Да поговорим за самонараняването

самонараняванетоВсе повече тийнейджъри прибягват до самонараняването и си причиняват съвсем съзнателно болка, като осакатяват тялото си. Самонараняването може да стане чрез рязане, изгаряне на телесна тъкан, късане на коса, себеудряне, чупене на кости и по много други начини.

Категоричен профил на човека, който умишлено си причинява такъв тип болка, няма. Най-често са момичета в пубертета; хора, които са били физически, емоционално или сексуално насилвани; хора с хранителни разстройства; хора, растящи в семейства, в които агресията се награждава.

Обикновено самонараняването (автоагресията)

показва дълбока емоционална болка, безпомощност, краен опит да се провокира каквото и да е усещане, защото обикновено човекът, който го извършва, се усеща като „изтръпнал”. Случва се и като неконтролируем импулс, нещо, което трудно може да бъде овладяно.

Тийнейджърите, които практикуват това, са много потайни и не показват „следите” от акта. Това е нещо, от което се срамуват, нещо, което се опитват да прикрият. При повечето от тях може да има еднократен, случаен път, в който са били толкова ядосани на себе си, че да намерят начин да се наранят, но това не се повтаря. При тези, които имат проблем, автоагресията действа като наркотично вещество – повишава адреналина, а след като го направят, се срамуват и си обещават, че няма да го правят отново… до следващия път.

Самонараняването разсейва от истинската болка,

която човек преживява. Емоционалната травма може да бъде много по-трудно търпима от няколко нарязвания например. Всъщност автоагресията предлага моментно облекчаване. Именно това усещане води до пристрастяване. Като всяка зависимост и тази е проява на потребност за бягство от реалността и избягване на сблъсък с действителния проблем.

Подобно поведение показва, че тийнейджърът не се е научил как да се справя със стресиращи ситуации и затова е необходимо да придобие механизми за справяне със стреса.

Как може тийнейджърът да спре да се самонаранява? Най-напред той трябва да осъзнае, че има нужда от помощ. В случая не става въпрос за това дали е лош или глупав, а за това, че поведение, което му е помагало да се справя с чувствата си, се е превърнало в зависимост.

Споделянето на проблема със самонараняването с човек, на когото тийнейджърът има доверие, е много важно. Той трябва да осъзнае, че има и други начини за успокояване. Ако автоагресията му помага да се справи с гнева си, защо да не опита с физически действия – тичане, викане, удряне на възглавница, разкъсване на предмет. Ако тя му помага да „усеща нещо”, да се опита да държи лед или замразена храна, да си вземе студен душ, да дъвче нещо с много силен вкус – люти чушки, обелка от цитрусов плод.

А ако се самонаранява, защото желае да се успокои, да си направи топла вана с пяна, да диша дълбоко, да пише в дневник, да рисува. Ако тези начини не му помогнат, е добре да се обърне за професионална помощ от психолог.

Автор: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
В интернет е пълно с готови предложения и идеи за…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top