Преди да започна по темата “Добър или лош е шефът ни? ”
искам да ви разкажа за един мой приятел.
Той си има малка фирма и няколко работника. И разсъждаваше, че ако иска работниците му да работят качествено, те не трябва да са обременени с проблеми.
Съответно той като съвестен шеф се грижеше да им решава проблемите. Осигуряваше прегледи при най-добрите специалисти, когато някой от работниците или от семействата им се разболееха. Помагаше при решаването на проблемите им. По Нова Година правеше подаръци на децата на своите работници.
За самите тях колеше прасе, което им разделяше.
Дъщеря му пък им подаряваше пълна торба с алкохол и мезета. Отделно получаваха и 13-та заплата. Понеже част от работата беше на открито, в много студените дни предпочиташе да стои с хората си в офиса и да се черпят. Обясняваше, че му е по-важно хората му да са здрави, а работата може и утре да се свърши.
Хората му го наричаха „Майчето”, тъй като се грижеше за тях като майка за децата си. В един момент обаче работниците му взеха да приемат жестовете на Майчето като даденост и вместо да се стараят да работят качествено, започнаха да се чудят как да се скатаят. Майчето се опита да им обясни, че така не става и очаква от тях качествен труд, но… Докато им стои на главите се работеше качествено и в момента в който се обърне всеки правеше каквото си иска.
В един момент на Майчето му писна и започна лека полека да реже екстрите на работниците си.
Спря да коли прасе за Нова Година. Спря да прави скъпи подаръци на децата и семействата. Премии вече даваше само за заслуги. Спря да прави и фирмени банкети, на които всички идваха със семействата си. Вече никой не му вика „Майчето”, но и не смеят да вършат работата си през пръсти, защото ще бъдат отрязани.
Наскоро един вече бивш негов работник ми каза, че Майчето преди бил добър шеф, но после се променил и станал лош. А дали сам се е променил или работниците му го промениха?!
Но да си поговорим за добрите и лошите шефове…
Аз имам над 20 години стаж и винаги съм попадала на добри шефове. Сигурно си мислите, че съм невероятна късметлийка. Не съм! Бях по едно време във фирма, където често заплатите закъсняваха, а имаше колеги, които с месеци не бяха вземали цяла заплата. Аз обаче винаги си получавах заплатата навреме и цяла. И не защото съм била близка със шефа или съм му се четкала. Напротив – често влизах в конфликт с него в интерес на работата. В същото време обаче нямаше нещо, което шефът да ми възложи и да не го свърша на момента. А имаше и случаи когато оставах след работа да си довърша това, което съм почнала. Предполагам това караше шефа да е коректен към мен в плащанията.
Работила съм и в големи фирми.
И в малки и винаги съм случвала на добри шефове и добри преки началници.
Сега също работя в голяма фирма и пак си имам добър шеф и добри преки началници. Наскоро на едно събрание колежка изкоментира, че колега се държал така, все едно фирмата е негова. Щеше ми се да и кажа, че ако всички работим и се държим все едно фирмата е наша, работата ни ще е по-качествена, но премълчах. Премълчах, защото нямаше да ме разбере и щяхме да влезем в излишен конфликт.
И си мисля…
Години наред в различни фирми наблюдавам колегите си, за които шефовете все са лоши. И години наред виждам все едно и също. За хора, които гледат как да се скатаят, да свършат работата си през пръсти или да я прехвърлят на друг шефът все е лош, все не плаща достатъчно и т.н. Тези които работят съвестно и качествено не се оплакват. А дори и шефът да ги ощети по една или друга причина имат на какво отгоре да отидат при него и да поискат адекватно заплащане за труда си.
Аз лично като имам нужда от помощ, се обаждам на кой да е от бившите ми шефове или шефки и никой до сега не ми е отказал помощ. Сигурно и аз не съм била лош работник…
написаното по-горе в публикацията “Добър или лош е шефът ни?” е доста добре написано, но и доста наивно. Вероятно съществуват такива шефове като “Майчето”, но тяхното съществуване би било доста за кратко във времето. Аз лично не съм попадала на такъв шев, а и дано да не попадам – такъв човек е вреден за работната среда – този не може да е шеф.
За разлика от авторката на статията, аз не съм такава щастливка по отношение на добрите шефовете.
