Как да преодолеем чувството за ревност

РевностЕдва ли има човек на света, който поне веднъж в живота си, макар и само за кратко време, да не е изпитал пристъп на ревност. Това негативно, деструктивно, крайно мъчително и нездравословно чувство, което възниква, когато изглежда, че най-близкият човек не е достатъчно внимателен към теб, е познато в по-голяма или по-малка степен на почти всички. Често ревността приема извратени, безумни форми, когато човек мисли и фантазира къде, кога, с кого и как неговата половинка му изневерява.

Партньорът на ревнивеца, противно на своята воля, става въвлечен в тези „игри” на болния разум и започва да му се налага да се защитава, да се оправдава в това, което всъщност не е направил. Такива безкрайно повтарящи се ситуации по никакъв начин не допринасят за укрепване на отношенията, затова въпросът как да се избавим от ревността е винаги актуален.

Ревност − чувството, разрушаващо човешката психика

Може да бъде ревнуван всеки, за всичко и на всяка възраст. Детето ревнува родителите си от своя по-малък брат или сестра, а девойката-тийнейджър – своята най-добра приятелка от съучениците. Но детската ревност е напълно нормално явление, което изчезва при получаването на внимание от родители или приятели и накрая окончателно изчезва с възрастта. Нито един адекватен възрастен човек няма да забрани на майка си да общува със съсед или на приятелите си да общуват с колеги, а ето че на влюбения ревнивец никога не му е достатъчно вниманието.

Ревнуващият с всеки следващ път изисква внимание все повече и повече в неограничени количества. Ревността при възрастните е обусловена от състояние на пълна интеграция на другия човек, като дори най-незначителното превключване на вниманието на половинката към друг обект, предизвиква бурни протести и уязвено самолюбие. Ето защо може с увереност да се каже, че корените на ревността лежат и в гордостта.

Такава хронична склонност към ревност се съпоставя със заболяване. Хроничният ревнивец също не е щастлив и не е в състояние да преодолее емоциите си, които произтичат от претенциите му на пълно и изключително “притежаване” на обекта на обожанието му. Тези претенции постоянно се появяват и често няма реални поводи за тях. Ревнивецът живее в постоянен страх от загуба. Постоянно му се струва, че някой друг му краде любовта на най-важния му човек и не е в сила да понесе такива преживявания, затова се намира в постоянно състояние на стрес, злост, гняв и обида, които го тласкат към неадекватни и неразумни постъпки.

Според статистиката чувството на ревност в една или друга степен е потвърдена при почти половината на населението на земното кълбо, а 27 % от мъжете и 23% от жените страдат от ревност в хипертрофирана форма.

Хора с такива емоции живеят средно с 10-12 години по-малко отколкото тези, които не подлагат себе си на въпросните силни емоции. След семейните скандали за пари ревността стои на второ място. При това често и тези, и другите скандали завършват с разрушаване на семейството, а страдат от това и децата. Затова с ревността – с чудовището със зелени очи, както често я наричат, задължително е нужно и може да се пребори.

Ревнува ме — не означава, че ме обича

Съществува разпространен стереотип – ревнува ме, значи ме обича. И много жени започват да се съмняват в чувствата на своя партньор, ако в отношенията им няма ревност. На практика обаче това мнение е толкова вярно, колкото е и “бие ме, значи ме обича”. В чувството на ревност няма нищо хубаво и с любовта то изобщо не е свързано . Любовта е безвъзмездно чувство, когато целта е да се направи така, че на другия човек да му е добре.

Любовта отдава всичко, а в замяна не изисква нищо. Тя е едно светло, позитивно чувство и не може да има нищо общо с ревността и с насилието. Митът “ревнува ме и ме бие – значи ме обича” е измислен от хора, стремящи се да заемат особено положение, унижавайки близките си. Ревнивецът има два начина да се сдобие с одобрението на своя обожаван обект и да направи така, че да не му се иска да гледа на другата страна: безкрайно да изисква да му е верен, да е като кученце в краката му през цялото време или да направи усилия да промени своята половинка, за да разполага с нея. Закоравялите ревнивци често така разрушават своите бракове.

Ревнивците са хора, които не са уверени в себе си. Поведението им е движено от страх от загуба и произтичащата от това самота. Именно страхът от самотата, а не любовта, ги заставя да искат да държат партньора си с всякакви средства и често изгубват целия си живот в съсипани отношения с половинката, което в крайна сметка е ненужно.

За разлика от жените, мъжете може да ревнуват съпругата си даже и от общите им деца, считайки, че половинката отделя много повече внимание на децата, отколкото на него. Мъжката ревност се проявява в остро желание на мъжете максимално да властват над своята жена и напълно да ограничат нейната свобода. Ревнивецът прави всичко, за да не допусне неговата спътница да си прави макиаж, да се облича красиво, да се среща с приятели. Идеалният вариант за него би било жената да няма никакви приятели. 

Корените на женската ревност в болшинството случаи произтичат от ниската самооценка. Ревнивката се нуждае от постоянно потвърждаване от страна на партньора на нейната значимост и привлекателност за него. Тя изисква постоянно потвърждение от негова страна, че тя е най-красива и интересна в сравнение с останалите жени.

Нека по-точно да формулираме основните причини, заставящи хората да се ревнуват едни други:

– Страх да изгубят своята собственост. Егоизмът поражда собственически чувства и твърде бурна фантазия, която у ревнивеца разиграва сценарии преди всичко без основания и поводи.

