Наскоро станах свидетел на следната случка. На детската площадка три момченца играеха футбол. В един момент чух ужасен детски писък. Едно от децата явно беше ударено с топка през лицето и то така, че то лежеше на земята и се гърчеше от болка, плачейки колкото му глас държи. Цялото му лице беше червено от удара.
Най-едрото от децата явно се забавляваше много с неговата болка, до степен да продължи да цели с топката срещу главата му и да си позволява да го рита, както е паднало. Само острата ми забележка спаси пострадалото момче да отнесе още ритници.
Това, че не оставих развилнелия се необезпокояван да вилнее, обаче вбеси майката му. Нейните думи в защита защо да не му се прави забележка за нелепото поведение бяха: “Аз ги наблюдавам и проблем не виждам. Те момчетата са си такива!”
Всъщност момчетата не са и не трябва да са такива. Когато някой е паднал на земята и плаче от болка, нормалното поведение не е да се приближим до него и да го ритаме зверски, а да се притечем да помогнем. Това е въпрос на възпитание от страна на родителя. Възпитание, което изисква сила от същия този родител да умее да казва “Не” на детето си, когато то се държи по неприемлив начин.
Правилно ли е да се спестява “Не” на децата?
Често пъти се случва родителите да отглеждат деца, които никога през живота си не са чули думата “Не”, каквато и нелепост да направят. Така родителите смятат, че осигуряват най-доброто за децата си и ги защитават. Дечицата им порастват и изведнъж се оказва, че започват да имат необосновани претенции и арогантно, дори жестоко поведение не само спрямо другите, но и спрямо собствените си родители.
Тогава родителите започват с въпросите: “Защо стана така? Нали всичко осигурявахме на детето? Какво му липсваше, та сега не ни уважава и за нищо не ни брои?”
Това, което липсва на наследника, е правилната употреба на думата “Не”, с която да се очертаят границите какво и до къде е позволено и от къде насетне започват непозволените неща. Така се определя структурата на света за малкия човек. А когато има нещо сбъркано в нея, се получават неприятни последици при порасването.
Причината да се получава така е, че чрез липсата на забрана, се създава самозалъгване у детето, че е всемогъщо. От тук и че всички са длъжни да го търпят.
Неправилна употреба на “Не”.
Пример от живота какво се случва, когато не се използва правилно думата “Не” може да бъде даден с танцьорката, която след наркотици и алкохол, потроши коли. Тя първо опита да натопи майка си за направената от нея щета. Демонстрира умения по манипулативност. Размина и се леко, отново с подкрепата на родителите. Но след като отново не получи правилното “Не”, тя си позволи да удари безпричинно друго момиче в носа.
На такъв тип хора обаче манипулациите минават само пред мама и тати, а пред останалите са до време. Никой не е длъжен да ги търпи и като правило не го прави. Това върви с определени последствия. Когато някой не е научен по лесния начин да се държи човешки с околните, го научава по трудния начин. Той може да включва и доживотен затвор в зависимост от степента на неизградените умения за социално взаимодействие.
Ето защо е важно да се знае
кога думата “Не” трябва да се използва спрямо детето.
В началото “Не” се използва, за да се изгради навик за самосъхранение. Казва се “Не” всеки път, когато има някаква непосредствена опасност за детето. Например: “Не бъркай с пръсти в контакта. Не скачай от огромна височина. Не пресичай улицата без да се огледаш. Не изяждай едновременно 15 бонбона.”
На следващ етап “Не” трябва да се използва за научаване на детето какви трябва да са междуличностните отношения. Например: “Не бъркай в очите на другарчето. Не го удряй и блъскай.” Така детето се учи как не трябва да постъпва спрямо другите хора.
Думата “Не” трябва да се употребява и всеки път, когато се забранява неприемливо поведение било у дома, на улицата или другаде.
Когато се употребява “Не” винаги трябва и да се обяснява на детето логичната причина, поради която се налага забраната. Малчуганът трябва да е наясно и да е осъзнал мотивите, поради които не трябва да прави нещо.
За да е ефективно въпросното “Не”, освен разбираеми обяснения за какво е забраната, е необходимо и да са спазени следните допълнителни условия:
1. Да не се забравя и извхърля от употреба думата “Да”.
Когато думата “Да” не се използва, то детето израства в едно вечно напрежение и намразва за цял живот думата “Не”. След това вече като възрастен човек, дарява на своите деца собствената си фантазия за вечното “Да”, като никога не им забранява нищо, бъркайки се, че така ги защитава и им дава най-доброто. С което на практика им вреди. Нужен е баланс между “Да” и “Не”, а не изпадането в крайности.
2. Не трябва да се отказва жестоко, садистично,
съпроводено от насилие и вменяване на страхове и/или вина у детето.
Правилно е, както вече беше посочено, да има обосновка на отказа, направена така, че да е разбираема за детето. Гласът трябва да е спокоен. Ако това не се спази, тогава у детето се проявява огромна ненавист към родителите. Като порасне, в страха си да не предизвика у детето си същата ненавист, такъв човек отново става неспособен да каже “Не”, когато е необходимо да го направи.
3. Нужно е винаги да се намира времето
и да се вложат усилията да се казва “Не” по правилния начин.
За целта следва да се вложи воля, да се прояви търпение и да се развие способност за справяне с евентуална агресия към забраната от страна на детето.
В заключение може да се обобщи, че именно “Не”, употребено балансирано и редом с “Да”, е начинът да се възпитава и да се покаже истинската родителска любов. Всичко това ще даде чувство на безопасност на детето и ще го научи на правилната оценка на света и другите, което пък от своя страна ще го направи успешен възрастен човек.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
