Какво е това психопат?

психопатПсихопат като дума обикновено се свързва с безумието. Но има разлика от безумие до безумие. Ако някой е уверен в това, че са го отвлекли зелени човечета, то вие едва ли ще го назовете психопат.

Превъртял? Да. Психично болен? Да. Но не и психопат. А защо? Какво не достига, за да наречем психично болния психопат?

А ако някакъв кошмарен мъж с бензинов трион се размотава из Тексас, желаейки да нареже първия срещнат, то той не е просто превъртял, не, той е Natural Born Killer (роден убиец), натурален психопат.

Не е задължително да е бензинов трион, разбира се. Но е задължително, че безумието у психопата има ярко изразена деструктивна насока с преобладаващи идеи който и да е непременно да убие. С бензинов трион, чук, пистолет, въже или нож или друг, попаднал в ръцете му предмет.

Може би затова и е толкова лесно (и изглеждащо правилно), да се приписват на маниаци престъпления, които в общественото разбиране са неразривно свързани с безумие.

По този начин терминът “психопат” може да бъде разбиран като “психо-убиец”. Но това е само в разговорния език. Защото в психопатологията такъв термин “психопат” не съществува. Също така няма и никакъв “шизофреник”. Шизофрения има, но шизофреник няма. Защо?

Затова, понеже не е прието личността да се нарича болест. Може да се характеризира субекта с някоя или друга болест, но (примерно болен от шизофрения), но да се нарича човека като болест (шизофреник) не е прието. Може би защото човекът винаги е нещо повече от своето заболяване.

Например субектът умее да чете и тази способност се отнася към структурата на неговата личност, а не към неговото заболяване. А заболяването се характеризира само с това как то се отразява на спосособността на субекта да чете.
Възниква риторичен въпрос: защо тогава в едни случаи ние приравняваме субекта към болестта му (шизофреник и параноик), а в други случаи (мигрена) не се сещаме да направим подобно нещо. Защо има невротик, но няма мингреник?

Въпросът е риторичен, както вече бе споменато. На него е отговорено по-горе. Защото даже относно най-тежките случаи на заболяване се твърди, че човекът е повече от заболяването си. Но колко повече е?
Ако животът на субекта е напълно опосредстван от неговото заболяване, то се появява тенденцията за отъждествяване на болестта и личността.

И обратното– ако влиянието на болестта върху субекта е малко, то е очевидно, че между болестта и личността няма (и не може да има) знак за равенство.

Още повече, че психопатът за по-сигурно се именува именно психопат и не се изпада в подробности кое у него е повече– болестта или личността.

Но с какво мигрената е по-добра… Ами с това, че когато имащият мигрена хване вилица, вие точно знаете какво ще прави с нея и не очаквате някаква заплаха. Но когато психопат вземе вилица, не може да се предположи какво ще направи с нея в следващата секунда. Може би иска да яде. А може и да иска да избоде очите на някой с тази вилица. Не може да се каже със сигурност.

Затова от гл.т. на ежедневието психопатите, все пак е най-правилно, да се възприемат именно за психопати или иначе казано, да се счита, че има равенство между личност и заболяване. А колко там при това заболяване е личност, нека се остави на психиатрите да изучават. На тях затова им се плаща.

Представете си за миг, че вие се намирате в стая, където са събрани оръжията на престъпленията на всички серийни убийци. Как вие мислите, кой тип оръжие за убийство ще се окаже най-популярно? Бензинов трион? Пистолет? Чук?

Нож.

Това е най-популярното оръжие за убийство още от времето на Джак Изкормвача. Вие може да срещнете и други оръжия, разбира се. Берковиц и Зодиак, например, са използвали огнестрелно оръжие. Но незнайто защо именно ножът е най-често попадащ в профила на серийните убийци. А защо?

Психопатите възприемат стрелящите като хора, които не са страшни. Причината за това е, че се стреля във всеки втори филм. Килъри и антикилъри. Престъпници и жертви. Да стреля може всеки, който си поиска. Изстрелът обезличава. А ако някой вземе в ръцете си нож, в това има нещо особено, нещо лично и пристрастяващо.

