Харесвам собственият си пол! HELP!

полТийнейджърите експериментирате и изследвате сексуалността си – това е част от психосексуалното ви развитие. За много от вас само сексуалните фантазии и/или мислите с хора от вашия пол могат да породят чувство на страх, притеснение и обърканост относно сексуалната ориентация. Но тези чувства или поведения не означават винаги, че сте би- или хомосексуални. Вече доста от вас слагате въпросителен до „сексуална идентичност“, но и това не значи, че се определяте като лесбийки или гейове. В крайна сметка сексуалната ориентация е повече от сексуалния импулс и поведение и не се определя единствено от тези две неща. Хомосексуалната ориентация не е избор. Тя е част от личността, а интимните влечения към собствения пол идват непредсказуемо и спонтанно.

В класическото си изследване Кенет Плъмър разграничава четири вида хомосексуалност в модерната западна култура. Инцидентната хомосексуалност е преходна хомосексуална връзка, която не структурира съществено по-нататъшния полов живот на индивида. Примери са училищните увлечения и взаимната мастурбация. Хомосексуалността като ситуативна дейност се отнася до обстоятелствата, при които хомосексуалните действия се извършват редовно, без да се превръщат в основно предпочитание на индивида. В институции като затворите и военните лагери, където мъжете живеят без жени, често се среща хомосексуално поведение от този вид – то се разглежда по-скоро като заместител на хетеросексуалното поведение, отколкото като основно предпочитание.

Личната хомосексуалност се отнася до индивидите, които предпочитат хомосексуалните дейности, но са изолирани от групите, в които това е несъмнено прието. Хомосексуалността е скришна дейност, прикривана от приятелите и колегите. Хомосексуалността като начин на живот се отнася до индивидите, които са „се обявили“ и са превърнали връзките си със себеподобните в ключова част от живота си. Тези хора обикновено принадлежат към гей субкултурите, в които хомосексуалните дейности са част от един определен стил на живот.

ХОМОСЕКСУАЛЕН/А ЛИ СЪМ?

Усещали ли сте привличане към собствения ви пол още в детството? Имали ли сте усещане, че сте „различни” от другите? По време на юношеството, ако наистина сте хомосексуални, тогава ще усещате все по-силно привличане към хора от вашия пол като цяло. Може и да минете през фаза на несъзнателен експеримент със себе си, резултатите от който да не станат веднага ясни. Всичко това често е и плод на бушуващите хормони, които не ви дават мира. При всички положения не е ненормално да изпитвате любовни чувства към хора от вашия пол. Както написах и по-горе, това може да е единично преживяване, което да не се повтори през остатъка от живота ви, а може и да не е. Например – момичетата по принцип са по-нежни едно към друго по време на пубертета, а това не е задължително свързано с хомосексуална ориентация, а с приятелство, доверие и близост. Ще ви трябва време да разберете каква е вашата сексуална ориентация и когато сте готови да приемете реалността, ще имате нужда от подкрепа. Но отсега ви казвам, че дори и да сте с хомосексуални наклонности – защо да трябва да се сбогувате с мечтите ви за семейство (един от най-честите въпроси)? Има много хора, които живеят напълно нормален живот с любимите си. Насърчавам ви да не се опитвате да си слагате етикет, а да се оставите на течението. Най-важното е да се приемете такива, каквито сте!

ЛЮБОВНИТЕ ЧУВСТВА КЪМ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ

Влюбени сте в най-добрия си приятел, който най-вероятно няма и бегла представа. Вариантите са няколко: 1) искрени сте с него и споделяте чувствата си и се надявате, че той ще остане ваш приятел дори и ако не споделя чувствата ви; 2) не споделяте за любовта си към него и се отдалечавате лека-полека; 3) изчаквате малко време, в което чувствата ви може и да отминат. За съжаление твърде вероятно е да изстрадате любовта си, но това е едно от нещастията на тези емоции – често се влюбваме в неподходящия човек – това важи за всички! Сами ще трябва да вземете решение, но най-важното е да се приемете такива, каквито сте (повтарям)!

РОДИТЕЛИТЕ МИ РАЗБРАХА, ЧЕ СЪМ ХОМОСЕКСУАЛЕН/А

Трудно е за родител да приеме такъв факт, защото всеки родител си изгражда очаквания и представа за това какво ще се случи в живота на детето му напред – да има семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според тях вие няма да сте щастливи, ще бъдете част от „малцинство”, ще бъдете недобре приети от доста хора. И най-вече няма да имате „нормалното” семейство според техните представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо „неестествено”, следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не е, както вие сами знаете. Т.е. то дори не е избор в случаите, когато човек винаги е знаел, че не се вписва в общоприетата картина. Вие просто се раждате с тази сексуална ориентация. Има 10% от населението, които са хомосексуалисти, и това е било винаги така. Както има хора, които пишат с лявата ръка, така има и хора, които са с гей предпочитания. Обаче всичко това звучи на едно рационално и фактологично ниво. А на емоционално ниво за родителите нещата стоят по съвсем различен начин. Първо – те търсят вината у себе си, второ – искат да „поправят” ситуацията, трето – те не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с него – има ли си гадже и т.н. Така че съвсем нормално е да им е трудно и ще минат през един етап на своеобразен „траур” по загубата на детето, което са си мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава, каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.

КАК ДА КАЖА НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ, ЧЕ СЪМ ХОМОСЕКСУАЛЕН/А?

Когато някой ми пише с подобен проблем, усещам някакво спокойствие за възприятието от родителското тяло и повече тревожност за приятелите. Тийнейджърите имате щастието да растете в едно по-либерално и по-толерантно общество (въпреки че аз самата мога и да оборя това мое твърдение) като отношение към сексуалната ориентация. Все още обаче се усеща нагласата: „Аз съм ОК с гейовете, само да не са около мен”. Приятелите ви може да реагират по различни начини – момчетата например даже може да се „изкефят”, защото имат свои еротични представи, за които няма да навлизам в подробности. А момичетата – дали ще се отдръпнат и ще се почувстват заплашени… Това зависи единствено от вас. Как вие ще им поднесете новината, дали ще го направите с гадже подръка, или просто ще пуснете бомбата на някой купон. Дали ще заемете защитна позиция, или ще се държите непринудено и естествено. Ако вие сте с негативна нагласа, много по-вероятно е приятелите ви да прихванат от вас. Можете съвсем несъзнателно да проектирате собствените си страхове върху тях и дори те да не изпитват никакви негативни емоции, вие да възприемате тяхното поведение по определен начин. Затова – действайте тогава, когато е уместно, не демонстрирайте прекалено своите предпочитания към собствения ви пол и се дръжте естествено, за да възприемат и те новата ситуация по един спокоен начин.

Помощни материали:
Anthony Giddens – Sociology

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.