позитивнаМЕЧТАТЕЛИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ (за позитивната психология)

Част I

„Животът причинява същите недостатъци и трагедии на оптимиста, както и на песимиста, но оптимистът ги понася по-добре.“ Мартин Селигман

Позитивната психология

е съвременен клон на психологията като наука. Идеята за нейното оформяне и съществуване е вероятно идеята, че във всичко има нещо положително, дори в негативните и неприятни неща, които ни се случват. Извличането на поуки, които биха ни помогнали в бъдещи ситуации е основна концепция в идеята на позитивната психология.

Въпреки, че позитивната психология се появява сравнително скоро като самостоятелно течение, можем да проследим идеята за създаването й още до времето между двете световни войни и Виенския кръг.

Адлер в сртемежа си да приравни психологията до нивото на обикновения човек, се противопоставя на Фройд и верните му съмишленици, опитвайки се да създаде т.нар. Човекознание. Впоследствие К. Г. Юнг също се отделя и създава собствено учение успоредно на класическата психоанализа на Фройд.

Други видни предшественици на това течение са Карл Роджърс, Ейбрахам Маслоу, Ерих Фром, включващи идеи и теории за човешкото щастие. Маслоу пръв почва да обмисля идеята за позитивна психология, но оставя всичките си разработки на ново поколение психолози, които да реализират идеята. Мартин Селигмън е този, който говори и създава този клон.

Идеята на позитивните психолози е „да търсят и възпитат гении и таланти”, да направят нормалния живот по-задоволяващ”, а не просто да се справят с душевните заболявания (Maslow).

Мартин Селигмън се приема за първият пионер в областта на позитивната психология. Други съвременни подръжници са Михай Чиксенмихай, Чарлз Снайдер, Ед Дайнър, Алфред Бандура, Кристофър Питърсън и др.

Позитивната психология сама по себе си е идейно течение, което си поставя за цел да направи живота на обикновения човек по-удовлетворяващ, наситен с положителни емоции, както и стремеж за придобиването на друг, по-различен и изпълнен с екзистенциална душевност и осмисленост битие.

В труда си „Да имаш или да бъдеш”

Фром поставя именно този въпрос за основна идея, а в книгата си „Изкуството да обичаш” създава предпоставки за осмислянето на любовта и обичта в един трансцедентен и екзистенциален смисъл. В този ред на мисли трябва да споменем Виктор Франкъл и Роло Мей като предшественици на позитивната психология.

Звучи странно, но без идеята, прозрението на Франкъл „Съзнанието определя битието”, а не твърдението на К. Маркс, че битието определя съзнанието (отбелязваме и различните епохи на съответните) едва ли скоро щяхме да стигнем до идеята наречена Позитивна психология.

Автор: психолог Димитър Делийски

Последвайте е-списание „Психика“ във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.