Страхът от обвързване може да се отключи и още в детските години, ако редовно са били подлагани на стреса от непрестанни скандали между родителите им и са били свидетели дори на малтретиране в семейството си. Децата, чиито родители са се развели, също е твърде възможно впоследствие да страдат от страх от обвързване. Той е може би една от причините са сключването на брак все по-късно.
При жените се наблюдават няколко вида на поведение:
• „Не питай старило, а патило.„
Тези жени боравят с лозунги. Най – често може да се чуе: “Всички мъже са еднакви…инфантилни, незрели, несериозни, кръшкачи, егоисти…, и други подобни. Тази „мантра„ има функцията на интелектуализиращ защитен клапан. За тях обвързването е форма на безумно разголване. Затова те влизат в дебрите на контрола. Оформят половинчати връзки, в които се убеждават, че имат близост. Създават чудовища при първата ситуация, която напомня за миналия травматичен опит. Една такава жена иска обвързване, но не е готова да влезе в него. Иска любов, но винаги трябва да я вижда явно с все по-големи доказателства. В крайна сметка малко са партньорите, които могат да са мехлем против патилата и да удържат на заплашителната градация от проверки. Стига се пак до лозунга, че всички мъже са еднакви…
• Принцесите
Това не е точно този мит за рицари, кристални пантофки или бели коне. Старовремските принцеси са луди по обвързването и скланят пред зверове, галантни типове и бунтари. Днешните са капризни и увъртат пред обвързването, защото предварително се страхуват от вкуса му. Всъщност, те му приписват липса на удобства, предизвестени ограничения, обратния процес на превръщане от принц в жаба и не на последно място, мразят някой да им влиза в покоите.
Принцесите са господарки и се свързват с властта си, не и с човека. Затова обвързването е странно понятие от момента, в който някой поиска от тях да слязат от трона. Те не обичат да излизат от приказката си, освен за да влезнат в друга по-голяма.
• Емоционално независимите
Те са със статус “всичко можещи и свободни”. Подредили са битието си в детайли. Имат майстор за колата, човек за ремонтите…приятели с множествени функции, връзки, където трябва. Разбират от почти всичко, според тях. Постигнали са това ниво системно като антидот срещу зависимостта и страха си от слабост. Защото за тях обвързаността е форма на зависимост, зависимостта е начин за размиване на личността. А така в даден момент се изпада от схемата на величавите лични постижения. Тогава лъсва въпроса коя е тя? Страхът от обвързване не е просто страх от загуба на свободата, а страх от загуба на себе си.
• „Цветя в саксии„
За тях близостта има едни параметри-познатите, които са тествани чрез родителските роли. Реалността в интимния свят е като написан на готово роман. Този тип жени споделят своите големи разочарования. Не разбират обратите и насрещното поведение. Движат се като слепци в нова територия. Те, не че искат да бягат от обвързването, правят го неосъзнато като подрязват крилата на всеки зародиш на обвързването. Остават в Интернет в гоненето на своя роман.
Извод:
Бягайки от обвързването всъщност отхвърлят възможността да постигнат собственото си щастие. То трябва да се преследва или поне му дадат възможност само да ви намери. Ако не отворят сърцето си за любовта, няма как тя да им дойде на гости. Трябва да се водят от мисълта, че „ако искате да ви обичат – обичайте!“А ако страхът от обвързване е трудно преодолим, просто не трябва да се започва поредната връзка с прекалено големи надежди (че това е Мъжът, че ще се омъжат за него, че ще имат деца от него и всичко ще е като в приказка). Най-добре е да се оставят по течението и да чакат попътен вятър. Рано или късно такъв ще ги настигне.
Автор: Маринела Петрова, клинична социална работа
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
