Мнозина считат, че зависимостта от компютърните игри
е просто увлечение. Не подозират за това, че тя е сериозно заболяване, стоящо редом до алкохолната и наркотичната зависимост. Че за да се излекува този недъг, преминават години. Тежестта на ситуацията е обусловена още и от това, че пациентът не разбира цялата сериозност на своя проблем.
Кои са “игромани”?
Прието е да се счита, че сред така наречените “игромани” има повече мъже, отколкото жени. В същото време игровата зависимост се определя не от социалния статус или от пола, а по-скоро от даден типаж на човека. Като цяло това са самотни, неуверени в себе си хора, имащи редица проблеми в плана на социалната адаптация и взаимодействия. За да се самоутвърдят, те се потапят в света на виртуалната реалност, където могат сами да установят своите правила и където всичко е лесно и достъпно. Неблагоприятната обстановка в семейството, неразбирането от близките хора, проблеми на работата – всичко това може да способства попадането във виртуалното.
Психолозите отдавна са забелязали
връзка между зависимостта от игри и агресивното поведение в реалния живот.
Често тези хора престават да различават действителността от своят илюзорен свят на компютърните игри. Затова излизат от рамките на допустимото поведение.
Кога следва да започне да се бие тревога?
Проблемът достига своя апогей тогава, когато човекът посвещава цялото си време на компютърните игри. Така губи връзка с реалността. Без компютъра става вял, раздразнителен, а при контакт с него наобратно- изпитва радост, не забелязва близките и роднините си. “Игроманите” могат да седят с дни на компютъра, забравяйки за храна и сън. В допълнение към психическото разстройство, те “придобиват” и редица други заболявания (от хемороиди до инфаркт). Поради страстта към компютърните игри семействата се разпадат, а подрастващите не научават уменията, от които се нуждаят, за да общуват с връстниците си.
На такива хора определено трябва да се помогне да осъзнаят цялата дълбочина на проблема си. Сега има различни психологически центрове за рехабилитация. Там опитни специалисти, които с помощта на различни обучения и техники ще помогнат за справяне с болестта. В такъв труден за пациента период е важна подкрепата и грижата от неговите близки. Колкото е възможно по-често болният трябва да обръща повече внимание на хобита, които нямат нищо общо с компютъра. Може да са всякакви други нещо, каквито допадат, например четене, колекционерство, среща с приятели.
Главното е, човек постепенно да се абстрахира от своя илюзорен свят на игрите и да се влее обратно в обичайния си начин на живот. Желателно е цялото семейство да започне да води активен живот, да спортува, да има съвместни пътувания. Това не само ще помогне на оздравяването, но и ще сближи членовете на семейството един с друг.
Общуването с компютъра следва да се сведе до минимум, по 45 мин — 2-3 пъти на ден.
Важно е да се разбере, че зависимостта от игри е не просто вреден навик, а реална зависимост. Това е проблем, който може да се реши, но само ако навреме се потърси специалист и се подходи сериозно към сложната ситуация. Най-основното е да не се отпускат ръце и да не се отчайва.
Източник: https://www.jlady.ru
Превел на български език при спазени условия на източника: психолог Людмила Боянова
Авторските права на превода са запазени! Никаква част от този превод не може да се ползва под каквато и да било форма без писмено разрешение от преводача!
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
