Категоричен профил на човека, който умишлено си причинява такъв тип болка, няма. Най-често са момичета в пубертета; хора, които са били физически, емоционално или сексуално насилвани; хора с хранителни разстройства; хора, растящи в семейства, в които агресията се награждава.
Обикновено самонараняването (автоагресията)
показва дълбока емоционална болка, безпомощност, краен опит да се провокира каквото и да е усещане, защото обикновено човекът, който го извършва, се усеща като „изтръпнал”. Случва се и като неконтролируем импулс, нещо, което трудно може да бъде овладяно.
Тийнейджърите, които практикуват това, са много потайни и не показват „следите” от акта. Това е нещо, от което се срамуват, нещо, което се опитват да прикрият. При повечето от тях може да има еднократен, случаен път, в който са били толкова ядосани на себе си, че да намерят начин да се наранят, но това не се повтаря. При тези, които имат проблем, автоагресията действа като наркотично вещество – повишава адреналина, а след като го направят, се срамуват и си обещават, че няма да го правят отново… до следващия път.
Самонараняването разсейва от истинската болка,
която човек преживява. Емоционалната травма може да бъде много по-трудно търпима от няколко нарязвания например. Всъщност автоагресията предлага моментно облекчаване. Именно това усещане води до пристрастяване. Като всяка зависимост и тази е проява на потребност за бягство от реалността и избягване на сблъсък с действителния проблем.
Подобно поведение показва, че тийнейджърът не се е научил как да се справя със стресиращи ситуации и затова е необходимо да придобие механизми за справяне със стреса.
Как може тийнейджърът да спре да се самонаранява? Най-напред той трябва да осъзнае, че има нужда от помощ. В случая не става въпрос за това дали е лош или глупав, а за това, че поведение, което му е помагало да се справя с чувствата си, се е превърнало в зависимост.
Споделянето на проблема със самонараняването с човек, на когото тийнейджърът има доверие, е много важно. Той трябва да осъзнае, че има и други начини за успокояване. Ако автоагресията му помага да се справи с гнева си, защо да не опита с физически действия – тичане, викане, удряне на възглавница, разкъсване на предмет. Ако тя му помага да „усеща нещо”, да се опита да държи лед или замразена храна, да си вземе студен душ, да дъвче нещо с много силен вкус – люти чушки, обелка от цитрусов плод.
А ако се самонаранява, защото желае да се успокои, да си направи топла вана с пяна, да диша дълбоко, да пише в дневник, да рисува. Ако тези начини не му помогнат, е добре да се обърне за професионална помощ от психолог.
Автор: психолог Мария Коева
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
