Психология на цветовете

цветът Цветът на всяка повърхност е свързан със светлината. Определя се от онези лъчи, които не се поглъщат, а се пречупват и отразяват. Повърхности, отразяващи в еднаква степен всички лъчи, се виждат като бели. Абсолютно черните повърхности поглъщат всички лъчи, попаднали върху тях. А обикновените черни повърхности поглъщат равномерно по-голямата част от лъчите. Слънчевата светлина се разлага на 7 основни цвята. Те са червен, оранжев, жълт, зелен, светло и тъмно син и виолетов и образуват слънчевия спектър.

Всички цветове са привличали вниманието и възхищението на човечеството още от най-дълбока древност. Били са обект на почитание от религиозни и мистични учения. Различните народи давали своите определения за значенията на цветовете. А по-късно се установило, че всеки човек възприема цветовете по начин, присъщ единствено на него, ако и да има някои общи въздействия на цветовете върху човешката психика. Също така предпочитаните цветове са въпрос на индивидуалност и изразяват определени психични особености. Над разгадаването на тайната на влиянието на цветовете са работили редица психолози като например Макс Люшер, Хейнрих Фрилинг, Александър Еткинд и други.

По-известните тълкувания на цветовете и какво разкриват за психичните особености, са следните:

Червено

Червеният цвят обикновено се асоции с кръв или с огън. И огънят, и кръвта са топли и затова червеното се възприема като топъл цвят. От една страна се свързва с любов, красота, пълноценен живот, а от друга страна и с агресия, неустойчивост, война, бунт. В някои държави се свързва с власт и с величие и дрехите на владетелите са били червени.

Оранжево

Оранжевият цвят, аналогично на червения, създава усещане за топлина. Най-често се свързва със Слънцето. Също така и с креативност, с решителност, радост и щастие. Това е цветът на оптимизма, на приятелството и на екстравертността. Предразполага към доверие и показва амбиция. За някои хора оранжевото се свързва с нервозност, с несвъртане на едно място, с неумение за самоорганизация и липса на дисциплина. Затова много хора не го харесват.

Жълто

Цвят, символизиращ Слънцето, златото и богатството, есента, зрелостта. Но също така и болестите, наближаващата старост и лудостта. В миналото се е използвал често като отличителен за висшето съсловие. Използва се и при мистиците. Например в Монголия ламите носят жълта дреха с червен пояс. В някои народи на Азия жълтото е цвят на скръб, траур, печал. В Европа пък жълт или жълто-черен флаг се е издигал, за да обозночи населено място под карантина. Жълтият кръст е обозначавал чума. В съвремието жълтото е символ също и на несериозност, лошо качество, ниско ниво. Например като се говори за жълта преса се има предвид точно това.

Зелено

Това е цветът на тревите и листата. За доста народи възприемането на зеленото е като за младост, дори незрялост, за предстоящо бъдеще, изпълнено с надежда и любов, за веселие. Възприема се, че действа успокояващо да се гледат зелени повърхности. Но както повечето цветове, този също има и негативни значения. В някои народи се свързва с гробища, със злополуки и невървеж.

Светло синьо

Възприема се в някои държави като море (вода), небе, въздух, вечност, доброта, духовно извисяване, целомъдрие и честност. Някои са на мнение, че ако пишат на светло синя хартия, то ще помнят по-лесно информация. За някои народи е траурен цвят. За други е студен цвят, свързван с леда, поради което и с лошите взаимоотношения. Във Франция наричат ужаса “син страх”.

Тъмно синьо

Отразява безкрайност, спокойствие, самоувереност и сигурност. Свързва се със загадъчността и пътешествията. Също и с мощта и непоколебимостта. Тъмно синьото се асоциира и с истината. Някои народи считат, че носенето на тъмно сини дрехи е предпоставка за улеснено общуване.

Виолетово

Отредено му е от някои народи да бъде цвят на Луната, а в други- на бременните жени. Свързва се с неща като наблюдателност, остроумие, творчество, чувственост, нежност и положителна нагласа към живота. Използва се да създаде усещане за празничност и магичност. Сред цветовете, предпочитани от крале и кралици е, като се е считало, че символизира власт, благородство, лукс и индивидуалност.

Бяло

Бялото се свързва с чистотата, неопетнеността, невинността и добродетелта. Възприема се и като дневната светлина, която дарява енергия. Това негово значение доста се използва в региите и мистичните учения, като мистици, жреци и духовници са се обличали в бяло.

В някои части на света бялото се асоциира със смъртта, с пустотата, безтелесното и мълчанието. Ето защо и до сега има държави, където бялото е траурен цвят и се носи, когато има починал близък. В миналото, за славяните белият цвят също е бил траурен.

Черно

Цветът се асоциира отново по два начина. Единият е като траур, гибел, нещастие, навява усещане, че ще следва нещо зловещо. А другият е като сексуална привлекателност, тайнственост, духовност. Също доста се използва от мистици, жреци и духовници, чиито одежди са в черно.

Автор: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top