И сега да не си помислите, че отивайки в чужбина, всичко ще е цветя и рози?! Не е! Трудностите са много.
При мен поне езиковата бариера е голям проблем.
Аз съм общителна и приказлива, а тук понеже още уча езика и вече разбирам какво ми говорят, но самата аз нямам достатъчно научени думички, за да изразя точно мислите си и ми се приплаква. Но пък и ми дава стимул да уча всеки ден нови думи и изрази.
Другата трудност, с която се боря, е на работа. Криво да седим и право да говорим, в България ни лъжат, че ни плащат, а ние пък ги лъжем, че работим. Другият вариант е да ни смъкнат кожата от гърба от работа и да не ни платят. А тук се работи на норма и се иска бързина. А работата е пипкава и докато я докараш хем да бързаш, хем да работиш качествено, си докарваш и не малко страхове от типа: „Аз толкова ли съм некадърна?”, „Ще се справя ли?” и така нататък. В крайна сметка всеки се справя, но докато свикнеш си е стрес.
Следващата трудност е, че си в чужда държава, приемат те с малко недоверие и трябва тепърва да се доказваш.
Поредната трудност са другите българи…
Все се чудех защо приятели, живеещи извън страната от години, ме предупреждаваха да се пазя от българи в чужбина?! Нали сме сънародници – ще си помагаме… Е да, ама не! Сънародниците гледат да ти подлеят вода и да те злепоставят пред другите. Има и такива, които помагат, но са единици. В интерес на истината, най-много ми помагат самите чехи. Като видяха, че се старая да науча езика им, да се вместя в начина им на работа и живот и взеха да ми показват къде греша, как да поправя грешката и т.н.
Има си и още трудности в живота в чужбина (поне в началото), но тези ми идват на първо четене.
И въпреки трудностите има куп хубави неща, които ме правят щастлива. Ама нека ви разкажа как минава един ден при мен.
Ставам рано по изгрев, за да мога да си изпия кафето на спокойствие преди работа. Всъщност ме събужда петела на комшиите, за разлика от родината, където ме събужда форсиране на нечия кола.
Кафето си пия на двора под акомпанимента на куп пойни птички, дето ако им сваля и филийка хляб, идват на масата да си клъвнат.
На работа е ясно:
работиш – почивка – пак работиш и 8-те часа минали. С тази разлика от БГ, че тук не може да се откажеш от почивката – тя просто е задължителна.
След работа се прибирам през парка и става едно много дълго прибиране. Ама в парка- река, в реката- патици, из парка- пеещи птички, зайци, катерички и лалугери. И то просто не можеш да устоиш на изкушението да седнеш и да разтовариш. Аз съответно се изтягам на някоя пейка и медитирам. Ако в България по пейките лежат предимно бездомници, то тук в парка е нормално да срещнеш някой легнал на пейка или направо в тревата. Други пък са в поза лотус и медитират, трети тренират на фитнес уредите, които са из целият парк.
По някое време решавам, че все пак трябва да се прибера и да си приготвя вечеря и минавам през някой от верижните магазини да си напазаря. Съответно много от храните, които са характерни за Чехия, за мен са странни и непознати. Затова питам служителите на разваления си чешки какво е това и как се приготвя. А те очаровани, че като чужденка искам да опитам националните им ястия, на дълго и широко ми обясняват как се приготвят и не ме оставят докато не се убедят, че съм разбрала рецептата правилно.
После се прибирам, пробвам новата рецепта от Чехия,
обикновено ми харесва и слизам отново в градината за среща с някой таралеж. Тук таралежите са много и по тъмно излизат да си търсят храна. В градината на нашата квартира има един, който вече не се “таралежи” като ме види да стоя на пейката, а идва да ме подуши и да си вземе почерпката, която съм му приготвила. За днес съм му предвидила резен ябълка…
И на всичката красота и спокойствие в Чехия, на мен пак ми липсва България. Много ми липсва! Още повече, че до преди два месеца не бях излизала от страната, но… Но днес близки ми пратиха снимки на улиците покрай дома ми. Разкопани още от преди да тръгна в началото на април, уж за ремонт. Та тези улици все още са разколачени, мръсотия до шия и градът изглежда като след бомбардировка. Много бързо ми мина носталгията след тези снимки. В Чехия също ремонтират улици и тротоари. Но участък от километър по пътя за работа го разфасоваха и ремонтираха за няма и седмица. След това почистиха така, че не личеше да е правен ремонт.
И за финал. Ако ви се четат статии на злободневни теми от мен, моля пращайте идеи, защото аз потъвам в блаженство тук покрай толкова природа и животинки (обожавам животни) и някак не ми идват теми за статии.
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
