Психология на цветовете

Цветът на всяка повърхност е свързан със светлината. Определя се от онези лъчи, които не се поглъщат, а се пречупват и отразяват. Повърхности, отразяващи в еднаква степен всички лъчи, се виждат като бели. Абсолютно черните повърхности поглъщат всички лъчи, попаднали върху тях. А обикновените черни повърхности поглъщат равномерно по-голямата част от лъчите. Слънчевата светлина се разлага на 7 основни цвята. Те са червен, оранжев, жълт, зелен, светло и тъмно син и виолетов и образуват слънчевия спектър.

Всички цветове са привличали вниманието и възхищението на човечеството още от най-дълбока древност. Били са обект на почитание от религиозни и мистични учения. Различните народи давали своите определения за значенията на цветовете. А по-късно се установило, че всеки човек възприема цветовете по начин, присъщ единствено на него, ако и да има някои общи въздействия на цветовете върху човешката психика. Също така предпочитаните цветове са въпрос на индивидуалност и изразяват определени психични особености. Над разгадаването на тайната на влиянието на цветовете са работили редица психолози като например Макс Люшер, Хейнрих Фрилинг, Александър Еткинд и други.

По-известните тълкувания на цветовете и какво разкриват за психичните особености, са следните:

Червено

Червеният цвят обикновено се асоции с кръв или с огън. И огънят, и кръвта са топли и затова червеното се възприема като топъл цвят. От една страна се свързва с любов, красота, пълноценен живот, а от друга страна и с агресия, неустойчивост, война, бунт. В някои държави се свързва с власт и с величие и дрехите на владетелите са били червени.

Оранжево

Оранжевият цвят, аналогично на червения, създава усещане за топлина. Най-често се свързва със Слънцето. Също така и с креативност, с решителност, радост и щастие. Това е цветът на оптимизма, на приятелството и на екстравертността. Предразполага към доверие и показва амбиция. За някои хора оранжевото се свързва с нервозност, с несвъртане на едно място, с неумение за самоорганизация и липса на дисциплина. Затова много хора не го харесват.

Жълто

Цвят, символизиращ Слънцето, златото и богатството, есента, зрелостта. Но също така и болестите, наближаващата старост и лудостта. В миналото се е използвал често като отличителен за висшето съсловие. Използва се и при мистиците. Например в Монголия ламите носят жълта дреха с червен пояс. В някои народи на Азия жълтото е цвят на скръб, траур, печал. В Европа пък жълт или жълто-черен флаг се е издигал, за да обозночи населено място под карантина. Жълтият кръст е обозначавал чума. В съвремието жълтото е символ също и на несериозност, лошо качество, ниско ниво. Например като се говори за жълта преса се има предвид точно това.

Зелено

Това е цветът на тревите и листата. За доста народи възприемането на зеленото е като за младост, дори незрялост, за предстоящо бъдеще, изпълнено с надежда и любов, за веселие. Възприема се, че действа успокояващо да се гледат зелени повърхности. Но както повечето цветове, този също има и негативни значения. В някои народи се свързва с гробища, със злополуки и невървеж.

Светло синьо

Възприема се в някои държави като море (вода), небе, въздух, вечност, доброта, духовно извисяване, целомъдрие и честност. Някои са на мнение, че ако пишат на светло синя хартия, то ще помнят по-лесно информация. За някои народи е траурен цвят. За други е студен цвят, свързван с леда, поради което и с лошите взаимоотношения. Във Франция наричат ужаса “син страх”.

Тъмно синьо

Отразява безкрайност, спокойствие, самоувереност и сигурност. Свързва се със загадъчността и пътешествията. Също и с мощта и непоколебимостта. Тъмно синьото се асоциира и с истината. Някои народи считат, че носенето на тъмно сини дрехи е предпоставка за улеснено общуване.

Виолетово

Отредено му е от някои народи да бъде цвят на Луната, а в други- на бременните жени. Свързва се с неща като наблюдателност, остроумие, творчество, чувственост, нежност и положителна нагласа към живота. Използва се да създаде усещане за празничност и магичност. Сред цветовете, предпочитани от крале и кралици е, като се е считало, че символизира власт, благородство, лукс и индивидуалност.

Бяло

Бялото се свързва с чистотата, неопетнеността, невинността и добродетелта. Възприема се и като дневната светлина, която дарява енергия. Това негово значение доста се използва в региите и мистичните учения, като мистици, жреци и духовници са се обличали в бяло.

В някои части на света бялото се асоциира със смъртта, с пустотата, безтелесното и мълчанието. Ето защо и до сега има държави, където бялото е траурен цвят и се носи, когато има починал близък. В миналото, за славяните белият цвят също е бил траурен.

Черно

Асоциира се отново по два начина. Единият е като траур, гибел, нещастие, навява усещане, че ще следва нещо зловещо. А другият е като сексуална привлекателност, тайнственост, духовност. Също доста се използва от мистици, жреци и духовници, чиито одежди са в черно.

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.