За работодателите и лова с трици

Из медиите за работодателите и лова с трици.

Години наред от всякакви медийни източници се разпространяват послания от следния тип:

1. Единственият начин да преуспеем като нация е да бъдем с привлекателни за чуждестранния инвеститор ниски заплати;

2. Хубаво е, че сме с приятно ниски осигуровки;

3. Лошо е увеличението на МРЗ и на Минималните осигурителни прагове дори само с 10-20 лв, защото българският бизнес ще фалира, независимо че почти половината от тези пари са за сметка на работника;

4. Работа има и всички работят;

Но резултатите от тези твърдения отдавна са видими. 

1. Чуждите инвеститори избягват България с настойчивост, по-голяма от тази на дявола, който се кани да избегне тамян. 

2. Приятно ниските осигуровки водят до неприятно ниски обезщетения за болнични, за безработица, до невъзможни като сума за оцеляване пенсии. На всичкото отгоре някои от работодателите не ги плащаха с години, без държавата да ги притеснява дори символично за това. В резултат сега голяма част от тези кражби на осигуровки, извършвани от масово въпросните некоректни работодатели, е невъзможно да се компенсират или да се потърси отговорност за тях. Съответно хазната остава празна, в пенсионните фондове по партиди на лицата (персонални, поименни) има едно голямо нищо. Работниците остават в доста нелепо положение за бъдещето си и за старините си.

3. Българският бизнес, се съгласява веднъж годишно, макар и с хиляда оплаквания, да приеме увеличенията на МРЗ и Минимални осигурителни прагове. В резултат не настъпват фаталните за икономиката фалити, които гръмко се прогнозираха до последната възможна секунда. Не идва и обещаваният от бизнеса край на света заради тях.

4. За всички е ясно, че бизнесът се опитва отдавна да лови своите служители не с подходящо и достойно заплащане на нормално положен труд, а с… трици. Нещо, което в никоя цивилизована държава го няма. Това прокуди кадърните и можещите хора зад граница. Така че работа има, която да си заслужава и да привлича. И хората си я намериха, но основно не в България.

И така се караше, докато в един момент не се оказва, че работодателите разполагат с огромно количество трици, но служителите, допускащи да бъдат ловени с тях, са свършили. 

Стигна се до позорни закони, позволяващи работни места, предназначени за българи, да се заемат от чужденци.

Законодателство, накърняващо защитата на местния пазар на труда е още едно нещо, което го няма в никоя цивилизована държава.

Но в иначе брилянтният “бизнес” план се получи малко недомислие. Може ли кадър от бивша съветска република, идващ от глухо село, да върши квалифицирана работа? Или някой от Африка, от Индия, с горе-долу сходен произход и интелектуален ценз? Умните хора от посочените региони не отиват в България, а в страни, където ще им плащат доста повече.

Внасянето на кадърни кадри от по-развитите държави с обещания за трици, е обречено на абсолютен провал.

Ако се спомене за колко работа и при какви условия, каква е заплатата, пред образован кадър от Германия, Франция, Италия, дори Гърция или Румъния, родният бизнесмен рискува да гледа някоя от следните възможни реакции от страна на чужденеца:

– Усмихва се любезно и пита къде е скритата камера, защото такова предложение явно е виц;

– Обяснява как за такава работа при описаните условия му се дължат парите, които би получил в собствената си държава, а те обикновено са хиляди евро и че за по-малка сума номерът няма да мине;

– Вади визитка на адвоката си и казва, че за последващи обидни предложения може да се свърже с адвоката, който знае какво да прави;

Накратко казано, няма как да се случи роден работодател да наеме с трици качествен чуждестранен кадър.

Няма да стане и да пропусне да му внесе осигуровките. Нито да го принуди да работи незаплатено след края на работното време. Ще трябва да забрави и за безнаказаното да не му плати и да го уволни на първия месец. Ще му се наложи и да забрави за приказки от сорта на: “Какво ме интересува, че те третирам като роб, а не като служител- ей на, там на вратата знаеш ли колко много безработни чакат да те изгоня и да дойдат на твое място!”

Най-големият кошмар на българския бизнес вече се случва. Ловният сезон е открит. Трици има, но маймуните свършиха. И как сега ще ги ловят като ги няма, не се знае!

Автор: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/