Георги Янков, доктор по психология – интервю

Георги Янков

Георги Янков , доктор по индустриална и организационна психология: По-младите и успешни хора в България все повече се сблъскват с психологически проблеми и ще имат нужда от помощ

Психолог М. Коева: Здравей, Георги! С теб сме разговаряли в друго е-списание за психология и читателите бяха много впечатлени от знанията и уменията, които притежаваш. Разкажи за теб с няколко думи за новите читатели на е-списание “Психика”.

Георги Янков: Здравейте! Наскоро завърших докторантурата си по индустриална и организационна психология (industrial-organizational psychology или просто I-O psychology) в щатския университет Боулинг Грийн (Bowling Green State University; BGSU) в Охайо, САЩ. Притежавам магистърски степени по същата дисциплина от колежа Барух на Градския Университет на Ню Йорк, както и от Софийския университет, където нашата дисциплина е известна като „трудова и организационна психология“. Работил съм като психометрик в ОС България, както и в компанията Хоган (Hogan Assessment Systems), която е световен лидер в изследването на личността. Интересите ми са в областта на диференциалната психология (личност и интелигентност), конструирането и валидацията на тестове, както и методологията на психологическите изследвания и изчислителната психология (quantitative psychology). 

Психолог М. Коева: Честита докторска степен! Какво те накара да кандидатстваш в BGSU и как премина обучението ти там? 

Георги Янков: В историята на моята дисциплина, BGSU e признат за най-добрата програма. BGSU е обучил и „дал“ десетки преподаватели на другите програми по I-O психология в САЩ, а научната асоциация на нашата дисциплина е основана от бивши преподаватели в BGSU и се намира на близо 300 метра от департамента по психология в Боулинг Грийн. Да следвам I-O психология в BGSU беше все едно да следвам право в Харвард. Кандидатствах, защото там работи моят (вече бивш) научен ръководител, който се занимава с психометрия и диференциална психология. Исках да науча максимално много и да придобия уменията, които в бъдеще ще ми дадат възможността да ръководя екип от учени, да публикувам статии в международни журнали (няколко публикувани вече имам) и да се развивам като личност. Голяма чест е да те приемат в BGSU и в САЩ, I-O психолозите ни познават и ценят много. 

Докторската степен в САЩ е трудно начинание, защото традициите са много силни тук и никой не се допуска да защити дисертация, ако не е много подготвен. В добрите програми като моята, професорите могат да Ви разкажат кои са били техните професори и често всички се оказват ученици на първите психолози, обучени от Уилям Джеймз и Джеймс Кател. В годините на преподаване на бакалаврите като асистент и дори като лектор (например водих социална психология цяла година на курс от 190 студенти), писането на статии, материалните лишения в името на науката, маневрирането в академичната среда (в която всеки носи голямо Его), научих много за себе си и за научната работа като цяло, мисля, че израснах много.

Психолог М. Коева: Защо точно индустриална и организационна психология?

Георги Янков: Тя е най-практичната и бизнес-ориентирана психологическа дисциплина, която е близо до любимите ми математика, статистика и програмиране. Също така обичам реда и дисциплината, както и да работя много, така че, веднага ми допадна да откривам как компаниите емпирично и валидно да подбират най-квалифицираните кандидати, тези, с най-подходяща личност и интелигентност, какво пречи на ефективността в работата и как да се направи така, че да има възможно най-добро припокриване между интересите на кандидата/служителя и компанията. Голямо влияние ми оказа магистърското ми следване в Ню Йорк, където един от професорите ми, Чарлз Шербаум, ме вдъхнови за психометрията и нейните приложения в областта на човешките ресурси. В момента аз съм един от учените, които развиват психометрията в областта на изкуствения интелект и алгоритмите на машинното самообучение (machine learning). Тези методи много силно навлизат в нашата наука в САЩ, но без стабилна психометрична и теоретична подготовка и практика, те могат да бъдат опасни при взимането на решения за персонала (например предсказване кои служители смятат да напуснат чрез изследване на текста на техните съобщения). Ние не можем да се осланяме само на алгоритми, а в същото време да забравяме фундаменталните поведенчески и личностни модели, които психологията е открила. Защото по този начин ние не предсказваме поведението, валидно и за всички хора, а просто го предсказваме добре за някаква извадка, която няма да бъде същата при следващото измерване.

