За това кой как си избира работата

На работата изкарваме по-голяма част от деня си

и ако там не се чувстваме добре, то животът ни се превръща в малък Ад.

Работя в голяма фирма. Бях на отговорна и натоварена работа. В крайна сметка, когато приключи работният ден, се чувствах толкова изцедена, че нямах сили за нищо. От преумора не можех да отделя време дори за любимото си списание, форумите, в които пиша и бижутата, които изработвам с такова удоволствие. Накрая стигнах до извода, че вместо да работя, за да живея, аз живея, за да работя. И така не ми харесва.

Съответно помолих шефа да ме премести в производството. Сега вече ходя с удоволствие на работа. В производството се натоварвам физически, но умът ми е свободен да планирам следващата си статия или семинар. Мога и да проектирам мислено поредното бижу, което вечерта у дома да направя.

И всичко щеше да е наред, но…

В живота винаги има “НО…”. Близки, познати и колеги започнаха да ме атакуват с въпроси, защо съм зарязала престижния си пост, за да стана “проста работничка”? Хората гледали да се издигат в службата стъпало по стъпало, а аз съм слизала стъпало по-надолу и т.н. все в този дух.

Опитах да им обясня, че за мен е важно работата ми да е психически ненатовартена, за да съм пълноценна в другите си занимания. А и ми харесва физическото натоварване в производството, защото ми замества фитнеса примерно и… Физическият труд ме кара да се чувствам жива. Да не говорим, че когато отивам с желание на работа съм по-пълноценен работник и съм по-полезна и за фирмата и за себе си. Уви колкото и да обяснявах почти никой не ме разбра. В техните очи аз съм се отказала от хубавия пост, за да бъхтя като “прост работник” в цеха и за по-малко пари.

Замислих се…

Колко хора работят работа, която не харесват, не ги удовлетворява, изнервя ги и съсипва психически, само защото е престижна, добре платена или им дава някакви съмнителни привилегии?! И живеят така ден след ден, ходят с нежелание на работа. А в малкото време, в което не са на работното си място, се жалват колко са нещастни, колко не си харесват работата и т.н. и т.н.

Но не предприемат нищо да променят нещата, защото тя работата им не е хубава, но е престижна. Същата тази “престижна”, но нежелана работа, ги прави нервни партньори, родители и приятели и влошава личният им живот тотално. Обаче пък погледнато от страни, те са се реализирали професионално. Накрая от всичкото това трупане на нерви и негативизъм, си докарват я инфаркт, я инсулт, в по-леките случаи някоя нервна криза и обвиняват напрегнатия живот за положението.

Е, аз не искам “престижна” работа и излишни нерви. Избрах работа, която да работя с удоволствие и ми позволява да си плащам сметките. Работа, след която се прибирам спокойна и усмихната, което ме прави приятна компания и за семейството и за приятелите ми.

А вие? Вие как избирате да работите и живеете?

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/