* Втора част на материала “Какво да правя? Не обичам своето дете!” – КЛИК
А ако все пак любов няма?
За огромно съжаление, но понякога колкото и да е странно на пръв поглед, се срещат и случаи, когато майката действително не обича своето дете, макар и това да се случва рядко. Защо така се случва и до колко това е нормално? Хайде да опитаме да го обясним.
Всички нас от детството са ни учили да обичаме своите родители и родината си. Обаче далеч не всички изпитват същата тази “свята” любов. А защо любовта към детето трябва да бъде при всички опции “по умълчание”? Понякога се случва така, че жената изпитва разочарование от появата на бял свят на детето. Или по принцип от самото начало не е искала неговото раждане.
Разбира се, може да се предвиди целият поток от бурни възражения, че в подобни случаи по-добре изобщо да не е било раждано детето. Но навярно всички ние дори и един път в живота си, сме правили неща, за които после съжаляваме. Затова е необходимо просто да приемам като даденост този факт, че детето се е появило на бял свят, но майка му в дадения случай може да не го обича.
Това изглежда недопустимо за голям брой хора.
Но в същото време дали е толкова странно? Огледайте се наоколо. Хиляди мъже напускат семействата си и забравят за своите деца. Никой не е удивен от това, защото то практически е станало норма. Добре, а защо някои жени да не постъпват по аналогичен начин?
Може да се каже, че жената девет месеца носи в себе си своето дете, а майчиният инстинкт е един от най-силните в човека. Така е, но далеч за не всички жени бременността е най-щастливият период от живота им. Имат дискомфорт, неразположение, болка при раждането, което са все неща, които едва ли някой ще хареса. А инстинктите понякога доста дълбоко спят, отстъпвайки мястото си на разума.
А и да се говори за мнима безусловна майчина любов е достатъчно сложно.
Задължена ли е жената да обича своето дете?
Ако ви се удаде да чуете откровените отговори, а не скритите под маската на страна от общественото мнение, то на този въпрос ще е следното. Има жени, които решили да забременеят само, за да задържат мъж до себе си. Или да сключат изгоден финансово брак. Или просто затова, защото са на възраст и околните им го очакват от тях.
Подобни жени, раждащи дете понеже “вече е време”, са много. И не е учудващо, защото не могат да противостоят на многочислените роднини, приятели и колеги от работата, които постоянно им задават своите въпроси: “Кога ще се роди детето”? Днес е много популярно да се говори, че жените са станали абсолютно свободни. И че сами могат да изберат как да живеят, кога да сключат брак, кога да родят дете.
Но на практика за съжаление, това не е точно така. Манталитетът на хората, който е складиран със столетия, е доста сложно да се измени само за няколко години. В резултат жената е подложена на постоянен психически натиск от типа – “Не искаш ли дете? Раждай, пък после ще го мислиш!”. И тя се поддава на всеобщия натиск и действително ражда дете. За щастие, усещането за майчина любов към детето се появява в повечето случаи още по времето на бременността. В краен случай, скоро след раждането.
Обаче понякога се случва и така, че жената с ужас осъзнава,
че тя на дела не обича своето дете. Като правило тя сама разбира, че подобни чувства са неправилни и срамни, а затова и щателно ги крие. Даже отстрани подобна жена може да изглежда абсолютно образцова и примерна.
Също така и сред тези жени, които забременяват съзнателно, т.е. по свое желание, има и такива, които не осъзнават факта, че още не са готови да бъдат майки и да изпълнят своето природно предназначение. Те раждат дете и след това са силно удивени, откривайки, че тази всепоглъщаща майчина любов не се получава при тях.
Какво да правят такива жени?
Открито да признаят, че не обичат своите деца? Да направят това е невъзможно. Ако към децата, от които се отказват лоши родители, злоупотребяващи с алкохол, наркотици и други, каквито по социалните институции има много и към които обществото е отдавна привикнало и практически не реагира… То подобно признание от напълно благополучна жена непременно ще предизвика силен резонанс. Жените, разбирайки това, мълчат. В резултат страдат не само те самите, а и най-страшното – страдат техните деца.
Дори жената да се вземе здраво в ръце и никога да не покаже своето неудоволствие или раздразнение, то детето рано или късно все пак ще почувства безразличието и хладността от страна на своята майка. А подобно нещо в никакъв случай няма да премине без последици за неговата психика.
Обърнете се към психолог
Ако при вас нещата така стоят и сте се оказали в подобна ситуация, постарайте се да намерите в себе си сили и да се обърнете по дадения проблем към добър психолог с опит в разрешаването на подобна проблематика. На пръв поглед жените може да помислят, че за такъв случай не може да им помогне никой. Затова и не се обръщат към специалист.
Всъщност обаче не е точно така.
