Малко повече за Емо-бандите и стилът Емо*

По време на тийнейджърските години е нормален процесът на търсене на социална независимост като етап към съзряването. ЕМО-бандите са едни от средствата, които могат да подпомогнат това. 

Момичетата и момчетата желаят да бъдат част от тези банди, за да усещат сигурност – „ние срещу останалите“. Много тийнейджъри се бунтуват както срещу всичко и всички, така и срещу общоприетите норми. Чрез ЕМО-бандите те се идентифицират с идеите, принципите и разбиранията на техните членове. Бандите имат силно влияние върху мислите и действията на тийнейджърите – тяхното самочувствие започва да зависи от това дали са приети в бандата. Но правилата и действията, които се прилагат в нея, е възможно да наранят не само подрастващите, но и други хора. 

Членовете на бандата започват да притискат тийнейджърите да правят неща, с които те (вторите) не са съгласни. Озовават се в омагьосан кръг, от който няма изход – от една страна, подрастващите се чувстват сигурни и защитени, но от друга, както казах, стават принудени да правят неща, които не желаят. Някои от условията могат да бъдат рискови и опасни, но тийнейджърите са склонни да вложат усилия и в непосилното, за да се впишат в редиците. Членовете на бандата целят да унизят и наранят момичетата и момчетата.

Те започват да правят това, което БАНДАТА иска, и това, което ЗА БАНДАТА е правилно. Изводът е: нездравословно експериментиране със самия себе си (както и с тялото си, защото има случаи, в които ЕМО-бандите налагат правило човек да има рязания или счупвания) и отнемане правото на личен избор, отказ и съпротива. В една банда човек трябва да се чувства приет такъв, какъвто е. Тя не трябва да му отнема, а да му дава. И тогава той ще бъде на мястото си – когато хората се интересуват от неговите потребности, а не от това той да се съобразява с техните.

Субкултурата ЕМО тласка тийнейджърите към депресивни състояния. Рязането на вени или части от тялото ескалира до самоубийства. Преди известно време две 14-годишни момичета от Благоевград, последователки на стилът ЕМО, бяха прерязали ритуално вените си с бръснарско ножче. Девизът им е бил: „Кухнята, ножът, вените – край на проблемите!”. Момиче в седми клас беше направило опит за суицид пред камера и пуснало записа в интернет. Друго пък беше написало: „Никой не ме обича, искам да се самоубия!”.

Защо се стига дотук? Някои от подрастващите се чувстват самотни, без доверен човек, с когото да споделят това, което ги тревожи, някои от тях нямат и приятели, което е предпоставка за рисково поведение – то може да ескалира до опит за самоубийство или „включване” в разни банди. Родителите все по-малко обръщат внимание на децата си. Повечето от тях се интересуват само дотам, докъдето детето да им каже, че е добре. Но колко родители всъщност познават наистина децата си? Колко от тях знаят как е преминал денят им, дали някой ги е обидил или тормозил в училище, какво ги е зарадвало, какво ги е впечатлило? 

Този път не ми се иска да „раздавам” съвети. Желанието ми е всеки, който чете статията, да направи извод и сам да си отговори на въпросите. Да преразгледа написаното от негова гледна точка. Ще се радвам да прочета коментарите ви по темата на имейла на е-списанието, като най-интересните ще бъдат публикувани.

————————————
*ЕМО или ИМО (както е по-правилно да се произнася) е съкращение от английската дума emotional, която в превод означава „емоционален”.

Стилът ЕМО включва носенето на дрехи в два цвята – класическият вариант черно с розово. Но понякога розовият цвят се заменя с някой друг любим. Винаги присъстват ярки цветове в гардероба.

ЕМО-косите обикновено са черни, с дълъг бретон, който скрива очите.

Тийнейджърите, които се обличат в такъв стил, предпочитат да се открояват от останалите. Характерни са колани с много капси по тях, ръкавици без пръсти, значки, нестандартни пръстени.

Гримът е разпространен както при ЕМО-момичетата, така и при ЕМО-момчетата. Основното при него са подчертаните с черен молив очи.

Прическите не се делят на мъжки и дамски. Често могат да се видят еднакви стилни прически както при мъжкия, така и при женския пол. Бретонът обикновено покрива едното око. Цветът на косата е черен или тъмно кафяв.

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.