Защо детето не желае да отиде на училище

Отново на училище

Ученическите години са най-важният период от живота на всяко дете. Настъпването на първия учебен ден е изпълнено с много вълнения за учениците, родителите, учителите. След отминаването на тръпката от първия учебен ден обаче може да се случи нещо друго. Почти всеки родител поне веднъж се е сблъсквал с въпроса “Защо детето не желае да отиде на училище?”.

Това на свой ред води до активното търсене на отговорите на въпроси като: “Какво предопределя занижения интерес към учебния процес?” и “Какво да се направи, че ученикът отново да тръгне с желание на училище?”.

По отношение на първия въпрос би могло да се изведат следните проблемни области, формиращи отношението на учениците към училището:

1. Неразбирателства с учителя.

Важно е и особено в първите години на обучението в училище, детето да срещне добър, умен и творчески настроен учител. Отношението между ученика и учителя формира и отношението към самото училище. Затова конфликт с учителя може да прерасне в неприязън и към училището. Често пъти учениците знаят как да настройват родителите срещу учителите. Но крайният резултат от това е единствено задълбочаване на неприязънта към училището. В последствие дори учителят да е добър, детето е неспособно да дисциплина и развитието му се спъва. Ето защо е важно да се търси сътрудничество с учителите.

2. Раздяла с дома.

Домът е мястото, където детето е обичано и всички винаги му обръщат внимание. Но с тръгването на училище това се промня. Ролята на ученик вече не предполага такъв тип взаимоотношения, в които само един ученик да е идеален център на внимание от страна на всички останали. Това може да доведе до нежелание да се ходи на училище, а от там и до отрицателно отношение и към училището, и към учебно-възпитателния процес. При такъв проблем е нужно внимателно обяснение на различните неща, които се правят у дома и на училище.

3. Самота.

Някои деца са по-затворени и по-трудно си намират приятели. Те, отивайки на училище, виждат в междучасието как съучениците им си общуват и дружат, градят популярност, играят и т.н. Това, че няма как да правят същото, заради затвореността, довела до липса на приятели, кара някои деца да свързват училището със самотността си. В резултат отново следва отрицателно отношение към училището. Тук е ролята на училищния психолог. Може да бъде потърсен с молба да спомогне за социализацията на малкия ученик.

4. Страх от агресивно настроени ученици.

В тези случаи отрицателното отношение към училището се гради на база на страха от сблъсъка с едно или няколко по-агресивни деца. Постоянното попадане в нарочно предизвикваните от агресора конфликтни ситуации доста успешно предизвикват откровено намразване на училището. Ако въпреки усилията на училищната администрация и училищния психолог, проблемът продължава, то най-правилното е да се смени училището. За съжаление има агресивни деца, чиито родители не се намесват да възпират неуместното им поведение, заради липсата на санкции от страна на държавата. Поради това въпросната агресия у детето им се затвърждава за постоянно.

5. Проблеми, произтичащи от Специалните образователни потребности (СОП).

Децата със СОП често се сблъскват в училище с повече трудности, отколкото останалите. Те не винаги са приемани от класа. Не са рядкост и случаите, когато съучениците им не проявяват разбиране по отношенията на посещенията им при училищния психолог, педагогическия съветник, ресурсния учител. Може да се сблъскат с подигравки относно начина и скоростта, с които те усвояват учебния материал. Може да е обект на одумване и цялостното им поведение, което може да се дължи на AHDH, аутизъм и други. Така се формира отново отрицателна нагласа към училището и нежелание от страна на такива ученици да го посещават. В такъв случай може да се обсъдят с Директора варианти за преминаване на ученика самостоятелна форма на обучение.

Автор: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/