През 1769 година шотландският лекар Уилям Кълън за първи път ползва терминът „невроза”. С него той обозначава болестите, пораждащи смущения в личността. Именно това понятие е, което се възприема и от самия Зигмунд Фройд. Известният психоаналитик влага в него значение на болест със симптоми, които са свързани с психичен конфликт, останал от детството, който е изтласкан в несъзнаваното на личността.
Днес е прието под „невроза”
да се разбира това състояние, което е обусловено най-често от тежко преживявани стресови ситуации. Такива, които сриват психическата адаптация, предизвикват изтощение на нервната система, тревога и вегетативни нарушения. В тази връзка и са изведените от науката основни проявления на неврозата:
– Тревожност;
– Отчаяна или агресивна реакция на незначителни стресови събития;
– Лесно изпадане в състояние на плач;
– Лесно изпадане в състояние на обидчивост и ранимост;
– Зацикляне върху травмиралата психиката ситуация;
– Снижени показатели за памет, внимание, спос обност да се разсъждава;
– Чувствителност към силни звуци, ярка светлина, температурни промени;
– Разстройство на съня – трудно заспиване поради превъзбуденост, а сънят е повърхностен и тревожен, в резултат на което е водещ до недоспиване;
– Вегетативни нарушения – прекомерно потене, сърцебиене, проблеми с кръвното на лягане;
– Сексуални разстройства;
За типични състояния на неврозата се считат перфекционизмът, натрапливостите, хистерията, анорексията, страховата невроза и други, като причините за появата на невроза, обикновено в някаква комбинация по между си. Най-често са:
– Продължителни психоемоционални и физически натоварвания без възможност за почивка;
– Психично изтощение, настъпващо в следствие на невъзможност да се доведат започнатите работи до край;
– Генетична предразположеност;
– Работохолизъм;
– Боледуване;
Неврозите довеждат до силно изразени нарушения в трудоспособността. На засегнатите може да се случи да им е невъзможно да изпълняват каквато и да било работа. Също така са налице и конфликти с близките и приятелите, тъй като болните са раздразнителни, проявяват нетърпимост, обидчиви са.
Най-разпространеното проявление на неврозата е тревогата. Тя се проявява в следните разновидности:
– Емоционална тревога – постоянни тревожни мисли или тревожни очаквания, опасения за някакви конкретни събития (минали и/или предстоящи).
– Физическа тревога – невъзможност за отпускане, мускулно напрежение, усещания за усукване в гърдите.
– Моторна тревога – необходимост от постоянно движение, за да се намали тревогата, примерно постоянно поклащане на крак.
Лечението на неврозата се осъществява от психиатър индивидуално за всеки болен в зависимост от произхода на заболяването. Само така може да бъде назначено ефективно лечение.
Ползвана литература: Речник по психиатрия, Larousse, 1993
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/