Струва ви се, че сте объркана. Че не можете да разберете как да живеете от тук насетне. Как да се държите с детето. Как да се отнасяте към себе си. Практически всички жени в тази ситуация прекрасно разбират, че детето не е виновно за това, че се е появило на бял свят. От самосебе си се разбира, че те започват да изпитват вина и угризения на съвестта, за дето не могат да дадат на детето си майчина ласка и любов.
Подобни преживявания и негативни емоции доста силно отравят живота на младата майка. И тя, на равнището на неосъзнатото, започва да изпитва към детето още по-голяма неприязън, тъй като именно заради него чувства силния морален дискомфорт. Детето, чувствайки неприязън от своята майка, започва да капризничи още повече, нервирайки с това допълнително самата жена. Получава се един затворен кръг, от който не е лесно да се излезе. А да се излезе самостоятелно, е практически невъзможно.
Опитният психолог ще помогне на жените
максимално пълно да се разберат със своите чувства, мисли и емоции, да ги сортират. А с упорядъчените емоции е много по-лесно да се работи. Пък и за самите жени ще бъде по-лесно. Даже ако на психолога не му се удаде да ви застави да разберете, че детето е най-скъпото и ценното, то поне в живота ви заедно с детето навярно ще можете да изработите най-правилната линия на вашето поведение, която да стане най-малко болезнена както за вас, така и за вашето дете.
И между другото, не трябва да се страхувате от психолога! Много често жените не се консултират с него само защото се опасяват от публичност. Но именно психолога е такъв специалист, както и всеки друг: хирург, гинеколог, терапевт. И такова понятие като тайна, за психолога съвсем не е безсмислен звук. Жената може да бъде съвършено уверена в това, че нито една нейна дума няма да излезе извън пределите на кабинета.
Продължавайте да живеете нататък
Каквото и да става, животът продължава да си тече. И на вас ви се полага още дълги години да живеете заедно с детето си. И понеже във вашия тандем именно вие сте възрастният и разумен човек, то на вас се пада да направите всички усилия за това вашето съжителство да бъде търпимо. А може би вие ще се научите да получавате удоволствие от факта, че имате дете.
Първото, което е необходимо да направите, това е да вземете лист и химикал и да го разделите на две части. В едната колонка запишете всички минуси, които се появяват във вашият живот съвместно с детето. А в другата, всички плюсове. И ги сравнете – като правило плюсовете винаги са много повече. Но даже ако положителните моменти са само един или два, то те съществуват. По-често си спомняйте за тях- възможно е от това да ви стане много по-леко.
Ако ви позволява материалното състояние, можете да се възползвате от услугите на детегледачка. Ако с възпитанието на детето по-често се занимава именно тя, то и жената ще е нервна и ще и е тягостно в присъствието на детето в много по-малка степен. А и за детето ще е много по-добре да вижда един път на ден за час-два една щастлива и доволна майка, отколкото постоянно да е заедно с изтормозена и ядосана такава.
За кърменето в такива ситуации е необходимо да се говори отделно.
В случай, че можете да намерите сили в себе си, опитайте се поне да кърмите бебето възможно най-дълго. Вероятно няма необходимост да се обяснява защо това е толкова важно за детето. А също и за здравето на жените. И особено в първата седмица след раждането, кърменето е изключително полезно. То помага на матката да се свива ефективно и предотвратява кървенето. И освен това, често по време на кърменето идва и същата тази прословута майчина любов. Кой знае, може би и при вас ще се случи да заобичате това мъниче, което за сега изглежда напълно чуждо за вас?
Ако обаче това не ви се получи,
то не следва твърде много да се самообвинявате. Огромно количество деца израстват здрави и на изкуствено хранене. Съвършено безполезно е да се упреквате, ако кърменето действително ви е тягостно. Даже кърменето насила може още повече да влоши ситуацията.
Навярно в такъв случай, ако вие действително не обичате своето дете, най-разумното ще бъде да подходите към неговото възпитание като към най-отговорната работа във вашия живот. И тази работа трябва да се изпълнява възможно най-добре. Така ще ви се удаде да създадете за детето си приемлива за нормален живот психична атмосфера. А и сами да прекратите изпитването на терзаещите ви чувства на вина пред детето, пред себе си и околните ви хора.
Сложно е еднозначно да се каже как на практика
да се обича детето най-правилно. Сляпата, безразсъдна любов, която често само вреди на детето. Или да се създадат за него най-оптималните условия, трезво и хладнокръвно осмислени.
Разбира се, при всички случаи, независимо дали вие обичате детето си или не, то именно вие сте го родила и на вас се пада да го възпитате. Постарайте се да приемете този факт като даденост. И повярвайте, че рано или късно, но е много вероятно това, вие да осъзнаете колко ви е скъпо вашето дете. И в общия случай вашето дете за много дълги години напред ще ви обича, независимо от всичко!
Източник : https://www.jlady.ru
Превел на български език при спазени условия на източника:
психолог Людмила Боянова
Авторските права на превода са запазени! Никаква част от този превод не може да се ползва под каквато и да било форма без писмено разрешение от преводача!
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
