Проблемите за насилието и тормоза в училище се засягат почти всекидневно. Много ученици се опитват да се борят с тормоза от страна на съучениците си. Обикновено той се извършва от насилниците, подстрекателите и тези, които спокойно и пасивно наблюдават какво се случва.
✓ Средно всяко пето дете е било жертва на тормоз, а всеки седми е тормозел съучениците си под някаква форма;
✓ Близо 2% от децата са били подложени на тормоз в продължение на много години и се смята, че това е една от сериозните причини за самоубийствата в училищна възраст;
✓ Случаи на тормоз се срещат както в детската градина, така и в горния курс;
✓ Тормозът често остава скрит поради нежеланието на децата да споделят, защото не очакват съществена помощ от възрастните. У нас едва 23% споделят с учителите за такива случаи;
✓ Учителите най-често не реагират, защото не разпознават добре тормоза и не знаят как да се справят с него;
✓ Честотата на физическия тормоз нараства до 5-6 клас и след това намалява;
✓ Честотата на вербалния тормоз и социалната изолация нараства с възрастта и достига своя максимум в юношеска възраст;
✓ С възрастта връстниците все по-малко съчувстват на жертвите на тормоза;
✓ Големината на класа не влияе особено на честотата на тормоза;
✓ За възникването на ситуация на тормоз в класа е достатъчно дори само едно от децата да е склонно да се самоутвърждава за сметка на другите;
✓ В ролята на оказващи системен тормоз често се озовават и учители, особено в горна училищна възраст;
✓ Все по-разпространен е т.нар. кибер тормоз. Около 15% от учащите са били жертви на тормоз по мобилен телефон и повечето от тях са свързани с изпращане на SMS-и. 14.5 % от момчетата и 12.2% от момичетата признават, че са снимали други ученици в съблекалните веднъж или повече от един път.
Много ученици, върху които се извършва тормоз в училище, споделят, че не биха искали някой да разбира за това, което се случва. Затова не казват на родителите си, а вкъщи слагат маската на щастливи деца. Истината обаче е, че маската не им прави добра услуга. Ролята на „усмихнатото дете“ не помага нито на него (детето), нито на родителите. Важно е да не се забравя, че особено в юношеството, учениците навлизат в период, в който ще им бъде трудно да се справят сами с напрежението, стреса и унижението. Родителите е хубаво да изслушват децата си. Класните ръководители и училищният психолог са също авторитети, които могат да окажат подкрепа на тормозените тийнейджъри. Социалната подкрепа като цяло е много важна. Тя дава усещане за стабилност и опора. Жертвите се чувстват спокойни, защото знаят, че могат да разчитат на доверени хора. Когато имат гръб зад себе си, по-лесно ще им бъде да не обръщат внимание на нападките, а тормозчиите престават да упражняват насилие, защото губят интерес от това.
Момчета и момичета, недейте да влизате в конфликт с тези, които упражняват тормоз в училище или в класа. Недейте да отвръщате на агресията с агресия, защото от отсрещната страна се активира реакция, която е непредсказуема. Недейте и да приемате нападките и думите им за истина. Тормозчиите целят да уязвят по-слабите и да видят как техните действия оказват влияние върху тях. Ако се определяте по това, което насилниците виждат у вас, ще ви е много трудно да се пренесете в категорията „независим ученик“.
Насилието бива:
● емоционално – поведение, което има за цел да контролира друго човешко същество чрез страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация;
● психично – насаждане на чувство за малоценност и вина у отсрещната страна чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност;
● физическо – удряне на шамар, биене, блъскане, скубене и т.н.;
● сексуално – изнасилване, недоброволен полов акт от страна на жертвата.
Близо 2/3 от децата в България твърдят, че в семействата им има случаи на насилие. Понякога то не е лесно да се разпознае и това прави още по-трудно справянето с него. Някои поведения на родителите могат да се струват ОК на децата, ако са свикнали с тях, а всъщност да са форма на насилие.
Насилието никога не би могло да има позитивен ефект. То винаги е много разтърсващо и болезнено. Голяма част от децата, които са насилвани или тормозени вкъщи, имат по-нисък праг на търпимост, не умеят да въздържат ескалиралите си емоции, склонни са към агресия и си сменят често настроенията. Те имат право да потърсят подкрепа и да подадат сигнал в ОЗД (отдел „Закрила на детето”), ако ситуацията в семейната обстановка става нетърпима. Хубаво е и да посещават психолог, с когото да отработят емоционалните си травми.
Странното поведение на децата понякога е продиктувано от страх. А страхът е плод на системното домашно насилие. Родителите, които упражняват тормоз върху децата си, са от авторитарния тип, които налагат правила и очакват да се спазват без обяснения и право на защита.
Тийнейджърите например започват да изпитват страх и трудности в интимните взаимоотношения. „Вкопчват“ се в хора, които само привидно им обръщат внимание и са в категорията „Използвачи“. Подрастващите са склонни да насочат и прехвърлят цялото си съществуване върху личности, които не заслужават уважението им.
Автор: психолог Мария Коева
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
