За отпуската или умее ли българинът да почива?

Нека ви разкажа как прекарах своята отпуска…

Бяхме с мъжа ми 15 дена ол инклузив на море. Хотелът беше на самия бряг, а времето- след 15-ти септември, което предполага учениците да са на училище, почиващите да са все хора на възраст. Следователно да царят спокойствие и тишина и почивката ни да е пълна.

Да ама Не!

Хотелът беше пълен със семейства с деца в училищна възраст. Затова за спокойствие и тишина не можеше и да се помисли. Децата играят, смеят се, вдигат врява. Няма причина да им се сърдя, защото като пораснат, ще имат достатъчно време да бъдат тихи, сериозни и уморени. Зачудих се обаче какви са тези родители, които в учебно време спират децата си от училище и ги водят по почивки?! Не им ли пука за образованието на децата им?!

Реших, че в крайна сметка детското присъствие не е причина да не се насладя на почивката.

И се насладих максимално. Камериерките идваха по два пъти на ден да почистят и да попитат имаме ли нужда от нещо. Храната в ресторанта разнообразна и вкусна. Целият персонал от усмихнати хора готови да ти угодят за всичко. Направо почивка мечта.

Какво ми направи впечатление обаче…

Докато чужденците в хотела бяха доволни от всичко както мен и мъжа ми, то българите бяха вечно недоволни, вечно търсеха конфликт с персонала и все нещо не им беше наред.

И нали съм по примерите…

Едно семейство вдигнаха невъобразим скандал, че джакузито се заплащало и не влизало в ол инклузива. А сумата беше 2 лева за 10 минути… Цената е направо символична според мен.

Друга една майка се развика на спасителя защо не пуска нейните деца сами в закритият басейн без придружител. А те децата на 8 и 4 години. Басейнът пък е дълбок метър и петдесет. И има изрична забрана: деца под 12 години без придружител да не се допускат. Според майката обаче на спасителя за това му плащали, да се грижи за децата, докато тя е на бара. Накрая спасителят се питаше той в крайна сметка спасител ли е или детегледачка?!

Редовното мрънкане на българските гости на хотела беше, че храната не ставала.

При 6-7 различни ястия на хранене, вкусно приготвени и красиво аранжирани не можах да разбера как пък не става храната??? А на всяко хранене имаше подходяща храна и за вегетарианци, и за любителите на месо.

Към края на престоя ни дойдоха и група начални учителки. По време на учебната година?!

Разбрах, че са такива, защото просто нямаше как да не го разбера. Те така гръмогласно обсъждаха учениците, родителите и отсъстващите си колеги, че всеки говорещ български в ресторанта, в бара и на плажа го разбра. А чужденците гледаха шумната групичка с почуда не само заради високия тон, на който говореха, но и заради самото им поведение.

Въпросните учителки сядаха на маса за 8 човека и я отрупваха с храна за поне 28, докато те самите бяха 4. След това, тъй като просто не са в състояние да изядат толкова храна, гризваха от всякъде по малко, набъркочваха всичко и се местеха на шезлонгите край басейна. Там пълнеха чинии със сладки, които също не успяваха да изядат, чаши със сокове и коктейли, които не изпиваха, сладоледи които стояха докато се разтопят и…

И на мен лично ми изглеждаха като вица за оня който един вагон ябълки ги нахапал понеже сам не може да ги изяде, но и друг да не ги яде.

Една от служителките сгреши да ги помоли да вземат храна, колкото могат да изядат, за да не се хаби. Но 4 броя учителки така гракнаха срещу нея… Те си били платили, на тях им се полагало и щели да правят каквото си искат, а тя да внимавала да не я уволнят. Жената се разплака и избяга!

Настигнах я и опитах да я успокоя, а тя през плач ми каза, че целият персонал изпадали в ужас, когато гостите на хотела са българи. Българите искали да им се сменят хавлиите по стаите не по веднъж на ден, а по два пъти, понеже си били платили. Вечно негодували от храната и пак понеже си били платили очаквали тя да бъде едва ли не от черен хайвер нагоре. Имали претенции, че вносният алкохол на бара не влизал в ол инклузива и т.н., и т.н.

Докато слушах разстроената служителка се почувствах неудобно… Неудобно от това, че съм българка…

И се замислих… Вярно, че една почивка на море никак не е евтина, но пък това, което хотелът предлагаше, си покриваше цената.

Защо тогава не можем като отидем на почивка да се отпуснем и да се насладим на почивката, а вечно търсим да сме недоволни?

Дори и аз при все, че нямах претенциите на останалите български туристи и се насладих максимално на почивката и на доброто обслужване, си позволих първият ден да роптая, макар и само пред себе си, че хотелът е пълен с деца и това ме лишава от тишина. Вярно, че бързо се усетих и не позволих никой да забележи недоволството ми, но…

А за чужденците за разлика от българите, всичко беше хубаво. Ходеха на плаж или на басейна, бяха постоянно усмихнати.

Вечер играеха на шах, не се сърди човече или дама във фоайето и се забавляваха. Ние с мъжа ми също си починахме добре. Ходихме на плаж, четяхме много, забравихме за интернет при все, че бяхме взели лап топа, но разходките вечер по плажа се оказаха по-приятни… Аз малко се дразнех на държанието на сънародниците ми, но мъжът ми ме посъветва да гледам на тях като на всеизвестният герой на Алеко Константинов и да не си го слагам много на сърце.

Та ето така прекарах почивката на море…

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.