За всички, които винаги избират неправилния партньор

Напоследък често срещам хора, страдащи след поредната провалила се връзка. И като се заприказваме, се оказва, че и предните им връзки са се провалили по подобен начин. Някой даже са се престрашили и са посещавали психолог, с помощта на който са установили, че те сами избират точно определен тип партньор който не е подходящ за тях, но нямат сили да променят собствената си нагласа. И оправданието обикновено е, че в друг тип характер не могат да се влюбят.

Аз не съм по-различна от останалите. Като по-млада и аз се влюбвах под диктовка на химията в тялото ми, на наличните ми комплекси и съответно все в неподходящите. И даже се ожених за неподходящ партньор (неподходящ за мен, иначе е добър човек). След това страдах и мислех, че животът свършва след раздялата. 

После пораснах, разведох се, прочетох куп книги по темата и… И стигнах до извода, че няма пък тялото ми, хормоните или комплексите да ми градят живота и ще си избера партньор с ума си, а не със сърцето. Съответно едни 8 години бях сама. Имах си връзки за секс (физиологична необходимост е все пак), но до там. 

Накрая срещнах мъжа си. Отначало и двамата не бяхме кой знае колко привлечени един от друг. Просто си нямахме партньори за момента и даже направихме уговорка, че всичко е само авантюра без очаквания. Веднъж той реши да ме прибере от едно приятелско събиране и… Приятелките ми бяха тези, които ми казаха, че този мъж е коренно различен от идиотите, които обикновено избирам, та реших да помисля малко кое му е по-различното. 

Оказаха се прави… Винаги съм избирала силно емоционални и конфликтни мъже, а той е спокоен и тих. Винаги съм избирала мъже, за които аз да се грижа, а той полагаше грижи за мен. Винаги съм избирала атрактивни мъже, които трудно надприказвам (аз обикновено мога да надприказвам и латерна) и са душата на компанията, а той е тих, рядко се впуска в приказки и… Ами нищо атрактивно няма в него. Ако попаднеш в голяма компания, в която е и той, спокойно можеш и да не го забележиш. В същото време обаче открих, че е като подвижна енциклопедия. Този човек не чете повърхностно – за развлечение, той чете и помни всичко… И не пита: “Да ти помогна ли?”, а помага като може и го прави без да го изтъква.

И на всичките му достойнства отгоре, не беше човек, в който да се влюбя. Просто не беше… Ама нали си падам по психология реших, че сигурно има начин да се влюбя в някой, който не ми е баш по вкуса. Защото пък и не мога да живея с някой, в когото не съм влюбена… 

Та реших, че щом приятелството се гради с времето, то и любовта може да се гради. По това време някъде мъжът ми и синът ми се бяха запознали и харесали. Това затвърди мнението ми, че съм намерила правилният мъж и е крайно време да се влюбя в него, пък ако ще и да се авто-омагьосам. И понеже магия за любов няма, използвах по-прозаични методи. Ежедневно си повтарях предимствата му, наблюдавах поведението му и си отчитах всяко хубаво качество. Като се случеше нещо да не ми хареса си повтарях, че той ме търпи със всичките ми недостатъци, дето и аз самата не харесвам у себе си и… И постепенно се влюбих. Влюбих се планирано и целенасочено и точно в момента не бих заменила мъжът си за никой друг.

Сигурно ви се струва като някакво насилие към чувствата, сигурно си мислите, че никога няма да можете да се влюбите в някой, ако не е станало от първият миг, но грешите… Като се замисля, няколко поколения назад са нямали много право на избор и браковете са били уговорени. Тогава младите са нямали друг избор освен да изградят чувства с избрания от родителите им партньор, защото е било недопустимо да се разведат и да потърсят нов. И нямайки право на избор, една част от тях са успявали и са изграждали тези чувства и са били щастливи.

Спомням си как като дете питах баба си как така е останала с дядо ми, след като я е откраднал и не го е искала. Тя е била влюбена в друг, който родителите й не одобрявали и дядо ми по съвет на баща и я откраднал, а тя от срам какво ще кажат хората, ако избяга, останала. И баба ми ми отговори, че с времето разбрала, че дядо ми е добър човек и грижовен съпруг. Трябвали и години, докато го осъзнае и обикне съпруга си, но живяха повече от 70 години заедно и така и не ги чух да се карат. А другият…  Другият се оженил и той, но се оказал пияница и прахосник. Затова и баба ми ми казваше да избирам мъж с ума си, а не със сърцето. Малко късно я послушах, но го направих и не съжалявам.

Затова ако връзките ви системно се провалят и страдате, помислете дали не можете да промените нещата…

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.