Заедно срещу насилието! Насилие в училище!

Проблемите за насилието и тормоза в училище се засягат почти всекидневно. Много ученици се опитват да се борят с тормоза от страна на съучениците си. Обикновено той се извършва от насилниците, подстрекателите и тези, които спокойно и пасивно наблюдават какво се случва.

✓ Средно всяко пето дете е било жертва на тормоз, а всеки седми е тормозел съучениците си под някаква форма;
✓ Близо 2% от децата са били подложени на тормоз в продължение на много години и се смята, че това е една от сериозните причини за самоубийствата в училищна възраст;
✓ Случаи на тормоз се срещат както в детската градина, така и в горния курс;
✓ Тормозът често остава скрит поради нежеланието на децата да споделят, защото не очакват съществена помощ от възрастните. У нас едва 23% споделят с учителите за такива случаи;
✓ Учителите най-често не реагират, защото не разпознават добре тормоза и не знаят как да се справят с него;
✓ Честотата на физическия тормоз нараства до 5-6 клас и след това намалява;
✓ Честотата на вербалния тормоз и социалната изолация нараства с възрастта и достига своя максимум в юношеска възраст;
✓ С възрастта връстниците все по-малко съчувстват на жертвите на тормоза;
✓ Големината на класа не влияе особено на честотата на тормоза;
✓ За възникването на ситуация на тормоз в класа е достатъчно дори само едно от децата да е склонно да се самоутвърждава за сметка на другите;
✓ В ролята на оказващи системен тормоз често се озовават и учители, особено в горна училищна възраст;
✓ Все по-разпространен е т.нар. кибер тормоз. Около 15% от учащите са били жертви на тормоз по мобилен телефон и повечето от тях са свързани с изпращане на SMS-и. 14.5 % от момчетата и 12.2% от момичетата признават, че са снимали други ученици в съблекалните веднъж или повече от един път.

(Из „Превенция на насилието в училище“)

Много ученици, върху които се извършва тормоз в училище, споделят, че не биха искали някой да разбира за това, което се случва. Затова не казват на родителите си, а вкъщи слагат маската на щастливи деца. Истината обаче е, че маската не им прави добра услуга. Ролята на „усмихнатото дете“ не помага нито на него (детето), нито на родителите. Важно е да не се забравя, че особено в юношеството, учениците навлизат в период, в който ще им бъде трудно да се справят сами с напрежението, стреса и унижението. Родителите е хубаво да изслушват децата си. Класните ръководители и училищният психолог са също авторитети, които могат да окажат подкрепа на тормозените тийнейджъри. Социалната подкрепа като цяло е много важна. Тя дава усещане за стабилност и опора. Жертвите се чувстват спокойни, защото знаят, че могат да разчитат на доверени хора. Когато имат гръб зад себе си, по-лесно ще им бъде да не обръщат внимание на нападките, а тормозчиите престават да упражняват насилие, защото губят интерес от това.

Момчета и момичета, недейте да влизате в конфликт с тези, които упражняват тормоз в училище или в класа. Недейте да отвръщате на агресията с агресия, защото от отсрещната страна се активира реакция, която е непредсказуема. Недейте и да приемате нападките и думите им за истина. Тормозчиите целят да уязвят по-слабите и да видят как техните действия оказват влияние върху тях. Ако се определяте по това, което насилниците виждат у вас, ще ви е много трудно да се пренесете в категорията „независим ученик“.

ОБЩО ЗА НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА

„Насилие“ означава агресивно или престъпно действие, чиято основна цел е вредата. Това е дефиницията, която често откриваме в речниците. Днес обаче насилието е придобило мащабна форма. Много автори дават определения за тормоз. Най-често цитираната дефиниция е на Дан Олвеус, който определя тормоза между връстници като сбор от съзнателни дълготрайни негативни постъпки, насочени към един и същ ученик от страна на друг или към цяла група. Те включват физическо и/или психическо насилие, както и изолация. Отношението между насилника и жертвата е съпроводено от неравностойност на силите на постоянната опозиция сила-безпомощност.

Насилието бива:

● емоционално – поведение, което има за цел да контролира друго човешко същество чрез страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация;
● психично – насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност;
● физическо – удряне на шамар, биене, блъскане, скубене и т.н.;
● сексуално – изнасилване, недоброволен полов акт от страна на жертвата.

НАСИЛИЕ В СЕМЕЙСТВОТО

Близо 2/3 от децата в България твърдят, че в семействата им има случаи на насилие. Понякога то не е лесно да се разпознае и това прави още по-трудно справянето с него. Някои поведения на родителите могат да се струват ОК на децата, ако са свикнали с тях, а всъщност да са форма на насилие.

Насилието никога не би могло да има позитивен ефект. То винаги е много разтърсващо и болезнено. Голяма част от децата, които са насилвани или тормозени вкъщи, имат по-нисък праг на търпимост, не умеят да въздържат ескалиралите си емоции, склонни са към агресия и си сменят често настроенията. Те имат право да потърсят подкрепа и да подадат сигнал в ОЗД (отдел „Закрила на детето”), ако ситуацията в семейната обстановка става нетърпима. Хубаво е и да посещават психолог, с когото да отработят емоционалните си травми.

Странното поведение на децата понякога е продиктувано от страх. А страхът е плод на системното домашно насилие. Родителите, които упражняват тормоз върху децата си, са от авторитарния тип, които налагат правила и очакват да се спазват без обяснения и право на защита.

Тийнейджърите например започват да изпитват страх и трудности в интимните взаимоотношения. „Вкопчват“ се в хора, които само привидно им обръщат внимание и са в категорията „Използвачи“. Подрастващите са склонни да насочат и прехвърлят цялото си съществуване върху личности, които не заслужават уважението им.

Използвана литература: Anthony Giddens – Sociology

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.