Какво да правя? Не обичам своето дете! – част 2

обичам * Първата част на материала “Какво да правя? Не обичам своето дете!” можете да прочетете тук: КЛИК

“Каквото повикало, това се обадило.”

Навярно всички родители без изключение много пъти са чували тази поговорка. Тя в случая много добре изобразява взаимоотношенията, които се получават между родители и деца, когато проблемът е в родителите. Само че с децата обикновено се случва същото, което се е случило с техните родители, когато на свой ред са били малки. На пръв поглед това твърдение изглежда много сложно и объркващо. Но в действителност не е чак така. И сега с вас ще се опитаме да изясним какво се случва.

Възрастните хора, с ужас осъзнаващи мислите си, че те не обичат своето дете, започват да се терзаят от силни угризения на съвестта, че са лоши майка или баща. Тежко преживяват, че тяхното дете расте по-лошо от останалите деца, ако и често това да не е вярно. Родителите се чувстват виновни пред самите себе си и пред околните. И дори пред детето, че не им се е удало да бъдат идеалните родители. Като правило всички се стараят да дадат на своето дете най-доброто и даже в повече, отколкото те са имали като деца.

И ето тук – внимание!

Ние достигаме до най-основния и деликатен момент. Вие можете да купите на детето си много повече скъпи дрехи и играчки, отколкото са били купувани на вас, да дадете много повече джобни пари или лична свобода, отколкото сте имали. Но в същото време е необходима малка уговорка. Така признавате, че в някакъв период от детството ви, на вас не ви е достигало родителско внимание и любов.

Не бързайте бурно да се възмущавате и да негодувате. Никой не обвинява вашите родители за това, че не са ви обичали достатъчно силно. Но в реалността на живота преживяната от вас трудност е оставила своя отпечатък.

Родителите от по-старото поколение са прекарвали практически всичкото си време на работа, за да обезпечат поне донякъде достойно равнище на живот на своите деца. И в резултат техните деца в много голяма степен на вероятност не са успели да получат всички необходими им родителски ласки и изрази на любов. А в резултат те и на своите деца не могат да ги дадат, просто защото не са се научили как.

Нелюбов или раздразнение?

Освен това доста често родителите, които считат, че не обичат своето дете, всъщност просто не могат да се ориентират в своите чувства, бъркайки ги едно с друго. В случая, обикновено бъркат силното раздразнение, гнева, агресията си с нелюбов.

Първото, което са длъжни да разберат възрастните хора по отношение на децата, това е, че раздразнението, ядосаността и даже откровената ярост, са човешки емоции. Правилното е да се научат да ги управляват разумно, така че да няма пострадали. Всеки човек има право на грешки, родителите в това число. Това право трябва да се признава. Също и да се търсят начини за решаване на проблемите, възникващи от грешките.

По време на изблик на гняв и раздразнение

възрастният човек е длъжен да помни, че на първо място той се ядосва не на детето си, а на самия себе си. Полезно е в такъв момент възрастният да се излезе от стаята, в която е детето. И да не се връща при него докато не се успокои и не се почувства способен да контролира своите емоции.

Ако детето е достатъчно голямо, за да разбира света около себе си, не се опитвайте да си давате вид, че при вас всичко е нормално. Детето задължително ще усети фалша. Много по-разумно е да кажете на детето си, че в момента сте ядосани. И не искате да си го изкарате на него. Кое да е дете, като знае това, много по-лесно ще понесе изблиците на вашите негативни емоции, на които е свидетел.

Още веднъж подчертавам факта, че своите емоции възрастният човек в никакъв случай не трябва да потиска в себе си, а трябва да ги пренасочи по разумен начин. Ако това не се случи, са възможни доста сериозни проблеми – нервен срив, психоза, изблик на емоции, опасни за околните. При всички положения рано или късно ще последват сериозни неприятности.

Как да пренасочи своите негативни емоции, това всеки човек е длъжен да разбере сам. За някой това може да е боксовата круша (или пък възглавница), по която може да удря. За друг е стар вестник, който да къса на малки парченца. За трети- да свърши домашна работа. Всеки път, когато се почувства раздразнение, трябва да му се даде друг и безопасен изход. Така и сами ще забележите значителни подобрения. Изблиците ще започнат да стават по-кратки, а тяхната честота ще намалява.

Най-главното, за което е необходимо постоянно да си напомняте-

е това, че вашето дете абсолютно не е виновно за вашето лошо настроение. Постарайте се да се убедите самите себе си в това, че вас може да ви дразни само поведението на детето, но не и самото дете. И на детето задължително му говорете, че ви дразни поведението му, а не самото то. Именно по този начин ще го спасите от множество психични травми и проблеми.

