Комплексите за непълноценност и превъзходство

Всеки е чувал по един или друг повод, нещо подобно: „Той/тя е комплексар/ка”. Или съвсем директно. „Има еди какъв си комплекс”. Тези изрази са толкова популярни, че хората, които ги ползват, въобще не се замислят какво всъщност е това комплекс. Те ги употребяват, осланяйки се на най-беглата, а често пъти и невярна представа относно значението на това понятие.

Всъщност комплексът (Complex- лат. – връзка, съчетание) в психологията е понятие, обозначаващо формиращата се в несъзнаваното или изтласканата в него съвкупност от представи. Такива, които оказват влияние върху психиката и поведението.

Нека да разгледаме поподробно двата вида комплекса, които са найчесто ползвани при разговор. А именно комплексът за непълноценност и комплексът за превъзходство.

Концепцията за тези комплекси принадлежи на Адлер. Трябва да се отбележи, че думата „комплекс” по отношение на непълноценност или превъзходство, се ползва да отбележи преди всичко прекомерното чувство на непълноценност или на превъзходство.

Според Адлер комплексът за непълноценност е неразривна част от нашето битие и абсолютно всеки човек в най-ранното си детство преживява усещането за собствената си недостатъчност, защото детето се чувства малко на фона на възрастните, слабо и незнаещо, неможещо спрямо тях и в неговите очи възрастните изглеждат могъщи.

Ако няма допълнително провокиращи това усещане фактори, като небрежност на родителите , някакви сериозни заболявания, реални или мними неуспехи, то възникналото чувство за непълноценност се изтласква в несъзнаваното, като се компенсира за в бъдеще с дейности, носещи успех. А ако това се окаже недостатъчно, то тогава се стига до т. нар . свръхкомпенсация.

Тази свръхкомпенсация пък е именно това, което поражда комплексът на превъзходство над другите. В концепцията на Адлер най-честият начин, по който се проявява свръхкомпенсацията, това е властта. Той разглежда комплекса за непълноценност като източник на волята за власт.

Трябва да се отбележи обаче, че комплексът за непълноценност не винаги поражда комплекс за превъзходство. Реално погледнато, всички ние в някаква степен се стремим към превъзходство, тъй като това е една от силите, които ни движат да постигнем поставените пред нас цели, да осъществим своите планове.

В заключение може да се добави, че е нормално при всеки човек да има чувства на непълноценност, на превъзходство. Патологията се появява само тогава, когато у психиката на дадения човек връх вземе неадекватността, спре се неговото развитие, появи се депресия.

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.