За животните с любов

животните Харесвам животните от дете. Когато бях малка, всяка неделя с родителите ми ходехме на пикник. Дали в гората, край морето или нейде по чукарите, но задължително ходехме на пикник. От тези пикници пак задължително се прибирахме с по някое животинче у дома. Костенурка, таралеж, прилеп, змия, гущер, жаба…

После цяла седмица аз се грижех за гадинката под наставленията на баща ми.

А на следващата неделя връщахме животинката в природата.

Сега като се замисля, едва ли на гадинките им е било приятно да бъдат пленници цяла седмица, но това е било начина на баща ми да ме научи да обичам животните и да се грижа за тях.

Като поотраснах, започнах да прибирам всяко ранено животинче, което намеря и да се грижа за него докато оздравее.

Имам три котки у дома

и не защото съм искала да си завъдя коткарник, а… Ами първата беше най-грозното и пищящо коте от цяло котило. Тя изпадаше в истерия, когато някой я пипне. И като си помислих, че това грозно пищящо нещо никой няма да го хареса и я осинових. Сега е една охранена 13 годишна писана, която все още не понася да я пипат чужди хора, но пък е постоянно в моите ръце.

Втората ми котка я спасили приятели на брат ми от удавяне

като била още сукалче. Спомням си, че първите дни брат ми я хранеше с бебешко адаптирано мляко и биберон. След две години, когато се роди племенницата ми, котката логично дойде у дома. За съжаление преди година животинката ми почина от рак и още ми липсва. Известно време и кучето на леля ми (мопс) живя у дома покрай котките. Това понеже леля ми се разболя и нямаше кой да се грижи за гадинката.

Само след месец мъжът ми звънна и каза, че коте, което е копие на починалата ми котка се покатерило по пътя на крачола му и отказвало да се махне. Поиграл си с него, но като тръгнал то го догонило и… И така се сдобихме с още едно коте.

А пролетта една позната хукна за Англия и беше решила да остави котката си на пътя. Животното, гледано в къщи от раждането си и на пътя?!? Отидох да видя как аджеба ще стане тая работа. А то котето като го оставиха пред блока и като изпадна в паника… Направо се парализира от ужас. Еми не изтърпях да го гледам такова уплашено и си го прибрах.

В момента у дома имаме три котки и мъж ми се шегува, че ги обожествяваме като в древен Египет и са котки-фараонки. Но е толкова хубаво да се прибереш след тежък ден и нещо пухкаво да се гушне в теб и да замърка.

Та така – обичам животните! Всякакви животни.

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top