Психолог М. Коева: Говорейки за психология, чужденците по-често ли прибягват до услугите на специалист? В България все още за съжаление мисленето е, че психологът е за “лудите”.

Георги Янков: Имам интереси и в клиничната психология. Например наскоро публикувах книга в България в съавторство с д-р Калоян Куков и темата във валидирането на една от кратките версии на MMPI. Въпреки това обаче, аз не съм клиничен психолог и моята работа не е свързана с работа с хора, а с данни за тяхното поведение и самооценка. Мога да кажа обаче, че в САЩ е нормално човек да е посещавал психотерапевт в някакъв момент от живота си. Човек има нужда от рефлексия върху проблемите си и специалистът психолог има задачата да изкара наяве вътрешните конфликти, да прекъсне защитните механизми, да бъде питащ и слушащ, но в същото време да не осъжда това, което чува. В България, мисля, нещата се променят, защото по-младите и успешни хора все повече се сблъскват с психологически проблеми, внесени от „сложния Западен живот“, и ще имат нужда от помощ. Както казваше моят професор от Софийския университет, Крум Крумов, в бъдеще хората ще търсят силно смисъла на живота си, защото е видимо, че в западния свят хората са задоволени материално, но не и психологически и духовно. Това ще породи епидемия от депресии, но решението не е в социалните мрежи и най-новите изследвания всъщност показват, че тези мрежи привличат нарцисисти и усилват нарцисизма и агресията и в крайна сметка пораждат депресия в хората. Така че, работа за психолози от всякакъв вид ще има много в бъдеще, дори и в България.

Психолог М. Коева: Според теб в България или в чужбина би се реализирал по-добре? Защо?

Георги Янков: Засега съм в чужбина, защото тук имам научната среда, инструментариума и заплащането, които ми позволяват да се развивам като учен и да съм донякъде спокоен. Искам да се върна в България и да предам наученото в Софийския университет, но знам, че системата е тромава и дори да се обяви конкурс за асистент, може би няма да съм аз избраният въпреки че не знам за друг българин, който да е активен изследовател в трудовата-организационна психология и да притежава докторска и магистърска степен от САЩ. Моите контакти сред учените в моята област са многобройни и ако се върна в България ще мога да изпращам достойни български психолози на специализация в САЩ при мои колеги оттам. 

Аз искам да помогна на психологията в България, но докато студентите не поискат от университетските ръководства да назначат ново поколение професори и да им заплащат достойно, хилядите български учени, които сме пръснати по света, ще се скитаме немили-недраги и ще живеем в името на науката, далеч от дом и родина. Не е лесно, но го правим за науката, защото сме истински учени. Така че, чакаме от Вас, студенти, да се възмутите и да поискате качествено образование и качествени преподаватели, които имат научни публикации в международни издания с висок импакт фактор. Не забравяйте, че, за да имаме спокойствоето да правим наука, за да си позволим да пътуваме по конференции и обучения, за да имаме дом и семейство също като другите хора, ние, учените, очакваме достойни заплати и аз смятам, че те не бива да са под 2000 лева за асистент професор, което в България се нарича „асистент“. Само тогава, когато преподавателят преподава и обгрижва студентите само в един университет на достойно заплащане, ще започнете да получавате вниманието и уменията, които ще ви гарантират реализация след завършване. Така че, приканвам студентите по психология да искат по-високи заплати за преподавателите си и да искат също така те да не преподават в други университети.

Психолог М. Коева: Какво си пожелаваш оттук нататък? 

Георги Янков: Ще оставя на Вас да ми пожелаете нещо хубаво. Аз мога много неща да желая, но само трудът и вярата ми могат да ми помогнат. И въпреки това ще споделя – най-голямото ми желание/мечта е един ден да преподавам в Софийския университет и да имам научна лаборатория по диференциална психология.

Интервюто реализира: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.