Разводът и отражението му върху децата

децата Разводът не е тормоз над децата. Хубаво е както те, така и подрастващите, които имат разведени родители и страдат от тази житейска ситуация, да се запитат: „По-добре ли бих се чувствал/а, ако родителите ми непрекъснато се карат, обиждат се, не си говорят, не се чувстват щастливи заедно, и аз съм свидетел на всичко това?“ По-добре е всеки един от родителите да поеме по собствения си път, защото подобна „комуникация“ и съжителство не водят до нищо добро. Има много деца, които след себе си носят физическо неразположение, стрес и страх от създаване и формиране на интимни връзки. Някои от тях, които наблюдават насилие и нездравословни отношения между родителите си, изграждат представата, че това е напълно нормално и че всъщност е допустимо.

ДЕЦАТА, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ БОЛЕЗНЕНО РАЗВОДА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ:

●   не са виновни за тази житейска ситуация;
●   е нормално да чувстват силни и болезнени емоции, когато са разделени между тях, още повече когато искат да спасят по-лабилния родител (този, на когото му е по-трудно да преодолее раздялата);
●   имат право да бъдат в добри отношения с всеки родител и да изпитват болка, раздразнение, гняв, безпомощност;
●   могат да потърсят подкрепа от близък възрастен човек или от техен приятел или съученик, който да им помогне да се „отърсят“ от състоянието на безпомощност, в което се намират;
●   не е особено добре да преминават през този труден период сами. Въпреки че искат да градят своята независимост, изолацията може да доведе до усложнения на по-късен етап. Хубаво е да разговарят, да се срещат с приятели и да бъдат в спокойна обстановка. По този начин ще могат да преминат през периода по-безболезнено и конструктивно;
●   могат да намерят безопасни начини за справянето със стреса и натрупаното напрежение, като отделят време за техните хобита и вътрешен свят;
●   трябва да се опитат да направят всичко възможно, за да се справят с бушуващите у тях емоции като враждебност, гняв, отмъщение, траур, депресия. Те не  трябва да се превръщат в техен роб.

Понякога има моменти, в които родителите спорят или се карат. Стратегията за справяне в тази ситуация е да се остане буквално извън тези скандали. Те са между родителите. Децата не бива да се намесват и да се опитват да „оправят“ нещата. Доста често става така, че всичко това е просто резултат от лош ден, натрупан стрес или проблеми в работата. И невинаги означава, че тези скандали ще доведат до развод. За  подрастващите пък е по-добре да излязат с приятели за малко или да тичат навън. В никакъв случай не трябва да бъдат в ролята на ментори или съдници. Понякога родителите искат да се разделят за малко. Те може да имат нужда да преосмислят защо са повишили тон, да осъзнаят грешката си и причините за неприятната ситуация. Има случаи, в които една семейна двойка се нуждае и от семейно консултиране, за да има възможност да се върнат хубавите моменти във връзката им. Родителите трябва да имат потребността да стабилизират отношенията си. 

Често се случва така, че моментите, в които децата са заедно с единия от родителите, са много по-хубави от миналите. Тогава може би идва етапът на осъзнаване колко са важни пълноценните отношения помежду им. По този начин те се преоткриват много повече, отколкото когато са били заедно преди, но скандалите не са позволявали да се случи.

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top