Да се убие с нож от разстояние е почти нереално. Ножът, за разлика от пистолета, изисква от убиеца пряк физически контакт с неговата жертва. За да се разбере това по-добре, помислете какво искат роднините на жертните на серийните убийци:
-Дайте ми го, аз него със собствените си ръце ще го удуша!
„Със собствените ръце”.

Ето защо маниакът предпочита „подръчните” нож, чук или въже вместо пистолет. А понякога и „голите ръце”. Защото маниакът иска не само да убие, а да убива – това е много голяма разлика.

Маниакът е обхванат от идеята да убива. Не да убие, а да убива. Смъртта за него не е цел, а следствие от достигането на поставената цел. Затова ползва нож, чук. Или въже. Затова предпочита оръжия, с които може да убива. С пистолет не може да се убива, с него може само да се убие.

Но има още една причина, поради която маниакът предпочита именно нож, а не пистолет. Ако се позамислите малко, може сами да се досетите. Тази причина (и примери за употребата) вие сте я виждали много пъти в киното. В „Рамбо” да речем. Защо се ползват ножове, ако има пистолети? Затова, понеже изстрелът от пистолет привлича внимание, а ножът може да се използва безшумно.

За маниака изборът на оръжие за убийство – това е въпрос на живот и на смърт. За него е важно да остане незабелязан и да не привлича внимание към себе си. Затова и за оръжие на убийство като правило маниаците избират най-примитивните.

Нож. Въже. Чук. Шило. Нищо такова не може да привлече внимание (например, както привличат внимание изстрелите от пистолет) или да предизвика подозрение (в случай на носене). Така че мъжът с бензиновия трион, това, разбира се е страшна гледка, но е абсолютно нереална и се среща единствено във филмите на ужасите.

Реалният маниак ще издаде своите намерения само тогава, когато жертвата е попаднала в неговата мрежа. Това означава, че жертвата (в повечето случаи) даже няма да успее да осъзнае с кого си има работа. В редки случаи успява да осъзнае, но твърде късно.

Подчертавам, че осъзнава това твърде късно. И докато маниакът не се убеди, че е твърде късно и жертвата му е обречена, той няма да издаде своите намерения. Чукът или ножът му ще останат скрити в джоба му.

Също така маниакът няма да бяга с нож през цялата гора, демонстрирайки на жертвата, как ще я нападне.

Маниакът ловува, но не преследва. За да бъде разбрано това, ще се обърнем към аналогия със света на животните.

Най-често маниакът е сравняван с паяк, който търпеливо чака, докато невинната жертва попадне в неговата лепкава паякова мрежа. Но това сравнение е желателно да се остави настрана.

За да убие своята жертва, маниакът е длъжен да встъпи в директно противоборство с нея. Съгласно тази аналогия, паякът, ако той беше маниак, отначало би нападнал жертвата, парализирайки нейното съпротивление и само след това би я оплитал в паяжина. Така че тази аналогия не е съвсем удачна.

Много по-вярно е да се сравни маниакът с крокодил. Неговите възможности да преследва жертвата са крайно ограничени. Единственият шанс на крокодила е да изчака до момента, когато жертвата се е оказала толкова близо до него, че той да може да я хване.

Така е и реалният маниак. Той търпеливо ще изчака до този момент, когато жертвата ще изгуби своята бдителност и едва след това внезапно ще нападне. Ситуацията с преследването на жертвата, както е вече написано по-горе, е изключена по принцип.

Както и крокодилът, така и маниакът ще се стреми първо да лиши жертвата от възможността да се измъкне и съпротивлява, нанасяйки и травматични поражения. Още една причина между другото, поради която маниакът предпочита нож. Чукът е ефективен само при силен удар в главата. Връвта изисква значителна физическа сила. А ножът травмира жертвата при попадане в коя да е част на тялото.

Както виждате, реалният психопат няма нищо общо с героите от филмите, които носят бензинови резачки и гонят жертвите си показно с тях. Реалният психопат е много пресметлив и много предпазлив. Той няма да издаде своите намерения до последно. Ще изключи ситуацията за преследване и жестоко ще спре всяка възможност и способност на жертвата да се съпротивлява. Въпреки това маниакът не винаги успява да победи жертвата си. А също така работа на полицията е да залавя психопатите.

По материали от чуждестранния печат.

За вас подготви: психолог Л. Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.