Пораженческото мислене пречи на кариерата
Винаги съм се чудила защо висшисти имат пораженческо мислене и често са упражняващи професии, които са много под техния капацитет от знание и можене.
Един от колегите ми е също образован и интелигентен, а е на позиция една идея над общия работник. Наскоро шефът ни събра и ни поставя задача, а същият този колега тръгна да обяснява как тя нямало да стане понеже…
И изреди куп реални и нереални пречки. А задачата е изпълнима – просто се иска малко по-добра организация и някоя и друга промяна. Само че колегата упорито отстояваше губещата позиция.
След събранието го попитах защо въпреки образованието си, работи работа, която не само не му отговаря на ценза, но и явно не харесва. Той ми отговори, че нямал избор и изтъкна един куп доводи в своя защита.
Тогава се усетих, че този човек мисли пораженчески. И си припомних за доста хора, които не са осъществили потенциала си заради пораженческо мислене. Те винаги имат оправдания от рода на: “Нямам избор!”, “Проблемът е нерешим!”, “Няма да се справя!” и т.н. Сетих се и за всичките свои провали, появили се само, защото в даден момент съм допуснала пораженческо мислене.
Нещастни в живота
Колко хора са нещастни и живеят живот, който не им харесва, единствено понеже мислят пораженчески. Също така отказват да поемат отговорност за собственото си щастие и добруване.
Животът им минава в усилия да измислят още и още оправдания, в търсене на някой виновен за тяхното нещастие, в обвиняване на всеки и всичко за положението си. И така, докато не се превърнат в никому неприятни мрънкащи особи.
Решението
Ако всичката тази енергия, дето я хабят да търсят оправдание за нещастието си, я впрегнат в решаване на проблемите си и изграждането на собственото си щастие, то бихме живели в един много усмихнат свят.
Защото решение на проблемите винаги има и не едно. Може да не е най-доброто решение, но винаги имаме избор. Можем за момента да изберем от няколко решения на даден проблем онова, което е най-доброто за нас. Достатъчно е само да погледнем на проблема от друг ъгъл и да бягаме от изкушаващо лесното: “Ама аз нищо не мога да направя!”, защото това е пораженческо мислене и от него винаги ще губим.
Аз самата също поддавам на моменти на пораженческото мислене, когато се затрупам с проблеми и изпадам в положение на самосъжаление и на търсене на реални и нереални пречки да не ми се получават нещата. Съответно логично изпадам в депресия.
Обаче на втория или най-късно третия ден решавам, че депресията е нещо много скучна и изтощаваща и започвам да търся решения.
Не винаги вземам правилните решения, но започвам да действам и ако не успея от раз да реша дадения проблем, пробвам по втори и трети начин докато го реша, ако не перфектно, то поне задоволително за момента.
Самият факт, че започвам да действам и да се боря, ми дава сили и още идеи за справяне със ситуацията.
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/