– Страх от самота и неустроеност в социален план. На ревнивците им се струва, че няма да могат нормално да съществуват (морално или материално) без своя партньор.

– Ниска самооценка. Причините за ревността често се крият в неувереността в своята външност и обаяние.

– Детски комплекси. Много ревнивци строят своите отношения по пример на родителите си, където бащата или майката постоянно са се ревнували един друг.

Как завинаги да се избавим от чувството на ревност

Ревността е сродна на болест и избавянето от това чувство самостоятелно е доста сложно, защото за научаването на нейното управление е нужно преди всичко адекватно да се отстранят причините за нейното възникване и да се осъзнае цялата безперспективност на ревността, водеща отношенията към пропаст. Затова, като и при всяко друго лечение, решението е да се потърси помощ от специалист. Ако няма такава възможност, то може да се опита следващата, състояща се от няколко етапа, методика:

1. Като за начало се налага да се осъзнае, че има проблем с ревността и честно да се приеме този факт. Особено трудно е такова осъзнаване за мъжете.

2. След това е нужно да се разберат причините, предизвикващи ревност именно във вашия конкретен случай. След като се определят причините, без обвинения, спокойно и колкото може по-меко, следва да се говори с половинката за преживяванията, които вие изпитвате.
  
3. Необходимо е да се осъзнае, че вашите съмнения, предизвикващи ревност, могат да бъдат погрешни и да бъдете готови да се вслушате и да приемете гледната точка на своя партньор. Ако недоверието все пак е останало, проверете своите съмнения. Скоро ще се убедите, че не сте били прави.

Когато вие окончателно решите да победите своята ревност, отделете няколко дена да съставите писмено списък на ситуациите, които биха могли да провокират у вас пристъп на ревност. Обмислете всички варианти подробно и без да бързате. Подредете ги по ред на нарастване на емоционалното напрежение – от най-малкото към най-неприятното за вас. Съставянето на такъв списък може да отнеме няколко дена. Нека да не ви домързи. Обмислете го добре.

След като този списък е готов, предстои да се направи най-важното и трудното: да се пусне приятна отпуската музика, да се настаните удобно и една след друга мислено да преживеете всяка от тези ситуации колкото може по- подробно. Не трябва да се преминава към следващата ситуация, докато не се изпита цялата гама от неприятни усещания. Не е нужно целият списък да се преживее в един ден, а и полза от това няма да има. Постепенно такава методика помага да се избавите от чувството на ревност към партньора. 

Колкото и силна и всепоглъщаща да е ревността, с нея винаги може да се справите, като главното е- искрено да искате това. 

Всеки от нас е в състояние да задава въпроси как да се избави от ревността и да вземе под контрол своите чувства. Вие сте длъжни да заобичате себе си и да вярвате в това, че сте добри сами по себе си и достойни за любов. В един момент вие действително ще разберете, че можете да се приемете такива, каквито сте и да бъдете уверени в собствените си сили. Така ще ви отпадне нуждата да се опитвате да заслужите любов, правейки се на някой друг и ще отпадне необходимостта постоянно да държите партньора си близо до себе си. 

Няколко съвета от бивши ревнивци

След като сте наясно със себе си и сте работили върху чувствата си, можете да изведете своите отношения на ново, свободно от неконтролируема ревност, ниво. За да не вземе отново връх над вас това саморазрушително чувство, може да се въоръжите със следните прости правила:

– постоянно развивайте и укрепвайте своята самодостатъчност;

– построете отношенията с партньора ви на база на взаимно доверие;

– прекарвайте заедно много време, но излишно не се натрапвайте и си давайте един на друг свобода в разумни предели;

– намерете за себе си интересно занимание или хоби, което да заеме мястото на ревността във вашето свободно време и мисли;

– харесвайте се такива, каквито сте;

– отнасяйте се към ревността като към една от многото човешки емоции, не я отставяйте да бъде единствената във вашите отношения;

– не давайте воля на истерии по адрес на любимия ви човек – агресията няма да ви помогне да го задържите, а само ще го изплаши и отблъсне;

– бъдете искрени, разкажете на партньора си за своите страхове и го помолете да не ви провокира;

– към чувствата на вашата половинка се отнасяйте с уважение;

Избавянето от ревността изисква голяма вътрешна сила и отнема много време. Въоръжете се с търпение. Ревността, както и всяка друга страст, е необходимо да се обуздае. Към въпроса как от нея да се избавите завинаги, е необходимо да се подходи логически. Недоверието не е направило нито едно семейство щастливо. Никога не трябва и да сравнявате себе си с другите. На Земята има над 6 милиарда човека и винаги ще се намери някой, който да е или по-умен, или по-красив от вас, но това не означава, че вашата половинка мечтае да ви замени с някой друг. Половинката ви вече е направила своя избор във ваша полза и е именно с вас. Това означава, че сте нужни именно вие и у вас половинката ви намира нещо, което го няма у другите. Най-важното за съхранението на отношенията – учете се от предишните си грешки, постъпвайте мъдро и умейте да правите компромиси.

Източник: https://www.jlady.ru

Превел на български език при спазени условия на източника: психолог Людмила Боянова

Авторските права на превода са запазени! Никаква част от този превод не може да се ползва под каквато и да било форма без писмено разрешение от преводача!

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.