За това кой как си избира работата

На работното място изкарваме по-голяма част от деня си и ако там не се чувстваме добре, то животът ни се превръща в малък Ад.

Работя в голяма фирма. Бях на отговорна и натоварена работа. В крайна сметка, когато приключи работният ден, се чувствах толкова изцедена, че нямах сили за нищо. От преумора не можех да отделя време дори за любимото си списание, форумите, в които пиша и бижутата, които изработвам с такова удоволствие. Накрая стигнах до извода, че вместо да работя, за да живея, аз живея, за да работя. И така не ми харесва.

Съответно помолих шефа да ме премести в производството. Сега вече ходя с удоволствие на работа. В производството се натоварвам физически, но умът ми е свободен да планирам следващата си статия или семинар. Мога и да проектирам мислено поредното бижу, което вечерта у дома да направя.

И всичко щеше да е наред, но…

В живота винаги има “НО…”. Близки, познати и колеги започнаха да ме атакуват с въпроси, защо съм зарязала престижния си пост, за да стана “проста работничка”? Хората гледали да се издигат в службата стъпало по стъпало, а аз съм слизала стъпало по-надолу и т.н. все в този дух.

Опитах да им обясня, че за мен е важно работата ми да е психически ненатовартена, за да съм пълноценна в другите си занимания. А и ми харесва физическото натоварване в производството, защото ми замества фитнеса примерно и… Физическият труд ме кара да се чувствам жива. Да не говорим, че когато отивам с желание на работа съм по-пълноценен работник и съм по-полезна и за фирмата и за себе си. Уви колкото и да обяснявах почти никой не ме разбра. В техните очи аз съм се отказала от хубавия пост, за да бъхтя като “прост работник” в цеха и за по-малко пари.

Замислих се…

Колко хора работят работа, която не харесват, не ги удовлетворява, изнервя ги и съсипва психически, само защото е престижна, добре платена или им дава някакви съмнителни привилегии?! И живеят така ден след ден, ходят с нежелание на работа. А в малкото време, в което не са на работното си място, се жалват колко са нещастни, колко не си харесват работата и т.н. и т.н.

Но не предприемат нищо да променят нещата, защото тя работата им не е хубава, но е престижна. Същата тази “престижна”, но нежелана работа, ги прави нервни партньори, родители и приятели и влошава личният им живот тотално. Обаче пък погледнато от страни, те са се реализирали професионално. Накрая от всичкото това трупане на нерви и негативизъм, си докарват я инфаркт, я инсулт, в по-леките случаи някоя нервна криза и обвиняват напрегнатия живот за положението.

Е, аз не искам “престижна” работа и излишни нерви. Избрах работа, която да работя с удоволствие и ми позволява да си плащам сметките. Работа, след която се прибирам спокойна и усмихната, което ме прави приятна компания и за семейството и за приятелите ми.

А вие? Вие как избирате да работите и живеете?

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.