Малко повече за Емо-бандите и стилът Емо*

По време на тийнейджърските години е нормален процесът на търсене на социална независимост като етап към съзряването. ЕМО-бандите са едни от средствата, които могат да подпомогнат това. 

Момичетата и момчетата желаят да бъдат част от тези банди, за да усещат сигурност – „ние срещу останалите“. Много тийнейджъри се бунтуват както срещу всичко и всички, така и срещу общоприетите норми. Чрез ЕМО-бандите те се идентифицират с идеите, принципите и разбиранията на техните членове. Бандите имат силно влияние върху мислите и действията на тийнейджърите – тяхното самочувствие започва да зависи от това дали са приети в бандата. Но правилата и действията, които се прилагат в нея, е възможно да наранят не само подрастващите, но и други хора. 

Членовете на бандата започват да притискат тийнейджърите да правят неща, с които те (вторите) не са съгласни. Озовават се в омагьосан кръг, от който няма изход – от една страна, подрастващите се чувстват сигурни и защитени, но от друга, както казах, стават принудени да правят неща, които не желаят. Някои от условията могат да бъдат рискови и опасни, но тийнейджърите са склонни да вложат усилия и в непосилното, за да се впишат в редиците. Членовете на бандата целят да унизят и наранят момичетата и момчетата.

Те започват да правят това, което БАНДАТА иска, и това, което ЗА БАНДАТА е правилно. Изводът е: нездравословно експериментиране със самия себе си (както и с тялото си, защото има случаи, в които ЕМО-бандите налагат правило човек да има рязания или счупвания) и отнемане правото на личен избор, отказ и съпротива. В една банда човек трябва да се чувства приет такъв, какъвто е. Тя не трябва да му отнема, а да му дава. И тогава той ще бъде на мястото си – когато хората се интересуват от неговите потребности, а не от това той да се съобразява с техните.

Субкултурата ЕМО тласка тийнейджърите към депресивни състояния. Рязането на вени или части от тялото ескалира до самоубийства. Преди известно време две 14-годишни момичета от Благоевград, последователки на стилът ЕМО, бяха прерязали ритуално вените си с бръснарско ножче. Девизът им е бил: „Кухнята, ножът, вените – край на проблемите!”. Момиче в седми клас беше направило опит за суицид пред камера и пуснало записа в интернет. Друго пък беше написало: „Никой не ме обича, искам да се самоубия!”.

Защо се стига дотук? Някои от подрастващите се чувстват самотни, без доверен човек, с когото да споделят това, което ги тревожи, някои от тях нямат и приятели, което е предпоставка за рисково поведение – то може да ескалира до опит за самоубийство или „включване” в разни банди. Родителите все по-малко обръщат внимание на децата си. Повечето от тях се интересуват само дотам, докъдето детето да им каже, че е добре. Но колко родители всъщност познават наистина децата си? Колко от тях знаят как е преминал денят им, дали някой ги е обидил или тормозил в училище, какво ги е зарадвало, какво ги е впечатлило? 

Този път не ми се иска да „раздавам” съвети. Желанието ми е всеки, който чете статията, да направи извод и сам да си отговори на въпросите. Да преразгледа написаното от негова гледна точка. Ще се радвам да прочета коментарите ви по темата на имейла на е-списанието, като най-интересните ще бъдат публикувани.

————————————
*ЕМО или ИМО (както е по-правилно да се произнася) е съкращение от английската дума emotional, която в превод означава „емоционален”.

Стилът ЕМО включва носенето на дрехи в два цвята – класическият вариант черно с розово. Но понякога розовият цвят се заменя с някой друг любим. Винаги присъстват ярки цветове в гардероба.

ЕМО-косите обикновено са черни, с дълъг бретон, който скрива очите.

Тийнейджърите, които се обличат в такъв стил, предпочитат да се открояват от останалите. Характерни са колани с много капси по тях, ръкавици без пръсти, значки, нестандартни пръстени.

Гримът е разпространен както при ЕМО-момичетата, така и при ЕМО-момчетата. Основното при него са подчертаните с черен молив очи.

Прическите не се делят на мъжки и дамски. Често могат да се видят еднакви стилни прически както при мъжкия, така и при женския пол. Бретонът обикновено покрива едното око. Цветът на косата е черен или тъмно кафяв.

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.