Искам да изкажа горчивия си опит в една доста голяма компания, в която вложих доста труд и се случи следното: Пренатоварха ме с изключително много работа; ненормиран работен ден, т.е. често оставах да работя извън работно време. Всичко това се отрази зле както на физическото, така и на психическото ми състояние. Цялото това нещо доведе и до конфликт с прекия ми ръководител, който междувременно се оказа това, което най-малко очаквах – некоректна и в голяма степен безхарактерен човек. На всичко отгоре започнах да се чувствам и недооценена в работата си, тъй като мисля, че не получавах възнаграждението за положения от мен труд. И като за капак за огромният труд, който положих, получих награда – тефтерче и химикалка. В последствие се видяхме с Директора на Дирекцията и той ми заяви, че “нямало смисъл”, каквото и да значи това. Естествено напуснах работа, то се подразбира.
Вероятно всичко това звучи клиширано, вероятно някои от вас ще си кажат, че тези последствия от ситуацията съм си ги заслужавала, но все пак си помислете, че в подобни нелепи ситуации е възможно и Вие да попаднете или вероятно сте попадали.
Опитът ми с различни фирми и шефове не е чак толкова голям, но смея да твърдя, че на ръководни постове се назначават доста неподготвени за тези длъжности хора, мислейки си, че са наясно с всичко и всички. Те не си дават сметка, че в крайна сметка те управляват хора, а не предмети, ръководят техните съдби, прехраната им и изобщо развитието им като личности.
А колкото до формулировката на темата “Добър или лош е шефът ни?”, то аз лично бих я формулирала така “Обективен или субективен ли е шефът ни в служебните преценки?”
Наталия Пенчева
Пропуснах, но искам да добавя, че е абсолютно невъзможно е да убедиш някой, който смята, че не си заслужил повече било за повишение или парично заплащане, в противното. На мен лично ми бе обяснено, че “много се оплаквам”. В този ред на мисли, най-здравословното за двете страни всеки до намери подходящото решение, а то е: шефът да намери не хленчещи служители, а хленчещия служител – търпящ хленченията шеф.
Вероятно ако се обадя за “помощ” на този шеф за в бъдеще – той ще ме изслуша, най-малко от добро възпитание, но какъв ли ще ефекта от този разговор …. никакъв, защото аз вече разговарях и нищо не се случи от всичките му обещания.
Но смея да отбележа, че този шеф се е научил доста умело да флиртува със служителките.
Наталия Пенчева
Пропуснах, но следва да отбележа, че е абсолютно невъзможно да убедиш някой който смята, че си си заслужил допълнително парично заплащане за положения извънредния труд, в противното. В този случай, следва страните да се разделят и всеки да намери правилния човек.
Аз съм разговаряла с този шеф и следва да отбележа, че бях убеждавана в най-различни неща, като например, че “светът не се променя”. От такива шефове “помощ” не търсете…
Boyanova
Здравейте г-жо Пенчева,
Не съм автор на материала, но бих желала да Ви споделя моята позиция по него.
Според мен дали един шеф е добър или лош, не е въпрос, на който може да се отговори с генерално обобщение, касаещо всички шефове. Аналогично е и спрямо служителите.
Т.е. едни шефове/служители са добри, а други – не. Няма как от няколко човека да се съди за всички останали.
Има най-различни причини шефовете да ценят или да не ценят своите служители. Понякога вината за наличието на “лош шеф” е на самия шеф, а друг път е на служителя. Аналогично е по отношение на поведението на служителя спрямо шефа му.
Ето защо според мен е необходимо да се разглежда всеки случай като отделен и сам за себе си.
Наталия Пенчева
Не се сърдете, аз уважавам Вашето мнение, но статията не е добре формулирана.
На служебното място хората трябва да бъдат оценявани от реално свършена работа по количество и качество.
На работното място се срещаме както с добри и приятни хора, респективно шефове, така и с неприятни и лоши хора /шефове/ – но тези усещания възникват у нас от отношенията помежду ни и от усещанията в резултат от тях.
Та въпросът ми е, че това дали шефът е добър или лош изобщо не е важно, а е важно дали след като съм работила извънреден труд, то този труд да бъде атестиран обективно.
Много често на работното място се смесват лични, приятелски, роднински и други отношения при атестацията на труда и респективно в полученото месечно възнаграждение.
За съжаление така стоят нещата.
Boyanova
Здравейте г-жо Пенчева,
Не Ви разбирам кое според Вас прави статията не добре формулирана? Тя не касае шефовете общо и изобщо. Набляга се на конкретика, тъй като няма как от един човек да се съди за всички останали. Въпросът в края на материала предполага споделяне на личен опит без правене на генерални обобщения.