А ако по някаква причина не ви се е удало да удържите своите негативни емоции, в никакъв случай не трябва да се правите, че нищо не се е случило. Задължително обсъдете сложната ситуация с детето си. Извинете му се, кажете му, че съжалявате за това, което е станало и че за напред ще опитате да контролирате своите емоции.

Също е задължително и да признаете своето право на почивка, особено майките. Практически във всички случаи жената, ставаща майка, за себе си и за своята почивка мисли на последно място, заради обстоятелствата. Но всъщност иначе казано- за почивка въобще никога не се мисли. Само че подобна линия на поведение е предварително обречена на провал. Стига се до лошо самочувствие и нервни сривове. Потребността от пълноценна и нормална почивка в човек е заложена от самата природа.

И ако жената не си почива достатъчно, то усложненията могат да се случат с голяма степен на вероятност. При това лошото настроение, нервозата и други е съвсем не пълният списък. Нерядко в резултат на силната преумора имунната система на женският организъм в значителна степен се влошава. В резултат и жената започва да боледува. При това заболяванията могат да бъдат различни- от баналната простуда до развитие на тумори.

Освен това е неправилно и да си отказва на себе си човек всичко. Разбира се, интересите на детето винаги трябва да се съблюдават, но едновременно с това и за себе си не трябва да се забравя. В противен случай детето ще расте със съзнанието, че на мама и татко никога нищо не им е нужно. А при това положение гарантирано ще израсте като егоист, което по никакъв начин няма да доведе до добри отношения между него и родителите му.

Трябва да се поставят и рамки на позволеното за детето.

Отсъствието на подобни рамки предизвиква заблуди както у самото дете, така и у неговите родители, които значително усложняват съвместния им живот. След като категорично се обясни на детето какво може и какво не, то никога и при никакви обстоятелства тези принципи не трябва да се изменят. В противен случай детето винаги ще търси заобиколни начини да излезе от зададените рамки, при което конфликтите ще са неизбежни.

Единственото изключение от това правило може да се направи за дневния режим. Понякога може да се наруши заради външни събития – отиване в кино, на празник или просто така. Само трябва да се следи тези изключения да не станат правило. Режимът за деня е важен за детето, както и за възрастните – той приучава към лична организираност, което е доста важен плюс за развитието и последващият живот.

Идеалното дете – мит или реалност

Разбира се, практически всички родители си мечтаят за това, тяхното дете да бъде съвършено, идеално. Същевременно, както е известно, идеални хора няма по принцип. И с израстването на детето родителите непременно забелязват тези или онези черти на характера и особености на поведението, които не съответстват на техните очаквания. В резултат родителите и особено жените, които са по-склонни към идеализация, могат да изпитат достатъчно силно разочарование.

За да се избегне това, родителите са длъжни още от първия ден на живота на детето да осъзнаят, че то е просто човек, както и те. И най- важното- да признаят на детето право на грешки и на несъответствие с родителския идеал. Също така не трябва и да се забравя, че детето е преди всичко дете и то не може да знае всички социални норми. Да се научи детето на правилата на живот в социума е първостепенна задача именно на родителите.

По-отрано в спокойно и уравновесено състояние

се замислете за това как е правилно да се държите в тази или онази проблемни ситуации. Разбира се, да се предвидят всички конфликти е невъзможно, много често се налага да се действа спрямо конкретна ситуация. Но също така и доста често конфликтите се разгарят по едни и същи причини, които за родителите не са някаква тайна.

И между другото, много често родителите се сблъскват с проблеми, когато трябва да забранят нещо на детето. Така например нерядко може да се види малко дете, отчаяно плачещо за това, че майка му или баща му са му забранили да яде сняг.

При това подобна ситуация може да се случва с огромна регулярност – всеки ден в течение на всяка зима. Детските психолози и педагози в подобна ситуация съветват да се разреши на детето да се наяде със сняг един път. Ама колкото му душа иска. И като правило след това нито едно дете повече не желае да опита това отново.

Чрез подобни методи може да се изкорени доста голямо количество конфликтни ситуации и поводи за капризи. А значи и поводите за нервни сривове у родителите ще станат доста по-малко. И детето ще започне да се вслушва малко повече в думите на възрастния, което също не е маловажно. Единствено, за което трябва най-строго да се следи е, детето по време на тези “експерименти” да не си причини вреда.

Източник: https://www.jlady.ru

Превел на български език при спазени условия на източника:

психолог Людмила Боянова

! Авторските права на превода са запазени! Никаква част от този превод не може да се ползва под каквато и да било форма без писмено разрешение от преводача!

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top