За всички, които винаги избират неправилния партньор

Напоследък често срещам хора, страдащи след поредната провалила се връзка. И като се заприказваме, се оказва, че и предните им връзки са се провалили по подобен начин. Някой даже са се престрашили и са посещавали психолог, с помощта на който са установили, че те сами избират точно определен тип партньор който не е подходящ за тях, но нямат сили да променят собствената си нагласа. И оправданието обикновено е, че в друг тип характер не могат да се влюбят.

Аз не съм по-различна от останалите. Като по-млада и аз се влюбвах под диктовка на химията в тялото ми, на наличните ми комплекси и съответно все в неподходящите. И даже се ожених за неподходящ партньор (неподходящ за мен, иначе е добър човек). След това страдах и мислех, че животът свършва след раздялата. 

После пораснах, разведох се, прочетох куп книги по темата и… И стигнах до извода, че няма пък тялото ми, хормоните или комплексите да ми градят живота и ще си избера партньор с ума си, а не със сърцето. Съответно едни 8 години бях сама. Имах си връзки за секс (физиологична необходимост е все пак), но до там. 

Накрая срещнах мъжа си. Отначало и двамата не бяхме кой знае колко привлечени един от друг. Просто си нямахме партньори за момента и даже направихме уговорка, че всичко е само авантюра без очаквания. Веднъж той реши да ме прибере от едно приятелско събиране и… Приятелките ми бяха тези, които ми казаха, че този мъж е коренно различен от идиотите, които обикновено избирам, та реших да помисля малко кое му е по-различното. 

Оказаха се прави… Винаги съм избирала силно емоционални и конфликтни мъже, а той е спокоен и тих. Винаги съм избирала мъже, за които аз да се грижа, а той полагаше грижи за мен. Винаги съм избирала атрактивни мъже, които трудно надприказвам (аз обикновено мога да надприказвам и латерна) и са душата на компанията, а той е тих, рядко се впуска в приказки и… Ами нищо атрактивно няма в него. Ако попаднеш в голяма компания, в която е и той, спокойно можеш и да не го забележиш. В същото време обаче открих, че е като подвижна енциклопедия. Този човек не чете повърхностно – за развлечение, той чете и помни всичко… И не пита: “Да ти помогна ли?”, а помага като може и го прави без да го изтъква.

И на всичките му достойнства отгоре, не беше човек, в който да се влюбя. Просто не беше… Ама нали си падам по психология реших, че сигурно има начин да се влюбя в някой, който не ми е баш по вкуса. Защото пък и не мога да живея с някой, в когото не съм влюбена… 

Та реших, че щом приятелството се гради с времето, то и любовта може да се гради. По това време някъде мъжът ми и синът ми се бяха запознали и харесали. Това затвърди мнението ми, че съм намерила правилният мъж и е крайно време да се влюбя в него, пък ако ще и да се авто-омагьосам. И понеже магия за любов няма, използвах по-прозаични методи. Ежедневно си повтарях предимствата му, наблюдавах поведението му и си отчитах всяко хубаво качество. Като се случеше нещо да не ми хареса си повтарях, че той ме търпи със всичките ми недостатъци, дето и аз самата не харесвам у себе си и… И постепенно се влюбих. Влюбих се планирано и целенасочено и точно в момента не бих заменила мъжът си за никой друг.

Сигурно ви се струва като някакво насилие към чувствата, сигурно си мислите, че никога няма да можете да се влюбите в някой, ако не е станало от първият миг, но грешите… Като се замисля, няколко поколения назад са нямали много право на избор и браковете са били уговорени. Тогава младите са нямали друг избор освен да изградят чувства с избрания от родителите им партньор, защото е било недопустимо да се разведат и да потърсят нов. И нямайки право на избор, една част от тях са успявали и са изграждали тези чувства и са били щастливи.

Спомням си как като дете питах баба си как така е останала с дядо ми, след като я е откраднал и не го е искала. Тя е била влюбена в друг, който родителите й не одобрявали и дядо ми по съвет на баща и я откраднал, а тя от срам какво ще кажат хората, ако избяга, останала. И баба ми ми отговори, че с времето разбрала, че дядо ми е добър човек и грижовен съпруг. Трябвали и години, докато го осъзнае и обикне съпруга си, но живяха повече от 70 години заедно и така и не ги чух да се карат. А другият…  Другият се оженил и той, но се оказал пияница и прахосник. Затова и баба ми ми казваше да избирам мъж с ума си, а не със сърцето. Малко късно я послушах, но го направих и не съжалявам.

Затова ако връзките ви системно се провалят и страдате, помислете дали не можете да промените нещата…

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
 

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.