Що се отнася до повдигнатите от Вас въпроси за начина на формиране на работната заплата, то в България има трудово законодателство, което определя механизма на изчисляване на работна заплата, регулират се и условията на полагане на труд. Съответно съществуват и варианти за контрол в лицето на Инспекция по труда, разни комисии, също и от съдебна система.
Отделен е въпросът до колко трудовото ни законодателство е на ниво, до колко се спазва от работодателите и до колко се контролира спазването му. Този въпрос не е обект на разглеждане в горния материал.
Вие, ако Ви разбирам правилно, желаете атестиране на извънреден труд. Но извънредният труд по закон е забранен освен при определени условия, които работодателят декларира и отчита в Инспекция по труда. Съответно е длъжен да заплаща/компенсира.
Също така никъде в закона не се позволява работната заплата да се изчислява на база връзкарство. Подобни практики за равен труд да има накрая неравна заплата попадат в частта дискримация на работното място, която е забранена. В България действа Комисията за защита от дискриминация, включително свързана с трудови отношения.
Ако говорим за грубо нарушаване на трудовото законодателство, това вече е не просто лош шеф, а такъв, който подлежи на санкция от страна на държавата. За целта се действа по установен законов ред. Дали въпросният законов ред е достатъчен или не е, считам, че не е тук мястото да се коментира.
Ако преценявате за себе си, че имате погазени трудови права и желаете да отстоявате правотата на позицията си, то бихте могла да се възползвате от услугите на адвокат, който със сигурност ще Ви даде повече и по-конкретна информация по казусите, които споделяте.
Boyanova
В случай, че има интерес към коментиране на често използвани, но незаконни способи от страна на работодатели към техните служители, то може аз да създам отделна нова тема, по която да се опишат и обсъждат. Ще бъде съответно поместена на другия проект, тъй като е от икономическо и правно естество:
За целта е необходимо да ми бъде заявен интерес към създаването на такава тема за разискване тук в коментарите.
Цветана Вълчанова
Здравейте, госпожо Пенчева!
Извинете, че едва сега Ви отговарям, но бях в отпуск и си дадох почивка от интернет, телефон и телевизор, та чак сега виждам коментарите Ви.
Сигурно сте права за формулировката на статията, но аз не съм журналист и съответно не съм безпристрастна. Пиша за нещата от своята гледна точка, което не значи, че съм винаги права или, че Вие не сте права.
Чета, че сте попаднала на некоректен шеф който не Ви е заплащал извънредният труд… И на мен ми се е случвало. Просто след първият път заявявам на шефа, че щом извънредният труд не се заплаща, аз няма да оставам след работа.
Права сте и, че ако шефът и работника не могат да се спогодят всеки трябва да намери подходящото решение. Аз също съм напускала работа ако шефът не ми плаща достатъчно поради малка печалба на фирмата или понеже така е преценил, но това не го е правило в очите ми лош шеф…
Колкото до това: “на ръководни постове се назначават доста неподготвени за тези длъжности хора, мислейки си, че са наясно с всичко и всички. Те не си дават сметка, че в крайна сметка те управляват хора, а не предмети, ръководят техните съдби, прехраната им и изобщо развитието им като личности.”
Да не забравяме, че сме в България и повечето ръководители на частни фирми знаят как да пласират стоката си, но не инвестират в това да се научат как да управляват работниците си и как от колектива да направят добре сработен екип.
От личните ми опит и наблюдения обаче установих едно. Кой да е шеф не обича работници които хленчат или изнудват, за сметка на това се респектират от работници които имат ясна позиция и си я отстояват. И тъй като не ме бива в обясненията ще дам пример:
Преди години поисках от тогавашният си шеф увеличение на заплатата и той ми отказа. Казах му, че в такъв случай напускам и си пуснах предизвестието. Той започна да ме увещава да не постъпвам така, щял да измисли как да ми увеличи заплатата и т.н., но му отговорих, че ако ще трябва всеки път когато искам увеличение да заплашвам, че ще напусна то това не е моята работа и той не е моят шеф. Аз не съм изнудвач, а работник все пак и напуснах като преди това обучих жената която дойде на мое място. След няколко години същият този шеф ме покани отново на работа, но вече аз поставих условията при които ще работя и той се съобрази с тях понеже си бях спечелила уважението му предполагам.
В статията си пиша, че всичките ми шефове са били добри и те към мен наистина са били такива, но това не ги прави автоматично добри и към останалите. Просто аз съм съумявала да ги респектирам по някакъв начин и да ги накарам да са коректни към мен.
