Разводът и отражението му върху децата

Влиянието на развода върху децата трудно може да се прецени. Колко голям е конфликтът между родителите преди раздялата, на каква възраст са децата по това време, имат ли братя и сестри, имат ли баби, дядовци или други роднини, какви са отношенията им с всеки от родителите, доколко често ще се виждат с тях – всички тези и много други неща могат да повлияят върху процеса на приспособяване.

Доколкото децата, чиито родители имат нещастен брак, но остават заедно, търпят влиянието на създаващото се напрежение, преценката на последиците от развода става двойно по-трудна.

Повторният брак може да възникне при различни обстоятелства. Някои сключващи втори брак двойки са в началото на двадесетте си години. Те не довеждат свои деца в новия брак.
Хората, които сключват нов брак в края на двадесетте, в тридесетте или четиридесетте си години, биха могли да доведат по едно или няколко дена от предишния си брак (или бракове), които ще живеят в същото жилище с техния нов партньор.

Тези, които сключват нов брак в по-напреднала възраст, вероятно имат израснали деца, които няма да живеят в новия дом. Може да се родят деца и от новия брак. Всеки партньор от новата двойка може да е бил неженен, разведен или овдовял, което води до осем възможни комбинации.

Семейството с втори родители може да се определи като семейство, в което поне един от възрастните е втори родител на някое от децата. Ако се използва такова определение, броят на семействата с втори родители е много по-голям, отколкото показва официалната статистика, тъй като тя обикновено се отнася само до семействата, в които доведените деца живеят. Много хора, които сключват повторни бракове, стават доведени родители на деца, които често посещават семейството, но не живеят постоянно в него.

Разводът не е тормоз над децата. Хубаво е както те, така и подрастващите, които имат разведени родители и страдат от тази житейска ситуация, да се запитат следното. „По-добре ли бих се чувствал/а, ако родителите ми непрекъснато се карат, обиждат се, не си говорят, не се чувстват щастливи заедно и аз съм свидетел на всичко това?“ По-добре е всеки един от родителите да поеме по собствения си път, защото подобна „комуникация“ и съжителство не водят до нищо добро.

Има много деца, които след себе си носят физическо неразположение, стрес и страх от създаване и формиране на интимни връзки. Някои от тях, които наблюдават насилие и нездравословни отношения между родителите си, изграждат представата, че това е напълно нормално и че всъщност е допустимо.

Изследванията показват, че децата често страдат от подчертано емоционално безпокойство след раздялата на родителите им. Джудит Уолърстейн и Джоан Кели са изследвали децата на шестдесет разделени двойки в окръг Мерин, Калифорния (Wallerstein and Kelly, 1980). Те са се свързали с децата по времето, когато разводът се е гледал в съда, година и половина след това и пет години по-късно.

Според авторите почти всички 131 са изпитвали силни емоционални усещания по време на развода.

Децата на предучилищна възраст са били объркани и уплашени, като са били склонни да обвиняват себе си за раздялата.

По-големите деца са разбирали по-добре мотивите на родителите си за развода. Но и те често са изпитвали дълбоко безпокойство за отражението му върху бъдещето им и нерядко са изразявали остро чувство на гняв.

В края на петгодишния период обаче изследователите са установили, че две трети от децата са се справяли най-малкото задоволително с домашния си живот и задълженията си навън. Една трета са останали дълбоко неудовлетворени от живота си и са изпитвали депресия и чувство на самота.

Уолърстейн е продължила изследването на същата група деца, като е проследила 116 от първоначалните 131 до младежката им възраст с интервюта след десет и петнадесет години.

Интервютата показват, че тези деца са привнесли спомени и чувства от развода на родителите си в собствените си романтични връзки. Почти всички са имали чувството, че по някакъв начин страдат от грешките на родителите си. Не е изненадващо, че повечето от тях споделяли надеждата си за това, което родителите им не са успели да достигнат – добър брак, основаващ се на любов и вярност.

Почти половината са навлезли в живота си на възрастни като „притеснени, неосъществени, самоупрекващи се и понякога сърдити млади мъже и жени“. Въпреки че голяма част от тях са сключили брак, наследството от развода на родителите им е продължавало да живее с тях. Най-добре изглежда са се справили онези, които са имали подкрепящи отношения с единия или с двамата родители (Wallerstein and Blakeslee, 1989).

Мартин Ричардс (Richards, 1995) е анализирал широк обхват от изследователски материали от Великобритания, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и други страни, свързани с влиянието на раздялата и развода на родителите върху децата.

Подобно изследване според него предлага надежден материал за изводи. Децата, чиито родители живеят отделно или са разведени, показват малки, но последователни различия в по-късния си живот в сравнение с деца от сходен социален произход, чиито родители живеят заедно. Те имат средно по-ниско самочувствие и училищен успех, по-често сменят работата си като възрастни и са по-склонни самите те да се разведат.

ДЕЦАТА, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ БОЛЕЗНЕНО РАЗВОДА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ:

● не са виновни за тази житейска ситуация;
● е нормално да чувстват силни и болезнени емоции, когато са разделени между тях, още повече когато искат да спасят по-лабилния родител (този, на когото му е по-трудно да преодолее раздялата);
● имат право да бъдат в добри отношения с всеки родител и да изпитват болка, раздразнение, гняв, безпомощност;
● могат да потърсят подкрепа от близък възрастен човек или от техен приятел или съученик, който да им помогне да се „отърсят“ от състоянието на безпомощност, в което се намират;
● не е особено добре да преминават през този труден период сами. Въпреки че искат да градят своята независимост, изолацията може да доведе до усложнения на по-късен етап. Хубаво е да разговарят, да се срещат с приятели и да бъдат в спокойна обстановка. По този начин ще могат да преминат през периода по-безболезнено и конструктивно;
● могат да намерят безопасни начини за справянето със стреса и натрупаното напрежение, като отделят време за техните хобита и вътрешен свят;
● трябва да се опитат да направят всичко възможно, за да се справят с бушуващите у тях емоции като враждебност, гняв, отмъщение, траур, депресия. Те не трябва да се превръщат в техен роб.

Понякога има моменти, в които родителите спорят или се карат. Стратегията за справяне в тази ситуация е да се остане буквално извън тези скандали. Те са между родителите. Децата не бива да се намесват и да се опитват да „оправят“ нещата.

Доста често става така, че всичко това е просто резултат от лош ден, натрупан стрес или проблеми в работата. И невинаги означава, че тези скандали ще доведат до развод. За подрастващите пък е по-добре да излязат с приятели за малко или да тичат навън.

В никакъв случай не трябва да бъдат в ролята на ментори или съдници. Понякога родителите искат да се разделят за малко. Те може да имат нужда да преосмислят защо са повишили тон, да осъзнаят грешката си и причините за неприятната ситуация. Има случаи, в които една семейна двойка се нуждае и от семейно консултиране, за да има възможност да се върнат хубавите моменти във връзката им. Родителите трябва да имат потребността да стабилизират отношенията си.

Често се случва така, че моментите, в които децата са заедно с единия от родителите, са много по-хубави от миналите. Тогава може би идва етапът на осъзнаване колко са важни пълноценните отношения помежду им. По този начин те се преоткриват много повече, отколкото когато са били заедно преди, но скандалите не са позволявали да се случи.

Помощни материали: Anthony Giddens – Sociology

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.