел с различни жени, все пак е имал усещането, че е свободен и може да го направи. Докато сега, след обвързване, това чувство му е отнето сякаш завинаги. И това звучи като присъда… Лошото е обаче, че жените приемат този страх и отдръпване у мъжете като липса на истинска любов.
В повечето случаи те са убедени, че ако мъжът обича силно една жена, то не би се поколебал да стигне до обвързване с нея. За жените обвързването не е толкова плашещо. Те обичат да усещат сигурност във връзката. А когато усетят отдръпване отсреща, започват да се чувстват несигурни и панически да се опитват да си върнат сигурността и усещането, че са обичани и единствени.Забелязват се няколко вида “страхливи мъже”:
• Самодостатъчният
Той може да е изтупания костюмар от входа, който винаги бърза и има излъчването на “оправящ света”. Може да е онзи тип с визията на хипстър, който има мнение по всеки въпрос. Той си има приятелите, спортния клуб, работата, командировките, ритуалите. Има си подредения дом, колата, партитата, които предпочита и стила, който сам е изградил.
Живее в компилацията от собствени емоционални повеи и здравото хващане за свободата като божествен идеал. Тези мъже рядко остават напълно сами. Около тях има винаги свежи момичета с интелектуални разговори и флиртаджийски изпълнения. Но тези момчета надушват капаните на зависимостта от много голямо разстояние. Те могат да имат връзка, но се обаждат, когато нямат лични планове-а това не е често. Те излизат с харесваната от тях жена, но бягат от престоя-все са близо до вратата.
В плановете за бъдещето им стои класическа връзка, но с отворен вариант от тяхната страна. Той трудно си представя как няма да е волен ездач и как ще му се налага да споделя гардероб, дистанционно, баня и партита с НЕЯ.
Самодостатъчният е беглец от страха си, че би станал по-малко интересен, че би изгубил блясъка си, ако попадне в обвързаности. На моменти може да изпитва самотността, но винаги използва лозунга, че времето не му е дошло.
Ако сте му половинка, по стечение на някакви парти-забежки, то не бива да се превръщате в част от органайзера му по часове. Спасявайте Вашия свят, защото само така той ще може да реши дали иска да влезе в него. Ако времето му е дошло…
• Мъжкарите
Обичат цветните лехи, в които всяко цвете би следвало да се полее и помирише. Това е много познат тип от градските приказки. За него не е нужно специално представяне, нито упътване за ползване. Той просто плува по течението на новите събития. Може да е суетен и изискан, спортен и неглиже, но винаги е ориентиран и енергичен. Всяка следваща потенциална партньорка е като магнит, заради непознатото. Тя е новото огледало, което отразява по-добре това, което той самия знае вече толкова добре за себе си.
Този мъжкар не обича да се залежава на едно място, защото има алогичната представа, че някъде винаги го чака нещо по-добро. Той се страхува, че ще изпусне живота и затова реално често се оказва с празни ръце, когато осъзнае какво иска да хване. Когато тези мъже попрехвърлят зрелостта, някак си по навик и с отегчение понаглеждат лехите. А у дома тайничко си мечтаят дори за един фикус, но да е голям и на точното място в техния дом.
• Травмирани мечтатели
Това са нежните души с твърди ултиматуми. Изпочупили са се в невръстна младост и сега предпочитат да наденат всякакви видове протектори. Затова, според ранното си счупване, започват да формират обобщено мнение. За някои всички жени изневеряват, зарязват в най-трудния момент. За други, всички жени лъжат и искат само материалната подплата.
“Никога не можеш да постигнеш разбирателство и пак никога не можеш да се почувстваш приет и одобрен във връзката.” Затова тези мъже подтискат романтизма си и изваждат стратегията на лупата. Внимателно налагат познатите им поведенчески шаблони от предходната върху потенциалната половинка.
И при най-малко съвпадение затягат още по-силно протекторите. Често живеят с тайното желание да им се случи голям емоционален бум, който като потоп да отмие всичко старо и попарено. Те искаш вълшебство, което все пак да ги обвърже.
• Господин “Схема”
Този мъж има програмна схема. Да успее в кариерата по определен от него начин. Да има добро обезпечение. Да оформи собствено жилище и най-вече мечтания от него имидж. И докато това не стане, той действа само на принципа на забърсването на партньорки за кратък срок.
Дори и те са вещо прегледани за детайлите, които е формулирал. По-дългите бягства могат да го отклонят от програмната схема с добрите детайли. Затова и в жените с временно пребиваване открива неотменно съществуващи пречки-живее далече, няма добра професия, манталитета на семейството е мнооого различен, ще стане като майка си, не е зряла…
Господин “Схема” вярва в способността си да управлява времето и събитията. Когато попълни програмната схема се оказва, че вероятно не може да направи нищо по-добро от това.
• Мамини синчета
“Майка ми ми казваше, че аз съм изключително умен и не може току-така да се хвърля във връзка. Тя не одобряваше нито една от приятелките ми. А и аз добре знам каква е нашата класа!” 47 годишен, избягващ обвързването мъж, който във всяка връзка е оставал над емоционалното и над обикновените задушевни думи и споделяние. Неговите гени не могат да се съчетаят с обикновена партньорка.
В неговия дом жената трябва да попълни идеала, изграден от нежната диктатура на майка му. Много мъже живеят именно с тези високи летви и остават сами или в лентяйския разкош, или в работохолизма на забравата. Когато пожелаят да излязат от параметрите на наследството се оказва, че са беззащитни и нелепи в свободното от идеални категории пространство.
Извод:
Страхът от обвързване при мъжа отключва страхът от отхвърляне при жената. И колкото повече той се страхува от сериозна връзка и се дърпа, толкова повече тя се ужасява да не бъде оставена и се опитва да затегне „примката“. Това на свой ред кара мъжа с всички сили да се бори за свободата си.
И така страхът от обвързване от двете страни взаимно се подхранва и усилва, докато любовта сякаш остава на заден план. Започва борба, болка, взаимно нараняване, което обикновено води до раздяла, оставяща дълбоки рани…
Автор: Маринела Петрова, клинична социална работа
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