Първият ми шеф веднага след като завърших училище ми даде много ценен урок. Аз бях на 18 дива и пършива, карах се постоянно с прекият си началник и постоянно повтарях, че имам право на това или онова. Съответно след една такава кавга хукнах да напускам работа понеже нещо не се разбрахме с прекият ми началник.
Съответно влизам при директора, хвърлям молбата за напускане и изливам порой от думи колко несправедлив е прекият ми началник и т.н. А шефа ме покани да пием кафе и ми каза нещо от сорта… Ще го цитирам по памет: “Прекият ти началник е добър в работата си и не мога да се лиша от услугите му. Ти обаче също си ми ценен работник и не искам да напускаш. Мога обаче да ти помогна да се справиш с прекият си началник. Тъй както ти се жалваш, че имаш право на едно или друго, така и той се жалва, че работниците си знаят правата, а не си знаят задълженията. Затова моят съвет е да си наизустиш длъжностната характеристика и следващият път при спор вместо да започнеш със “Ама аз имам право…” да започнеш със “В моите задължения това не влиза” примерно. И да попиташ ако ти изпълниш това което не ти влиза в задълженията до какви облаги за теб ще доведе.”
Другото което ме посъветва същият този шеф беше където и да работя да работя така, че когато напускам шефовете ми да съжаляват, че са ме загубили като кадър и да ме искат пак ако реша някога да се върна. Защото никога не се знае как ще се завърти живота.
Това са ми много ценни уроци и винаги съм ги спазвала. Независимо на какъв шеф попадам не забравям тези уроци и до сега само съм печелила от това.
Този сайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато навигирате през сайта. От тези бисквитки, бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на сайта. Също така се използват бисквитки на трети страни, които помагат да се анализира и разбере как използвате този сайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да окаже влияние върху работата ви със сърфирането.
Необходимите бисквитки са абсолютно задължителни, за да функционира правилно сайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности и функции за сигурност на сайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.
Всички бисквитки, които може да не са особено необходими за функционирането на сайта и се използват специално за събиране на лични данни на потребителите чрез анализи, реклами, друго вградено съдържание, се наричат ненужни бисквитки. Задължително е да се предостави съгласието на потребителя преди пускането на тези бисквитки на сайта.
Здравейте,
написаното по-горе в публикацията “Добър или лош е шефът ни?” е доста добре написано, но и доста наивно. Вероятно съществуват такива шефове като “Майчето”, но тяхното съществуване би било доста за кратко във времето. Аз лично не съм попадала на такъв шев, а и дано да не попадам – такъв човек е вреден за работната среда – този не може да е шеф.
За разлика от авторката на статията, аз не съм такава щастливка по отношение на добрите шефовете.
Искам да изкажа горчивия си опит в една доста голяма компания, в която вложих доста труд и се случи следното: Пренатоварха ме с изключително много работа; ненормиран работен ден, т.е. често оставах да работя извън работно време. Всичко това се отрази зле както на физическото, така и на психическото ми състояние. Цялото това нещо доведе и до конфликт с прекия ми ръководител, който междувременно се оказа това, което най-малко очаквах – некоректна и в голяма степен безхарактерен човек. На всичко отгоре започнах да се чувствам и недооценена в работата си, тъй като мисля, че не получавах възнаграждението за положения от мен труд. И като за капак за огромният труд, който положих, получих награда – тефтерче и химикалка. В последствие се видяхме с Директора на Дирекцията и той ми заяви, че “нямало смисъл”, каквото и да значи това. Естествено напуснах работа, то се подразбира.
Вероятно всичко това звучи клиширано, вероятно някои от вас ще си кажат, че тези последствия от ситуацията съм си ги заслужавала, но все пак си помислете, че в подобни нелепи ситуации е възможно и Вие да попаднете или вероятно сте попадали.
Опитът ми с различни фирми и шефове не е чак толкова голям, но смея да твърдя, че на ръководни постове се назначават доста неподготвени за тези длъжности хора, мислейки си, че са наясно с всичко и всички. Те не си дават сметка, че в крайна сметка те управляват хора, а не предмети, ръководят техните съдби, прехраната им и изобщо развитието им като личности.
А колкото до формулировката на темата “Добър или лош е шефът ни?”, то аз лично бих я формулирала така “Обективен или субективен ли е шефът ни в служебните преценки?”
