За отпуската или умее ли българинът да почива?

Нека ви разкажа как прекарах своята отпуска…

Бяхме с мъжа ми 15 дена ол инклузив на море. Хотелът беше на самия бряг, а времето- след 15-ти септември, което предполага учениците да са на училище, почиващите да са все хора на възраст. Следователно да царят спокойствие и тишина и почивката ни да е пълна.

Да ама Не!

Хотелът беше пълен със семейства с деца в училищна възраст. Затова за спокойствие и тишина не можеше и да се помисли. Децата играят, смеят се, вдигат врява. Няма причина да им се сърдя, защото като пораснат, ще имат достатъчно време да бъдат тихи, сериозни и уморени. Зачудих се обаче какви са тези родители, които в учебно време спират децата си от училище и ги водят по почивки?! Не им ли пука за образованието на децата им?!

Реших, че в крайна сметка детското присъствие не е причина да не се насладя на почивката.

И се насладих максимално. Камериерките идваха по два пъти на ден да почистят и да попитат имаме ли нужда от нещо. Храната в ресторанта разнообразна и вкусна. Целият персонал от усмихнати хора готови да ти угодят за всичко. Направо почивка мечта.

Какво ми направи впечатление обаче…

Докато чужденците в хотела бяха доволни от всичко както мен и мъжа ми, то българите бяха вечно недоволни, вечно търсеха конфликт с персонала и все нещо не им беше наред.

И нали съм по примерите…

Едно семейство вдигнаха невъобразим скандал, че джакузито се заплащало и не влизало в ол инклузива. А сумата беше 2 лева за 10 минути… Цената е направо символична според мен.

Друга една майка се развика на спасителя защо не пуска нейните деца сами в закритият басейн без придружител. А те децата на 8 и 4 години. Басейнът пък е дълбок метър и петдесет. И има изрична забрана: деца под 12 години без придружител да не се допускат. Според майката обаче на спасителя за това му плащали, да се грижи за децата, докато тя е на бара. Накрая спасителят се питаше той в крайна сметка спасител ли е или детегледачка?!

Редовното мрънкане на българските гости на хотела беше, че храната не ставала.

При 6-7 различни ястия на хранене, вкусно приготвени и красиво аранжирани не можах да разбера как пък не става храната??? А на всяко хранене имаше подходяща храна и за вегетарианци, и за любителите на месо.

Към края на престоя ни дойдоха и група начални учителки. По време на учебната година?!

Разбрах, че са такива, защото просто нямаше как да не го разбера. Те така гръмогласно обсъждаха учениците, родителите и отсъстващите си колеги, че всеки говорещ български в ресторанта, в бара и на плажа го разбра. А чужденците гледаха шумната групичка с почуда не само заради високия тон, на който говореха, но и заради самото им поведение.

Въпросните учителки сядаха на маса за 8 човека и я отрупваха с храна за поне 28, докато те самите бяха 4. След това, тъй като просто не са в състояние да изядат толкова храна, гризваха от всякъде по малко, набъркочваха всичко и се местеха на шезлонгите край басейна. Там пълнеха чинии със сладки, които също не успяваха да изядат, чаши със сокове и коктейли, които не изпиваха, сладоледи които стояха докато се разтопят и…

И на мен лично ми изглеждаха като вица за оня който един вагон ябълки ги нахапал понеже сам не може да ги изяде, но и друг да не ги яде.

Една от служителките сгреши да ги помоли да вземат храна, колкото могат да изядат, за да не се хаби. Но 4 броя учителки така гракнаха срещу нея… Те си били платили, на тях им се полагало и щели да правят каквото си искат, а тя да внимавала да не я уволнят. Жената се разплака и избяга!

Настигнах я и опитах да я успокоя, а тя през плач ми каза, че целият персонал изпадали в ужас, когато гостите на хотела са българи. Българите искали да им се сменят хавлиите по стаите не по веднъж на ден, а по два пъти, понеже си били платили. Вечно негодували от храната и пак понеже си били платили очаквали тя да бъде едва ли не от черен хайвер нагоре. Имали претенции, че вносният алкохол на бара не влизал в ол инклузива и т.н., и т.н.

Докато слушах разстроената служителка се почувствах неудобно… Неудобно от това, че съм българка…

И се замислих… Вярно, че една почивка на море никак не е евтина, но пък това, което хотелът предлагаше, си покриваше цената.

Защо тогава не можем като отидем на почивка да се отпуснем и да се насладим на почивката, а вечно търсим да сме недоволни?

Дори и аз при все, че нямах претенциите на останалите български туристи и се насладих максимално на почивката и на доброто обслужване, си позволих първият ден да роптая, макар и само пред себе си, че хотелът е пълен с деца и това ме лишава от тишина. Вярно, че бързо се усетих и не позволих никой да забележи недоволството ми, но…

А за чужденците за разлика от българите, всичко беше хубаво. Ходеха на плаж или на басейна, бяха постоянно усмихнати.

Вечер играеха на шах, не се сърди човече или дама във фоайето и се забавляваха. Ние с мъжа ми също си починахме добре. Ходихме на плаж, четяхме много, забравихме за интернет при все, че бяхме взели лап топа, но разходките вечер по плажа се оказаха по-приятни… Аз малко се дразнех на държанието на сънародниците ми, но мъжът ми ме посъветва да гледам на тях като на всеизвестният герой на Алеко Константинов и да не си го слагам много на сърце.

Та ето така прекарах почивката на море…

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.