Международната класификация на болестите (МКБ) е основна функция на Световната здравна организация (СЗО). Заложена е в нейната конституция и е ратифицирана от всички нейни 193 страни-членки. МКБ съществува повече от век. Тя e отговорност на СЗО още от основаването й през 1948 г. като агенция на ООН. Преди 1980 г., психиатрични системи за диагностика отразяват доминиращите психоаналитични идеи на времето, като се акцентира върху опита, а се омаловажава биологията.
„С публикуването на Диагностичния и статистически наръчник (ДСН), Американската психиатрична асоциация (АПА) постига истинска революция в психиатрична класификация на болестите. Тя въвежда описателна нозологична система, основана на едновременно срещащи се клъстери от симптоми. Общото мнение обаче е, че за бранша не е полезно да има две отделни системи за класификация на психичните разстройства. Между двете системи все още има много съществени различия”, казва психологът на СЗО проф. Джефри Рийд.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
• МКБ е съставена от една глобална здравна агенция с конституционна обществена здравна мисия, докато ДСН е съставен от една единствена национална професионална асоциация;
• Основният фокус на СЗО за класификацията на психичните и поведенческите разстройства е да се помогне на страните да намалят тежестта на заболяването на психичните разстройства. Развитието на МКБ е глобално, интердисциплинарно и многоезично, а ДСН се ползва предимно от американски психиатри;
• МКБ е одобрена от Световната здравна асамблея, съставена от здравните министри на всички 193 страни-членки на СЗО. ДСН е одобрен от общото събрание на АПА – група, която много прилича на Съвета на представителите на АПА;
• МКБ се разпространява възможно най-широко на много ниска цена, със значителни отстъпки за страните с ниски доходи, като е достъпна безплатно в интернет. ДСН генерира много значителна част от приходите на АПА, не само от продажби на самата книга, но също така и от свързани продукти и разрешения за авторски права за книги и научни статии.
В дългосрочен план няма основателна причина ДСН
да се поддържа като система за диагностика отделно от МКБ.
Особено като се има предвид сериозното сътрудничество на САЩ със СЗО в областта на системите за класификация. Но както казва Рийд, „ДСН ще продължава да има роля, тъй като той съдържа много допълнителна информация, която никога няма да бъде част от МКБ. В бъдеще тя може да се разглежда като важен учебник на психиатричните диагнози, а не като диагностична „библия”.
ДСН, публикуван от АПА,
предлага общ език и стандартни критерии за класификация на психичните разстройства.
Той се използва от клиницисти, изследователи, здравноосигурителни дружества, фармацевтични фирми, правна система и политици заедно с алтернативи като МКБ, изготвен от СЗО.
ДСН еволюира от системи за събиране на статистически данни за преброяване на населението и психиатрични болници. Както и от командването на армията на САЩ. С направените ревизии от първото издание през 1952 г. насам, общият брой на психичните разстройства постепенно бива допълван. Същевременно се отстраняват тези, които вече не се смятат за психични разстройства.
МКБ, изготвена от СЗО, е друг често използван наръчник за психични разстройства. Той се отличава от ДСН с това, че обхваща здравето, като цяло. Това всъщност е официалната диагностична система за психични разстройства и в САЩ. Но се използва по-широко в Европа и други части на света. Системата за кодиране, използвана в ДСН, е направена да съответства на кодовете, използвани в МКБ, макар че те не могат да си съответстват изцяло по всяко време, защото двете издания не са ревизират синхронно.
Превод от английски език: психолог Мария Коева
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