Пропуснах, но искам да добавя, че е абсолютно невъзможно е да убедиш някой, който смята, че не си заслужил повече било за повишение или парично заплащане, в противното. На мен лично ми бе обяснено, че “много се оплаквам”. В този ред на мисли, най-здравословното за двете страни всеки до намери подходящото решение, а то е: шефът да намери не хленчещи служители, а хленчещия служител – търпящ хленченията шеф.
Вероятно ако се обадя за “помощ” на този шеф за в бъдеще – той ще ме изслуша, най-малко от добро възпитание, но какъв ли ще ефекта от този разговор …. никакъв, защото аз вече разговарях и нищо не се случи от всичките му обещания.
Но смея да отбележа, че този шеф се е научил доста умело да флиртува със служителките.
Пропуснах, но следва да отбележа, че е абсолютно невъзможно да убедиш някой който смята, че си си заслужил допълнително парично заплащане за положения извънредния труд, в противното. В този случай, следва страните да се разделят и всеки да намери правилния човек.
Аз съм разговаряла с този шеф и следва да отбележа, че бях убеждавана в най-различни неща, като например, че “светът не се променя”. От такива шефове “помощ” не търсете…
Здравейте г-жо Пенчева,
Не съм автор на материала, но бих желала да Ви споделя моята позиция по него.
Според мен дали един шеф е добър или лош, не е въпрос, на който може да се отговори с генерално обобщение, касаещо всички шефове. Аналогично е и спрямо служителите.
Т.е. едни шефове/служители са добри, а други – не. Няма как от няколко човека да се съди за всички останали.
Има най-различни причини шефовете да ценят или да не ценят своите служители. Понякога вината за наличието на “лош шеф” е на самия шеф, а друг път е на служителя. Аналогично е по отношение на поведението на служителя спрямо шефа му.
Ето защо според мен е необходимо да се разглежда всеки случай като отделен и сам за себе си.
Не се сърдете, аз уважавам Вашето мнение, но статията не е добре формулирана.
На служебното място хората трябва да бъдат оценявани от реално свършена работа по количество и качество.
На работното място се срещаме както с добри и приятни хора, респективно шефове, така и с неприятни и лоши хора /шефове/ – но тези усещания възникват у нас от отношенията помежду ни и от усещанията в резултат от тях.
Та въпросът ми е, че това дали шефът е добър или лош изобщо не е важно, а е важно дали след като съм работила извънреден труд, то този труд да бъде атестиран обективно.
Много често на работното място се смесват лични, приятелски, роднински и други отношения при атестацията на труда и респективно в полученото месечно възнаграждение.
За съжаление така стоят нещата.
Здравейте г-жо Пенчева,
Не Ви разбирам кое според Вас прави статията не добре формулирана? Тя не касае шефовете общо и изобщо. Набляга се на конкретика, тъй като няма как от един човек да се съди за всички останали. Въпросът в края на материала предполага споделяне на личен опит без правене на генерални обобщения.
Що се отнася до повдигнатите от Вас въпроси за начина на формиране на работната заплата, то в България има трудово законодателство, което определя механизма на изчисляване на работна заплата, регулират се и условията на полагане на труд. Съответно съществуват и варианти за контрол в лицето на Инспекция по труда, разни комисии, също и от съдебна система.
Отделен е въпросът до колко трудовото ни законодателство е на ниво, до колко се спазва от работодателите и до колко се контролира спазването му. Този въпрос не е обект на разглеждане в горния материал.
Вие, ако Ви разбирам правилно, желаете атестиране на извънреден труд. Но извънредният труд по закон е забранен освен при определени условия, които работодателят декларира и отчита в Инспекция по труда. Съответно е длъжен да заплаща/компенсира.
Също така никъде в закона не се позволява работната заплата да се изчислява на база връзкарство. Подобни практики за равен труд да има накрая неравна заплата попадат в частта дискримация на работното място, която е забранена. В България действа Комисията за защита от дискриминация, включително свързана с трудови отношения.
Ако говорим за грубо нарушаване на трудовото законодателство, това вече е не просто лош шеф, а такъв, който подлежи на санкция от страна на държавата. За целта се действа по установен законов ред. Дали въпросният законов ред е достатъчен или не е, считам, че не е тук мястото да се коментира.
Ако преценявате за себе си, че имате погазени трудови права и желаете да отстоявате правотата на позицията си, то бихте могла да се възползвате от услугите на адвокат, който със сигурност ще Ви даде повече и по-конкретна информация по казусите, които споделяте.
