“В депресия съм!” Дали?

От известно време чувам или чета думите: „В депресия съм!” от хора на различна възраст. Сякаш този израз стана модерен, без обаче да се използва по предназначение.

А за да се използва по предназначение, би трябвало човек да знае какво значи в действителност думата „депресия” и кога се използва. Не е ОК само защото навън времето е дъждовно, някой да каже, че е в депресия. Или защото се е събудил без настроение. Или защото се е скарал за някаква дреболия с приятел.

Затова ще обясня на достъпен език какво е депресия, кои са депресивните тенденции и какви са симптомите. В статията ще обърна внимание и на самонараняването (автоагресията), което е проява при депресивни състояния.

Депресивното състояние се отличава с чувство на тъга, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни дейности. Въпреки че симптомите на депресия могат да бъдат различни при хората, това разстройство причинява промени както в мислите, чувствата и поведението, така и в цялостното физическо разположение на организма.

Депресивните тенденции може да са провокирани от най-различни фактори и стресиращи ситуации. В юношеските години например те не са рядкост. Причината е, че този период се характеризира с узряване и стресът, който го съпровожда, стремеж към независимост и чести конфликти с родителското тяло, влияние на сексуални хормони, раздяла с гадже, развод в семейството, травмиращи събития като дългосрочно заболяване или смърт на близък човек или приятел.

Хората, които страдат от депресия, имат ниско самочувствие. Никога не са доволни от постигнатите резултати. Критикуват се прекалено много и не осъзнават положителните си качества и способности.

Понякога в поведението им може да се наблюдават симптоми за наличие на депресивна тенденция като дистанциране от семейство и приятели, употреба на наркотични вещества и/или алкохол и много други.
Загубата на апетит, спадането на сексуалната активност, трудностите при взимане на позитивни решения и трудностите при концентрация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта са също част от симптомите на депресията.

Тя променя начина, по който хората възприемат себе си и живота си. Доста често подходът им към света се характеризира с очакване да се случат лоши неща. И те наистина се случват.

За съжаление проблемът, който съпътства този процес, е притежаването на т.нар. „тунелно виждане“ (само в черно-бели нюанси). Хората не могат да осъзнаят, че проблемите, които изживяват, имат своето решение. Дълбоко вярват, че тежките житейски ситуации няма да се променят и че няма да са повече щастливи.

Жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете. Състоянието се наблюдава във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на депресия, изпитват поне още един до края на живота си.

Според Асоциацията на американските психиатри депресивното разстройство се определя като дълготраещо депресивно лошо настроение (най-малко две седмици), което е придружено от следните симптоми:

• липса на апетит;
• загуба на тегло;
• отслабване без диета;
• безсъние или сънливост;
• психомоторна възбуда или задръжка;
• умора, слабост, чувство за малоценност или постоянно чувство за вина;
• недостатъчна способност за мислене и концентрация и неспособност за взимане на решения;
• натрапчиви мисли за смърт или постоянен страх от смъртта, дори и без основание за наличието му;
• мисли или споменаване за самоубийство;
• изготвяне на план или опит за самоубийство.

Ако не се назначи лечение, тези симптоми могат да продължат с месеци или с години.

Антидепресантите помагат в ситуация на ясно изразена депресия, като нормализират нивата на серотонина в мозъка. Транквилизаторите пък спадат към групата на успокоителните средства, като те могат да бъдат предписани единствено от психиатър. Психотерапията също може да помогне на страдащите от депресия да се справят с това състояние по безопасен начин.

САМОНАРАНЯВАНЕ (АВТОАГРЕСИЯ)

Самонараняването (автоагресията) е проява при депресивни състояния, което показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Често човекът, който го извършва, усеща себе си като емоционално изтръпнал и поради тази причина това поведение е всъщност крайният опит да се провокира каквото и да е усещане. Когато той не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. Колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече се откъсва от себе си, като търси спасение. Самонараняването е импулс, който не се контролира и не може да бъде овладяно лесно. Хората, които практикуват това, са обикновено доста потайни и се опитват по всякакъв начин да прикрият извършените действия върху себе си.

Автоагресията повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и се усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които „спомагат“ за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и са заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма, която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването „тласка“ към липсата от действителната болка, която човек преживява. Поради тази причина то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване.

Самонараняването е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от поведението си, от заобикалящата среда. Това поведение показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно. Рязането на вени например е проява на желание за самонараняване, което се асоциира със самоубийствени тенденции, но доста често може да се тълкува и като зов за помощ. Децата, които намират за непосилна задачата да споделят проблемите си с родителите, с други авторитетни личности или с приятелите си дори, започват да практикуват този метод, като средство за „комуникация“, наранявайки себе си. Едни от най-честите причини за автоагресията са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството, загуба на близък човек или приятел, трудности със социализацията в училище, дългосрочно и/или сериозно заболяване.

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.