самонараняването

самонараняванетоВсе повече тийнейджъри си причиняват съвсем съзнателно болка, като осакатяват тялото си. Самонараняването може да стане чрез рязане, изгаряне на телесна тъкан, късане на коса, себеудряне, чупене на кости и по много други начини.

Категоричен профил на човека, който умишлено си причинява такъв тип болка, няма. Най-често са момичета в пубертета; хора, които са били физически, емоционално или сексуално насилвани; хора с хранителни разстройства; хора, растящи в семейства, в които агресията се награждава.

Обикновено самонараняването (автоагресията) показва дълбока емоционална болка, безпомощност, краен опит да се провокира каквото и да е усещане, защото обикновено човекът, който го извършва, се усеща като „изтръпнал”. Случва се и като неконтролируем импулс, нещо, което трудно може да бъде овладяно.

Тийнейджърите, които практикуват това, са много потайни и не показват „следите” от акта. Това е нещо, от което се срамуват, нещо, което се опитват да прикрият. При повечето от тях може да има еднократен, случаен път, в който са били толкова ядосани на себе си, че да намерят начин да се наранят, но това не се повтаря. При тези, които имат проблем, автоагресията действа като наркотично вещество – повишава адреналина, а след като го направят, се срамуват и си обещават, че няма да го правят отново… до следващия път.

Самонараняването разсейва от истинската болка, която човек преживява. Емоционалната травма може да бъде много по-трудно търпима от няколко нарязвания например. Всъщност автоагресията предлага моментно облекчаване. Именно това усещане води до пристрастяване. Като всяка зависимост и тази е проява на потребност за бягство от реалността и избягване на сблъсък с действителния проблем.

Подобно поведение показва, че тийнейджърът не се е научил как да се справя със стресиращи ситуации и затова е необходимо да придобие механизми за справяне със стреса.

Как може тийнейджърът да спре да се самонаранява? Най-напред той трябва да осъзнае, че има нужда от помощ. В случая не става въпрос за това дали е лош или глупав, а за това, че поведение, което му е помагало да се справя с чувствата си, се е превърнало в зависимост.

Споделянето на проблема със самонараняването с човек, на когото тийнейджърът има доверие, е много важно. Той трябва да осъзнае, че има и други начини за успокояване. Ако автоагресията му помага да се справи с гнева си, защо да не опита с физически действия – тичане, викане, удряне на възглавница, разкъсване на предмет. Ако тя му помага да „усеща нещо”, да се опита да държи лед или замразена храна, да си вземе студен душ, да дъвче нещо с много силен вкус – люти чушки, обелка от цитрусов плод.

А ако се самонаранява, защото желае да се успокои, да си направи топла вана с пяна, да диша дълбоко, да пише в дневник, да рисува. Ако тези начини не му помогнат, е добре да се обърне за професионална помощ от психолог.

Автор: психолог Мария Коева

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.