В случай, че има интерес към коментиране на често използвани, но незаконни способи от страна на работодатели към техните служители, то може аз да създам отделна нова тема, по която да се опишат и обсъждат. Ще бъде съответно поместена на другия проект, тъй като е от икономическо и правно естество:
https://business-pulse.top/
За целта е необходимо да ми бъде заявен интерес към създаването на такава тема за разискване тук в коментарите.
Здравейте, госпожо Пенчева!
Извинете, че едва сега Ви отговарям, но бях в отпуск и си дадох почивка от интернет, телефон и телевизор, та чак сега виждам коментарите Ви.
Сигурно сте права за формулировката на статията, но аз не съм журналист и съответно не съм безпристрастна. Пиша за нещата от своята гледна точка, което не значи, че съм винаги права или, че Вие не сте права.
Чета, че сте попаднала на некоректен шеф който не Ви е заплащал извънредният труд… И на мен ми се е случвало. Просто след първият път заявявам на шефа, че щом извънредният труд не се заплаща, аз няма да оставам след работа.
Права сте и, че ако шефът и работника не могат да се спогодят всеки трябва да намери подходящото решение. Аз също съм напускала работа ако шефът не ми плаща достатъчно поради малка печалба на фирмата или понеже така е преценил, но това не го е правило в очите ми лош шеф…
Колкото до това: “на ръководни постове се назначават доста неподготвени за тези длъжности хора, мислейки си, че са наясно с всичко и всички. Те не си дават сметка, че в крайна сметка те управляват хора, а не предмети, ръководят техните съдби, прехраната им и изобщо развитието им като личности.”
Да не забравяме, че сме в България и повечето ръководители на частни фирми знаят как да пласират стоката си, но не инвестират в това да се научат как да управляват работниците си и как от колектива да направят добре сработен екип.
От личните ми опит и наблюдения обаче установих едно. Кой да е шеф не обича работници които хленчат или изнудват, за сметка на това се респектират от работници които имат ясна позиция и си я отстояват. И тъй като не ме бива в обясненията ще дам пример:
Преди години поисках от тогавашният си шеф увеличение на заплатата и той ми отказа. Казах му, че в такъв случай напускам и си пуснах предизвестието. Той започна да ме увещава да не постъпвам така, щял да измисли как да ми увеличи заплатата и т.н., но му отговорих, че ако ще трябва всеки път когато искам увеличение да заплашвам, че ще напусна то това не е моята работа и той не е моят шеф. Аз не съм изнудвач, а работник все пак и напуснах като преди това обучих жената която дойде на мое място. След няколко години същият този шеф ме покани отново на работа, но вече аз поставих условията при които ще работя и той се съобрази с тях понеже си бях спечелила уважението му предполагам.
В статията си пиша, че всичките ми шефове са били добри и те към мен наистина са били такива, но това не ги прави автоматично добри и към останалите. Просто аз съм съумявала да ги респектирам по някакъв начин и да ги накарам да са коректни към мен.
Първият ми шеф веднага след като завърших училище ми даде много ценен урок. Аз бях на 18 дива и пършива, карах се постоянно с прекият си началник и постоянно повтарях, че имам право на това или онова. Съответно след една такава кавга хукнах да напускам работа понеже нещо не се разбрахме с прекият ми началник.
Съответно влизам при директора, хвърлям молбата за напускане и изливам порой от думи колко несправедлив е прекият ми началник и т.н. А шефа ме покани да пием кафе и ми каза нещо от сорта… Ще го цитирам по памет: “Прекият ти началник е добър в работата си и не мога да се лиша от услугите му. Ти обаче също си ми ценен работник и не искам да напускаш. Мога обаче да ти помогна да се справиш с прекият си началник. Тъй както ти се жалваш, че имаш право на едно или друго, така и той се жалва, че работниците си знаят правата, а не си знаят задълженията. Затова моят съвет е да си наизустиш длъжностната характеристика и следващият път при спор вместо да започнеш със “Ама аз имам право…” да започнеш със “В моите задължения това не влиза” примерно. И да попиташ ако ти изпълниш това което не ти влиза в задълженията до какви облаги за теб ще доведе.”
Другото което ме посъветва същият този шеф беше където и да работя да работя така, че когато напускам шефовете ми да съжаляват, че са ме загубили като кадър и да ме искат пак ако реша някога да се върна. Защото никога не се знае как ще се завърти живота.
Това са ми много ценни уроци и винаги съм ги спазвала. Независимо на какъв шеф попадам не забравям тези уроци и до сега само съм печелила от това.