Привет от слънчева Чехия!

ЧехияСъжалявам, че напоследък не успях да се включа с материали, но пътувах и започнах работа в Чехия, страна, на която не зная езика. Сега ще опитам да компенсирам.

Обичам родината си и никога не съм и помисляла да я напускам, но… Когато разходите по лечение станаха повече от приходите, а заемите станаха непосилни, реших, че трябва да променя нещо в живота си и да оправя бъркотията, в която се бях озовала.

По съвет на приятели се замислих за работа в чужбина. В Англия и Германия заплащането е по-добро, но не знаех езика, докато в Чехия езикът е славянски и за мен по-лесен за научаване. Привлече ме и добрата им социална и здравна политика. И така, събрахме със син ми малко багаж и потеглихме.

Пътувахме с автобус през Румъния. Впечатли ме колко красива страна е, но това, което ме изуми, е пълните със живот села. Дворовете пълни с добитък, млади хора и деца по улиците, двама овчари бяха подкарали над 300 овце в едно от селата, през които минахме. Гледах и си припомнях как през моето детство бързахме да свърши учебната година, за да отидем на село и да се забавляваме цяло лято. А сега… Сега в България селата са пусти и само малкото останали старци очакват децата им да ги посетят на някой празник.

Пристигнахме в Чехия, близки ни бяха уговорили работа през агентура. Координатора ни посрещна, настани ни в общежитие и след два дена започнахме работа.

Вече втори месец съм тук и не мога да се нагледам на ред и красота. И понеже съм българка, не мога и да не правя сравнения, които уви, са все в наш ущърб.

При приватизацията ние си разпродадохме и закрихме заводите, а чехите са привлекли чужди инвеститори предимно от Италия и Германия и са ги направили печеливши. Ние рушим всичко старо, къщи, паметници на културата, казарми, а чехите реставрират и надграждат.

Живея я Млада Болеслав, град на около 50 км от Прага. Ходя по улиците и съм очарована как умело са съчетани стари и нови сгради. Къщи и блокове са в свежи цветове, все едно вървиш през цветна градина. Между блоковите пространства са целите в зеленина, катерушки за децата, люлки и пейки и си нямат вандали, които да ги потрошат.

Една вечер се прибираме със син ми от работа и на булеварда виждаме как колите спират, а не виждаме някой да пресича. Позагледах се и разбрах – колите спрели, за да може да премине таралеж. Целият град е пълен с таралежи, зайци, катерички и лалугери, които са много социални, понеже хората ги хранят. А в парка има река, която е толкова чиста, че се вижда рибата в нея и диви зеленоглави патици идват да похапнат риба и хляб, когато има кой да ги почерпи.

Така и не видях бездомни кучета и котки и попитах близките си, които са в Чехия вече 5-та година, защо. Отговора беше, че за бездомните животни има приюти и хората си осиновяват кучета и котки от там. И наистина, като позагледах кучетата, които се разхождаха на каишки със стопаните си не видях много породисти. Повечето бяха осиновени улични кучета. Имат си закон за защита на животните хората и си го спазват.

А у дома последно четох, че ще ме глобят 500 лева, ако нахраня бездомно животно. Ще ме глобят защото съм проявила човечност?!?

Къде е сега Паисий да му кажа защо някак без да искам започвам да се срамувам, че съм българка?

Звучи крайно и грубо, но най-големите садисти и серийни убийци за започнали със жестокост към животните. И какво да си помисля за хората издали закон, който не позволява да нахраниш гладно животно?

Но нека се върна към темата за Чехия.

Започнахме работа със сина ми, подписахме договори, направиха ни подробен инструктаж за безопастност на труда, пожарна охрана и т.н. Нещо, което в България се пренебрегва и се свежда само до подпис в документите за инструктаж.

Седмица след като почнах ми се наложи да посетя Бърза Помощ. Тъй като картата удостоверяваща, че съм здравно осигурена, още не беше готова трябваше да заплатя услугата и лекарствата, но дежурната лекарка ми каза да запазя фактурите и при получаване на картата да посетя здравна каса, където ще ми осребрят фактурите. Направо зяпнах… 

В последствие разбрах, че получавайки здравната карта и намирайки си личен лекар, прегледите ми ще са безплатни и повечето от лекарствата- също. 

И понеже съм с онкологично заболяване попитах как стоят нещата с туморни маркери, други изследвания и лекарства. Оказа се, че всичко ще ми е безплатно. А у дома при все, че на хартия онко болните се лекуват безплатно, туморните маркери и лекарствата извън болничното лечение и терапиите се заплащат и струват скъпо.

Колкото до работата. Работя в завод за ел. инсталации на автомобили. Работата не е тежка, но се иска бързина и прецизност. И ако работиш, ти плащат добре, ако се опитваш да се скатаваш, те заменят с някой, на който му се работи.

Вече втори месец съм тук и ми харесва все повече. Липсва ми България с всичката си красота, липсват ми приятелите и близките ми, но тук живея спокойно и без лишения.

Автор:
 водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.