Възникване на идеите и поява на позитивната психология

позитивна МЕЧТАТЕЛИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ (за позитивната психология)

Част I

“Животът причинява същите недостатъци и трагедии на оптимиста, както и на песимиста, но оптимистът ги понася по-добре.” Мартин Селигман

Позитивната психология

е съвременен клон на психологията като наука. Идеята за нейното оформяне и съществуване е вероятно идеята, че във всичко има нещо положително, дори в негативните и неприятни неща, които ни се случват. Извличането на поуки, които биха ни помогнали в бъдещи ситуации е основна концепция в идеята на позитивната психология.

Въпреки, че позитивната психология се появява сравнително скоро като самостоятелно течение, можем да проследим идеята за създаването й още до времето между двете световни войни и Виенския кръг.

Адлер в сртемежа си да приравни психологията до нивото на обикновения човек, се противопоставя на Фройд и верните му съмишленици, опитвайки се да създаде т.нар. Човекознание. Впоследствие К. Г. Юнг също се отделя и създава собствено учение успоредно на класическата психоанализа на Фройд.

Други видни предшественици на това течение са Карл Роджърс, Ейбрахам Маслоу, Ерих Фром, включващи идеи и теории за човешкото щастие. Маслоу пръв почва да обмисля идеята за позитивна психология, но оставя всичките си разработки на ново поколение психолози, които да реализират идеята. Мартин Селигмън е този, който говори и създава този клон.

Идеята на позитивните психолози е „да търсят и възпитат гении и таланти”, да направят нормалния живот по-задоволяващ”, а не просто да се справят с душевните заболявания (Maslow).

Мартин Селигмън се приема за първият пионер в областта на позитивната психология. Други съвременни подръжници са Михай Чиксенмихай, Чарлз Снайдер, Ед Дайнър, Алфред Бандура, Кристофър Питърсън и др.

Позитивната психология сама по себе си е идейно течение, което си поставя за цел да направи живота на обикновения човек по-удовлетворяващ, наситен с положителни емоции, както и стремеж за придобиването на друг, по-различен и изпълнен с екзистенциална душевност и осмисленост битие.

В труда си „Да имаш или да бъдеш”

Фром поставя именно този въпрос за основна идея, а в книгата си „Изкуството да обичаш” създава предпоставки за осмислянето на любовта и обичта в един трансцедентен и екзистенциален смисъл. В този ред на мисли трябва да споменем Виктор Франкъл и Роло Мей като предшественици на позитивната психология.

Звучи странно, но без идеята, прозрението на Франкъл „Съзнанието определя битието”, а не твърдението на К. Маркс, че битието определя съзнанието (отбелязваме и различните епохи на съответните) едва ли скоро щяхме да стигнем до идеята наречена Позитивна психология.

Автор: психолог Димитър Делийски

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top