Може ли боят на детето да бъде възпитателна мярка?

Боят – неработещата шамарена фабрика?!

Наскоро една майка ми се оплака следното. Нейният син „не слушал”. При това много упорито. Стигнало се до там, че баща му от нямане на къде вече, систематично го пребивал с възпитателна цел.

Но уви, резултати не се виждали. И не само това, а и по-зле ставало с непослушанието. Така че, ако може, аз като психолог да взема да обясня как да се настрои „шамарената фабрика”, че да заработи и синът да стане „послушен”. 

Докато се запознавах с тази история, в мислите ми неволно изплува една случка от собственото ми детство. За едно момче с аналогични проблеми. Разбира се, никой от връстниците му не знаеше, че баща му го бие „с възпитателна цел”.  Възрастни и учители знаеха, но се бъркаха, че боят е точно това- средство за възпитание и нищо друго. Никой и не помисляше, че с момчето се случва нещо нередно. Всъщност, нравите от тогава до сега, не са се променили много. Все още има поддръжници на тезата, че боят е възпитание.

А щом чак и боят не помага, то значи „детето е непоправимо”. 

Тогава често пъти любителите на криво-разбраното възпитание отлитат към мисълта, че единственото, което евентуално би могло да реши този проблем е „само още бой”. И то защото „явно детето не са го били достатъчно навремето”. 

Най-вече, приемат, че е едва ли не полезно да се удря, докато детето е малко и съвсем беззащитно. Да се бие дупенцето, че да се не бие дупището, както казват подръжниците на този „метод”. Може би защото собственикът на дупището един ден ще бъде в състояние да си върне за удара. Пък то само на чужд гръб сто тояги са малко.

Момчето от детството ми растеше свръх агресивно. Постоянно се биеше с всички за всичко и за нищо. Не зачиташе не само съучениците си, а и учители, други възрастни. 

На тийнейджърска възраст преби свой съученик така, че битият свърши в психиатрия. Причината е, че пребиването било осъществено по следния начин.

Съблякъл жертвата си в междучасието и го претрепал с кожен колан на голо. Побойникът, малко преди да завърши, беше изключен от училището.

Едва по-късно разбрах, че агресорът бил пребиван от баща си точно така. 

Таткото съвсем откачал от системното “непослушание”, докато накрая събличал сина си и го пребивал с кожен колан, та дано му „дойде акъла в главата”.

Надявам се, че не съм единствената, която вижда как моделът се повтаря. Как поведението, показано от семейството, се е пренесло към околните. 

Има и родители, които си мислят, че от бой детето поумнява. Буквално. Детето не разбира урока си по даден предмет и съответно има ниска оценка. Чудесно. Два шамара и „ще поумнее”. Е, малко и ще намрази за цял живот дадени науки, ще му остане травма… Но „възпитанието” е преди всичко.

Статистиката е страшна. Оказва се, че около 70% от родителите в България „възпитават” децата си чрез бой. Повечето родители са склонни да оправдаят пребиването, ако „има някакъв, дори да е дребен повод и боят не е вкарал детето в болница”. 

Само че оправданието е несъстоятелно и е причина да се отключва агресия у възрастните. В приблизително 40% от случаите боят на децата е зверски. В резултат в медиите четем за ужасяващи истории. Зловеща и грозна картина са онези родители, които се прехласват по „възпитанието” в размери на психопатия. 

Така примерно 2-3 годишно дете се оказва заливано с кипяща вода, понеже си позволило да плаче и хайде сега да се „възпита” като си полежи в болница с огромна степен на болезнени изгаряния. Или 2-3 годишно дете се оказва със счупени кости в болница и с опасност за живота. 

Факт са и родители, които стриктно „биели дупенце”, докато достигат до убийство на децата си по особено жесток и болезнен за децата им начин.

Дали боят на детето е решение?

Категорично не! Проблем в огромни размери е!

Средството „бой на детето” се смята от някои родители за толкова „възпитателно”, че се пренебрегват всички дългогодишни научни изследвания, доказващи вредите от боя върху децата. Не случайно шамарената фабрика е забранена в над 60 държави. Сред тях е и България. 

Една от преките последици от боя в къщи вече описах. Това е, че детето в голяма част от случаите става агресивно към околните. Възприема погрешното схващане, че с бой се решават всички проблеми. Един ден, когато на свой ред има деца, ще им посегне да ги удря. Ще го направи от неспособност да измисли и приложи друг начин да овладее проблемна ситуация. 

В същото време едно бито дете получава дълбоки травми на психиката си. Колкото по-систематичен е боят, толкова по-дълбоки са травмите. Изследванията сочат, че една значителна част от престъпниците, включително и серийните убийци, са били бити като малки. 

Проявяването на агресия към околните и склонност за водене на живот на престъпник, е единият вариант, съобразно който може да се разразят последиците от родителското биене. Но не е единственият възможен.
Другият вариант, който може да се случи като последици от боя, касае, че детето може да израстне като неуверена личност. Съпроводено от ниска самооценка, смачкано самочувствие. На тийнейджърска възраст може да се дистанцира от родителите си. Може неосъзнато да посегне на наркотици, като отговор на преживяната агресия от страна на родителя. Може да посегне и на живота си. За съжаление, понякога опитите за самоубийство са успешни и завършващи със смърт.

Какво да се направи?

Необходимо е да се осъзнае, че боят не е възпитателна мярка. Шамарената фабрика трябва да се закрие. Изцяло и завинаги. Колкото и да е изкушаващо „да се завърти един шамар”, това не трябва да се допуска. Такъв е единственият изход от иначе затвореният кръг, при който родителят удря детето си, което пораства и на свой ред удря своето дете. Изход е от цяла поредица задължителни бъдещи проблеми.

За разлика от едно време, когато не е имало информация какво е възпитание и „с какво се яде”, то в момента гугъл любезно ще съдейства с богат набор безплатна и достъпна литература, показваща огромно разнообразие от полезни възпитателни техники. Те не включват крясъци и бой. Може да се изградят взаимоотношенията между родител и дете като именно такива, каквито трябва да бъдат- неагресивни. 

Автор: психолог Людмила Боянова

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/